Кирил Маричков: Стилът на "Щурците" е да пеем и свирим каквото ни е на душата

Снимка: Димитър Алексов

Кирил Маричков: Стилът на "Щурците" е да пеем и свирим каквото ни е на душата

В празнуването на 55-ата годишнина на групата ще участват Валди Тотев и Георги Марков, на 10 юни сме във Варна, казва прочутият музикант и фронтмен

10:52 | 1 юни 2022 | Автор: Яница Христова/БТА 48 3015 Снимка: Димитър Алексов

Супер групата "Фондацията" стартира турне под надслов: "Фондацията празнува "Щурците" на 55". На сцената ще се качат Валди Тотев и Георги Марков, които ще се присъединят към Кирил Маричков и останалите членове на "Фондацията", съобщават организаторите.

За първи път от пет години "Щурците" ще бъдат заедно на една сцена. От "Фондацията" обещават неповторими концерти, като турнето ще продължи до края на 2022 г. Първият концерт на музикантите в този състав бе в Русе на 6 май. Сега предстоят участия на групата във Варна - на 10 юни в летния театър, в Бургас - на 21 юли, в Тутракан на 28 юли, в Пловдив на 5 август в Античния театър. "Фондацията" ще вземе участие и на "Аполония", като се очаква концертът в Созопол да бъде на 4 септември. На 24 септември групата ще бъде в Троян.

БТА също ще отбележи 55-тата годишнина на емблематичната рок група "Щурците". През месец юни агенцията ще издаде специален тематичен брой на списание ЛИК, посветен на бандата. На страниците на изданието читателите ще открият интервю с фронтмена на групата - Кирил Маричков. Част от него публикуваме тук.

Пред списание ЛИК Маричков разказва за вълнуващия път на "Щурците", за мисията да бъдеш рок музикант в една сложна политическа ситуация в миналото, но и днес. Неизбежно в разговора място намират и актуални теми от деня, тъй като творецът е неизменно свързан със заобикалящия го свят и се вълнува живо от всичко, което се случва днес.

Снимка: Димитър Алексов

Господин Маричков, какви бяха предпоставките да се създадат "Щурците"? Какво беше началото на групата?

Преди "Щурците" имаше една група - "Бъндараците". Мисля, че това беше въобще първата българска рок група. Може да е имало и други, но поне за тази се чу, заедно с една друга софийска група, която се казваше "Огнените момчета", но после се прекръстиха на "Сребърните гривни". Това бяха първите две.

"Бъндараците" бяха двама братя, от които единият - Вачо, Иван Милев, беше мой съученик. Големият му брат Димитър Милев отиде войник, докато ние бяхме ученици. Той свиреше на китара, малко беше научил и брат си Вачо. Появи се в една отпуска, малко преди да се уволни, а ние вече бяхме 11 клас. "Новобранци - каза ни Димитър, защото не сме ходили войници още, - сега ще ви покажа аз на вас какво свирят хората на Запад". И започна да свири едно инструментално парче на групата "Шадоус". На акустична китара го изсвири, защото електрически китари още не бяхме и сънували.

Като ни изсвири Бъндарака това парче, ние останахме с отворени уста и страшно ни хареса. Попита ни: "Искате ли да правим група?" и ние веднага казахме: "Да!". Това става някъде през 1963 г. Току - що бяхме чули "Бийтълс" с една от първите им песни - "Love Me Do". "Шадоус" бяха тогава най-известната група, още преди "Бийтълс".

На плажа в Созопол, където ходехме, пак те, Вачо и брат му, ме бяха научили да дрънкам малко на китара. По принцип свирих на пиано и на кларинет, което малко хора знаят. С кларинет се канех да влизам и в Консерваторията.

Направихме групата, но Бъндарака не беше много за пианото, защото и "Шадоус" и "Бийтълс" нямали пиано. Каза ми: "Киро, ти свириш на пиано, обаче, щото си най-дълъг, ще хванеш бас китарата". Започнах да се уча на ниските струни на обикновена китара да свиря бас, понаучих се малко, но така не може да се свири, беше само за да репетираме. Лека-полека групата тръгна. Успях да се сдобия чрез една моя леля, която живееше в Западна Германия, с истинска хубава бас китара "Фрамус".

Около три години свирихме с "Бъндараците", имахме много участия, правихме и турнета, даже свирихме в пиесата "Обличането на Венера" в Сатиричния театър. Вече всички имахме и електрически китари, а когато тръгнахме на едно голямо турне с театъра, бяхме успели да се снабдим и с уредби.

Аз и с нашият тогавашен барабанист Пепи Цанков искахме да правим наши песни, наш репертоар. Обаче на Бъндарака не му се щеше и казваше: "От "Бийтълс" по-хубави песни няма да направим". Но ние с Пепи бяхме много сериозни по въпроса, а изглежда двамата братя го приемаха по-скоро като хоби. Тогава, в края на 1966 г., се разделихме с тях и направихме "Щурците" с Веско Кисьов и Пеци Гюзелев, но още нямахме име. Всъщност вече си го бяхме измислили или по-точно - моята майка и майката на Пепи Цанков казаха: "В българския фолклор щурците са символ на свободния музикант, който прави хората щастливи." Аз още оттогава много намразих баснята "Бабо Мравке, где така", защото мравката пък е символ на еснафско-потребителския манталитет на хората, които не ценят изкуството и най-вече музиката. Това е манталитетът на онези, които викат: "А, дрънка си там на китара, лесна работа. Я да му дам аз на него кирката и лопатата!" Само че с кирка и лопата не можеш нищо съществено, ако някой архитект или инженер например, не ти каже какво да правиш с тях. Така е и с музиката. Не можеш да направиш нищо, ако не си се научил да свириш - с много труд и много себеотдаване. А и талант трябва да имаш.

Когато отидохме в Концертна дирекция, им казахме, че сме сериозна група, репетираме наши песни, а и Борис Карадимчев ни е дал две и т.н. Казахме, че името на групата е "Щурците". Някакъв от шефовете там ни каза: "Какво?! "Щурците"?! Прилича на онези ливърпулските рошльовци "Бийтълс". Не може! Никога няма да има такава група в България". Ние пък се амбицирахме, че ще има и прибягнахме до хитрост. Това беше първата, но не последната, която ни се налагаше да правим в онези години, защото тази музика си беше направо табу. Отидохме в "Радио София" но казахме , че сме една млада група, ама нямаме име. Попаднахме на някакъв много отворен човек, който от първия момент ни стана много симпатичен. Впоследствие се оказа, че това е Димитър Керелезов, който, за съжаление, си отиде скоро от този свят. Но той написа толкова хубави текстове за наши песни - "Рок в минало време", "Вълшебен свят", "Момче от групата", въобще - много...

Та Митко Керелезов организира да запишем няколко парчета, да ги излъчат по радиото и да кажат: "Един състав търси своето име". Тогава записахме "Песен без думи", нашата първа песен, която всъщност е кавър на групата "Шадоус". Записахме и още две техни инструментални парчета, както и една песен на "Бийтълс" и една на "Бърдс", с български текстове от нашия приятел Илия Атанасов. Пуснаха тези парчета по радиото с призив слушателите да пишат писма с предложения за име на състава. Ние организирахме всички наши приятели да пишат за "Щурците" и то спечели най-много гласове. По този начин успяхме да официализираме името. Между другото, освен нашите приятели, имаше поне 20 писма от непознати хора, които също предлагаха "Щурците", значи и на други им е хрумнало. Имаше и много смешни имена. Освен че бяха посочени всички възможни птици - гълъби, канарчета, синигери, славеи, орли, даже гарвани, всички видове цветове на китари, имаше и разни екстравагантни имена. Едно от тях беше "СЕКС", изпратено от някой с чувство за хумор, защото, тъй като всички бяхме студенти, това значело: "Студентски електронно-китарен състав". Много ни хареса, но "Щурците" не пускаха тогава, че приличало на "Бийтълс", камо ли да сме състав с име "СЕКС".

Дони, Иван Лечев, Кирил Маричков - трима от Фондацията

Снимка: Димитър Алексов

Това беше началото на "Щурците". А първото ни свирене бе във ВИТИЗ, когато още нямахме име. Между студентите бяха Стефан Данаилов, Йоско Сърчаджиев, Виолета Гиндева, Стефан Мавродиев... Все хора, които станаха големи имена в последствие като артисти. Свирихме на студентския им празник на 8 декември в края на 1966 г., а през февруари 1967 г. се проведе предаването по радиото, когато се прие официално името "Щурците".

Снимка: Димитър Алексов

Тъй като съставът на "Щурците" се променя през годините, как различните хора влияят върху облика на самата група?

Бих казал, че обликът на "Щурците" се стабилизира през 1977 г., когато Валди вече беше при нас. И оттогава си е горе-долу еднакъв. Но обликът на една група се състои от различни компоненти - едното е каква музика свирим, другото е как изглеждаме, третото е какви сме като изпълнители и музиканти, и така нататък. Мисля, че в последния състав нещата се съчетаха най-добре от всички страни. Но и не може да се каже, че групата преди е имала много различен облик. По някакъв начин ние успяхме да запазим нещо, което имахме и през 60-те и през 70-те години. Ако мога така да се изразя, имахме облика на възпитани рокаджии. Тоест при нас я нямаше характерната за някои рок групи "рокаджийска разюзданост". Нямаше "злоупотреба" с алкохол или наркотици, а трима от нас дори не пушеха.

Валди Тотев

Снимка: Булфото

През 70-те, когато бяхме с Косьо Атанасов, а и в началото с Валди, малко се лутахме в стила. Залитнахме от мелъди към хард, а после към прогресив рока. Особено във втория ни албум прогресив влиянието е много силно подчертано. Имаше един момент, преди да запишем "20-ти век", първия от супер успешните ни албуми. Беше през лятото на 1979 г. Бях на плажа в Созопол и по брега мина едно много хубаво момиче. На мен, както си седях, изведнъж ми хрумна една мелодия заедно с думичките: "Беше слънчев ден, случайно те видях..." Абе направо ми изскочи отнякъде песента. Разтичах се да намеря нещо за писане, докато не съм забравил мелодията. Намерих някакво листче и една химикалка, надрасках едно петолиние и успях да си запиша основната мелодия. Това беше песента "Две следи". Записах на една касета с пиано мелодията и я дадох на Стефан Банков, като го помолих да остави първоначалната фраза, а пък другото, както го измисли. Но да бъде песен за любов, слънце и хубаво настроение. Когато след няколко дни ми даде готовия текст, видях, че беше променил само последната дума от фразата, за да се получи римата: "Беше слънчев ден, случайно те открих и във знак на обич стих ти посветих" и така стана още по-хубаво.

И какво се случи след това... Беше излязла групата "Сигнал", а ние се бяхме забили в прогресив рок и дори бяхме записали във втория си албум една деветминутна рок-джаз-прогресив сюита "Карат". Вече бях написал "20-ти век" и си казах, че май "Две следи" е прекалено мелодична и може би не е подходяща за "Щурците". Мислех да я дам на някой певец да я изпее, който е повече към поп музиката. Но отидох да чуя за пръв път "Сигнал" в зала "Универсиада". Залата беше претъпкана, гласът на Данчо почти не се чуваше, но цялата публика с пълно гърло пееше с тях "Може би". Тогава си казах: "Какво, няма да дам песента "Две следи" на "Щурците" ли? Ще я дам и още как!" Още на следващата репетиция казах на групата, че няма никакви такива: само хард, рок, само прогресив. Нашият стил е каквото ни е на душата, да си го пеем и да го свирим. Като решихме това, ни олекна. И вече не можеше да се каже дали сме мелъди, хард или прогресив група. Ние просто свирим и пеем в стил "Щурците".

Георги Марков

Снимка: Булфото

Предстои Ви турне с "Фондацията", която чества 55 години "Щурците". Какви са очакванията Ви? Вълнувате ли се от срещата с публиката?

Да, наистина ни предстоят много концерти. Може би над двадесетина и част от тях са посветени на "Щурците". Слава Богу с "Фондацията" всичките ни срещи с публиката са били успешни, много добре ни минават концертите и то е ясно защо. Ние правим в нови аранжименти песните, станали хитове в групите, в които някои сме свирили, а други продължават да свирят - Дони и Момчил, Б.Т.Р., ФСБ и "Щурците". Много ми е приятно да свиря с тази група. А освен всичко друго съм щастлив, че не се занимавам с мениджмънта, както правех в "Щурците" и много се уморявах. Очаквам всеки концерт с желание и нетърпение, защото винаги е една хубава емоция. Радвам се, че в празнуването на 55-ата годишнина от началото на "Щурците" ще участват Валди Тотев и Георги Марков. Вече направихме един такъв концерт в Русе. Хубаво стана, чудесно настроение се получи. Следващият е на 10 юни на летния театър във Варна. Сигурен съм, че и там ще стане страхотен концерт, защото сърдечната варненска публика винаги ни е насърчавала да се раздаваме до край.

ИЗБРАНО