17-11-2017 20-11-2018

Куентин Тарантино - непредсказуемият мистър Кино

Ще се пенсионира, но след още един филм, а най-големият му страх е от плъхове

12:05 | 1 април 2023 | Редактор : Боряна Колчагова 10 1678 Снимка: Getty Images

Любител на дамските крака. Режисьор визионер. Креативен сценарист. Сам по себе си е жанр. Филмите му изобилстват от насилие и мръсни думи, както и с много симпатични поп културни препратки. И се превръщат в класики, с отлични резултати в бокс офиса. Куентин Тарантино може да си позволи да каже "нигъ", така както и да повери главна роля на тъмнокожата Пам Гриър в "Джаки Браун" или на Джейми Фокс в "Джанго", просто защото няма нужда от одобрението на околните, нито да му галят егото - той е сигма мъж, а това са техните характеристики. Тарантино, който стана на 60 години тази седмица, е родител и на стила "тарантиновски". Британските му колеги му подражават.

Режисьорът, носител на два "Оскар"-а ("Криминале", "Джанго без окови"), каза преди време: "Не е нужно да знаете как да направите филм. Ако наистина обичате киното с цялото си сърце и с достатъчно страст, няма как да не направите добър филм". Роден в Ноксвил, Тенеси, Тарантино се запалва по киното от баба си и филмите за Джон Уейн, за които му говори.

Тарантино става легенда още с първия си филм - "Глутница кучета" (Reservoir Dogs) от 1992 и критиците смятат, че много малко режисьори могат да покажат такава смелост и увереност в дебютната си работа. Филмът има всички съставки, с които Тарантино щеше да стане известен. Историята се върти около обикновен обир на бижута, който се обърква, тъй като оцелелите престъпници започват да подозират, че един от тях е "пее" на ченгетата. Но това е на повърхността. Филмът се занимава с теми, като динамиката на властта, мъжествеността и самоунищожението. Във филма участват Тим Рот, Майкъл Медсън, Стив Бушеми и Крис Пен, Харви Кайтел - благодарение на него бюджетът се увеличава на 1,5 млн. долара. И самият Тарантино като Господин Кафяв. Това е навик на Тарантино - да се появява във филмите си, а и в тези на колеги. Като при Робърт Родригес например.

В интервю за BBC през 2009 г. Куентин Тарантино каза, че е горд, че филмът често е сред десетте най-добри филма за обир, въпреки че всъщност зрителя никога не вижда обира. Бюджетът на филма е толкова малък, че актьорите носят свои дрехи, а Медсън използва собствения си кадилак.

Талантът му на разказвач се развива и пораства много с "Криминале" - "Pulp Fiction" от 1994 година. За мнозина шедьовърът на Тарантино. Филмът зададе шаблоните на тежък поп-културен диалог, нелинейна структура на историята (размести сегмент от разказа с любимите си Траволта и Джаксън) и неочаквани и креативни изблици на насилие на екрана. Във филма участват още музата му Ума Търман - голямата муза на Тарантино, Брус Уилис, Тим Рот.

"Джаки Браун" - три години след световния си успех с "Криминале", Тарантино се отчита през 1997 г. с историята за стюардесата, която се замесва в престъпни дейности. В ролята е чудната Пам Гриър, за която казват, че изравя от забвението, отново е пълно със звезди, участва и самият Робърт Де Ниро.

Следващият му филм "Убий Бил" от 2003 година, който беше разделен от режисьора и пуснат в две части поради дължината си, отново се характеризира с шеметен екшън, много насилие и любов към жанровото кино. Тарантино отново работи с Ума Търман, за да създаде своя най-велик герой - Булката, Черната Мамба, бивш убиец, оставена да умре от нейния любовник и другите, докато тя не се надига, за да се впусне в епична атака на отмъщение. Начело с жена екшън звезда, филмът се помни и заради живите визуализации и вълнуващи екшън моменти.

Основната фигура в "Разходка смърт", филма на Тарантино от 2007 г., е Кърт Ръсел като Каскадьора Майк, напълно психясал (вследствие на твърде много удари в главата) маниак. В крайпътен бар Майк убеждава момиче да го поразходи с колата си - разходка, която той никога няма да забрави. Когато свършва с нея, Майк се връща, за да поразходи и приятелките й, които вместо да внимават в пътя, се разсейват с радиото. По-късно Майк решава да си поиграе на котка и мишка и с едни други жени, но този път прави голяма грешка в избора на плячката.

"Гадни копилета" от 2009 година - в този кино разказ на Тарантино за Втората световна война, Брад Пит играе ролята на командир на поделение, твърдо решен да отмъсти на нацистите с всички необходими средства. Той и "Копелетата" измислят план да ги унищожат, докато оцелялата французойка (Мелани Лоран) има свои собствени планове. Кристоф Валц спечели "Оскар" за ролята си.

В своя седми филм "Джанго без окови" Тарантино се обръща към типично американския жанр: спагети уестърн, харесван и от него самия. Валц, който е роден в Австрия, тук заедно с Джейми Фокс, блести в поддържаща роля - и печели втория си "Оскар" за нея.

"Омразната осморка"- след "Джанго без окови" американският режисьор отново се пробва в уестърн. Този път той поставя действието и главните герои в заснежените гори и планини на Уайоминг. Филмът е типичен за Тарантино: забързан и пълен с кинематографични цитати. И отново брутални сцени.

Събра трима любими актьори във филм - Ал Пачино, Брад Пит и Леонардо ди Каприо. "Имало едно време в Холивуд" (2019)- драматичното напрежение идва от семейство Менсън, дебнещо в краищата на разказа, но фокусът на историята всъщност е върху трима души, които просто се опитват да си проправят път през 1969 г. в Лос Анджелис: Рик Далтън (Леонардо Ди Каприо), Клиф Бут (Брад Пит) и Шарън Тейт (Марго Роби).

"Ако имате проблем с моите филми, значи те не са филмите, които трябва да гледате. Явно не ги правя за вас", казвал е режисьорът на критиците си. Грубичък е и с журналисти.

Не си поплюва и с дебнещи го папараци.

Куентин Тарантино каза, че смята, че настоящата ера на филмите е една от "най-лошите в историята на Холивуд". Вероятно затова следващият му, десети и последен филм е с работно заглавие "Кинокритикът". Говори се, че е вдъхновен от Полин Каел, от десетилетия един от най-влиятелните автори в "New Yorker" и че тя ще е прототип на ролята, която ще повери на Кейт Бланшет.

Тарантино беше широко критикуван за филма си от 2012 г. "Джанго без окови", в който използва думата с "н" над 100 пъти.

Самюел Л. Джаксън, който е участвал в много филми на Тарантино, включително "Джанго без окови", го защити, защото това е творчески процес. "Не можете просто да кажете на писател, че не може да пише думите, които хората от един етнос, раса, изговарят. Те така говорят. Не можете да го правите, защото тогава става неистина, не е правдиво, достоверно и не е хубаво в крайна сметка", каза той пред "Esquire" през 2019 г.

Главният герой от филма - актьорът Джейми Фокс каза нещо подобно пред "Yahoo Entertainment" през 2018 г. Че Тарантино по този начин е исторически точен. "Думата беше изречена 100 пъти, но аз разбрах текста - така е било по онова време".

Ето и част от интервю, което той даде преди доста години пред "The Talks", когато все още не беше баща - сега има две деца, син и дъщеря, от съпругата си, израелската певица Даниела Пик.

Г-н Тарантино, съдейки по вашите филми: обсебен ли сте от женските крака?

Не се срамувам от това. Трябва да знаеш накъде да насочиш камерата си. Мисля, че краката и задните части получават почти еднакво време в моите филми.

А от насилието?

Просто разказвам историите си и върша работата си. Харесва ми да се занимавам с жанрове и да навлизам в под жанрове. Жанровете, с които се занимавам, съдържат сензационни, изпълнени с насилие материали - било то криминални филми, филми за кунг-фу, филми за самураи, филми за убийства, филми за преследване с коли - така че те естествено се поддават на това. Когато става въпрос за вълнуващо кино, тези жанрове се поддават на спиращо сърцето кино с насилие. Харесва ми. Но в случая с Джаки Браун не е насилие.

Каква е вашата рецепта за писане на толкова ярки герои?

Аз съм писател. Това правя. Работата на писателя е не само да пише за себе си, но и да погледне останалата част от човечеството и да го изследва - начина на говорене на другите хора, фразите, които използват. Главата ми е като гъба. Слушам какво казват всички, хората ми разказват виц или интересна история от живота си и аз я запомням.

И ако не я запомните?

Тогава вероятно не си струвало да си спомням. Работата е там, че е там - независимо дали са шест месеца или петнадесет години по-късно, когато седна да създавам новите си герои, писалката ми е като антена, получава тази информация и изведнъж тези герои излизат повече или по-малко напълно оформени. Аз не пиша техните диалози, аз ги карам да говорят помежду си.

Със съпругата му Даниела

Снимка: Getty Images

Връщайки се пак към насилието, Вие от какво се страхувате?

Страхувам се от плъхове. Ако имаше плъх на тази маса, щях да съм в скута на някое момиче. Сигурно щях да стоя на раменете й и да крещя като "кучка".

Сънувате ли кошмари?

Не съм сънувал кошмари от много, много време. Когато си малко дете и сънуваш кошмар, отиваш и се качваш в леглото на родителите си, но майка ми беше строга с мен. След като навърших определена възраст, ме върнаха обратно в собственото ми легло и осъзнах, че вече нямам лукса да сънувам кошмари, защото не можех да изтичам при мама. Така че спрях.

Искате ли един ден да имате собствени деца или те само ще отнемат от енергията ви за правене на филми?

Ще видим какво ще стане, но нямам намерение да правя филми завинаги. Искам да спра около 60.

Сигурен ли си в това?

Не, но това е нещо като план. Не искам да бъда стар режисьор, който прави стари филми, който не знае кога да напусне купона. И не искам да прецакам филмографията си с купища стари неща. Ако искам да направя филм и мога на 62, ще го направя. Но аз искам да напусна ринга триумфално. Искам този човек, когото виждате в момента, искам той да бъде човекът, който прави филмите, а не "пичът в неговата есен". Искам да пиша, да имам деца.

Има ли жанрове, които не харесвате?

Не всичко ми харесва. Харесвам исторически филми, но не съм фен на драмата в епоха. Друг жанр, който не уважавам, е биографичният филм. Те са просто големи извинения за актьорите да печелят Оскари. Това е покварено кино.

Защо?

Дори и на най-интересният човек - ако разкажеш живота му от началото до края, ще е адски скучен филм. Ако направиш това, трябва да създадеш комиксова версия на целия му живот. Например, ако правиш филм за Елвис Пресли, не го прави за целия му живот. Направи филм за един ден от него. Направи филм за деня, в който Елвис Пресли влиза в "Sun Records". Или за деня преди той да влезе в "Sun Records". Това е филм.

ИЗБРАНО