Лили Гладстоун – от живот в резерват до холивудското злато
Актрисата няма намерение да се установява в Лос Анджелис или Ню Йорк
Всеки награден сезон има своята нова звезда, която прави своя впечатляващ дебют на екрана и пленява сърцата както на публиката, така и на критиката. Тази година тази личност е Лили Гладстоун.
В ролята на Моли Бъркхарт, жена от индианското племе Осейдж и екранна съпруга на героя на Леонардо Ди Каприо във филма "Убийците на цветната луна", новото лице в Холивуд прави тихо въздействащо представяне, което й спечели номинации за най-добра актриса както на наградите "Златен глобус", така и на наградите "Избор на критиците".
Тя вече получи първото си голямо признание, прибирайки приза от Асоциацията на чуждестранната преса в Холивуд за "най-добра актриса във филм-драма", създавайки история като първата жена индианка удостоена с тази чест.
Лили използва началните си минути на сцената, за да благодари на езика на племето Блекфийт, от което и тя е част. След което отдаде дължимото на екипа, с който снима - режисьора Мартин Скорсезе, колегите й Леонардо Ди Каприо, Робърт де Ниро и останалата част от каста, майка й, която я придружи на бляскавата вечер... Гладстоун не пропусна да се обърне и към всички представители на коренното население в САЩ, окуражавайки ги, че и те могат да постигнат нейните успехи.
Интересното е, че Лили можеше да не стигне до сцената на Златните глобуси и дори да не се снима в лентата на Скорсезе, ако екипът му беше забавил телефонния им разговор само с един ден. Причината е, че родената в Монтана актриса била напът да се откаже от професията и да поеме в коренно различна посока - да се запише за курс по анализ на данни и да започне работа в Министерството на земеделието, където да следи гигантски стършели. Точно тогава обаче получава така желаното телефонно обаждане с предложение за среща с легендарния режисьор. След дълъг процес на прослушване следва и второ обаждане, което е и много по-важно - че е получила ролята.
Мнозина вече й предвещават и победа в категорията "най-добра актриса в главна роля" на предстоящите награди "Оскар." Дали това ще се случи и тя ще продължи да пише история, остава да видим.
37-годишната Гладстоун е бавното туптящо сърце на филма "Убийците на цветната Луна" - режисираният от Мартин Скорсезе епос, който разглежда терора и коварния низ от убийства в окръг Осейдж през 20-те години на миналия век. Подкрепена от големи филмови студиа и с продуцентски бюджет от 200 милиона долара, лентата по нищо не прилича на малките инди филми, в които Гладстоун има намерение да се снима, когато решава да стане актриса. Това е така до момента, в който се среща със Скорсезе и вижда в негово лице човек, който иска да опознае културата й, полагайки усилия да се учи от местната общност и да си сътрудничи с нея, вместо да я използва единствено за целите си и след това да я напусне по същия начин, без да я е усетил истински.
Отдадеността на режисьора и екипа му я впечатляват и от факта, че те искат да привлекат в проекта местни жители от окръга, а не да наемат актьори от Ел Ей. А за основната женска роля Скорсезе е категоричен, че иска точно Лили.
"Видях я във филма на Кели Райхард "Определени жени" и не можех да откъсна очи от нея. Характерът на Лили беше тих, тя говореше много малко, но командваше екрана с присъствието си, с всяко свое движение, с всеки свой жест. Има много малко актьори наоколо, които знаят как да държат екрана по този начин и това беше идеално за образа на Моли", споделя режисьорът.
Лентата дебютира по кината на 20 октомври 2023 г., три седмици преди края на стачката на актьорите, която постави цялата гилдия в безмълвно състояние. Въпреки че в началото не успяха да представят филма по подобаващия му се начин, първите отзиви бяха до голяма степен положителни, като представянето на Гладстоун получи всеобща похвала.
Разбира се, не лисваха и критики, които основно дойдоха от представители на племето Осейдж, работили по филма. Според тях историята е трябвало да бъде насочена повече към героинята на Лили и нейната гледна точка, а не както го е направил Скорсезе, от гледната точка на героя на Леонардо Ди Каприо.
Въпреки че разбира негодуванието на представителите на местното население, първото нещо, което Лили прави след края на стачката, е да ги призове от социалните мрежи да видят "Убийците на цветната луна", "когато и само, ако са готови", последвано от списък с ресурси, които биха могли да подкрепят през тяхната "поколенческа мъка". "Това е силата на общността. Ти си един от многото гласове", споделя Лили.
Гладстоун идва от индианския резерват Блекфит, разположен в Северна Монтана. Именно там се заражда и скептицизмът й относно работата на големите филмови студия. "Израснах на място, където от време на време идваха да снимат големи холивудски филмови екипи", казва тя. "Бях добре запозната с това какво е усещането да идват хора отвън, които искат да разкажат история с местната общност. Но, те невинаги бяха водени от добри подбуди."
Гладстоун учи драма в университета в Монтана, където се увлича от "Театъра на потиснатите". Разработена от бразилския драматург Аугусто Боал, практиката има за цел да изтрие границите между актьор и публика. В ранните си следдипломни дни Гладстоун провежда актьорски лагери и семинари на местни деца и студенти и пренася уроците на Боал в своята общност. "Говорехме за проблемите, които ни засягат в ежедневието ни, и вадехме ключови думи: колонизация, асимилация, семейство, дом", обяснява Гладстоун. След това тя казва една от тези думи на учениците и ги моли да заемат поза, с което да я опишат. Нарича тези упражнения "градина със скулптури". Изминават години от този етап от кариерата й и въпреки това спомените й за него и до днес на моменти карат коремът й да се свива.
В крайна сметка актрисата започва да работи с Националния ресурсен център за местни жени, организация, която се занимава с високите нива на насилие срещу тях. "Тяхната работа осигурява ресурсите, необходими на масовите културни организации да се справят с тези проблеми", казва тя. Организацията разработва база данни, за да помогне на семействата по-лесно да търсят законодателство, свързано с изчезнали и убити жени от коренното население в различните щати. "Той е създаден в голяма степен за местните общности по културно чувствителен начин, който центрира жените, които са гръбнакът на суверенитета."
Повечето актьори, които се оказват в каста на филм редом до Ди Каприо и де Ниро и са работили под режисурата на Скорсезе, биха възприели това като един своеобразен намек да се преместят в Лос Анджелис или Ню Йорк, да прегърнат славата и да се възползват от всички блага, които тя им предоставя.
"Никога не съм живяла на нито едно от тези места по-дълго от няколко седмици. И това изглежда работи при мен", казва Гладстоун. Тя се е установила в Сиатъл от началото на пандемията, когато се премества при родителите и чичо си и става гледачка на баба си. "Имах отговорност, като най-голямото момиче в семейството си да се грижа за нея. Това ме държеше здраво стъпила на земята през последните години от живота й", допълва актрисата.
"Вероятно ще ми се наложи да отида в Лос Анджелис за по-дълъг период от време, а там също има от моята общност - всички местни жители, които превземат Холивуд, с които най-накрая ще мога да се срещна", казва Гладстоун. Но тази перспектива е вълнуваща за нея, само защото е временна.
"Беше едно различно пътуване - да развия кариера от независими филми и след това да направя голям пробив в студиен филм. Знам, че възможностите са неограничени, но семейството ми е само едно. Дрехите станаха по-хубави, а обувките станаха по-неудобни", добавя Гладстоун, която иска да запази нормалния си живот.
В този смисъл тя се ръководи от части и от мъдростта на Блакфийт, предадена й от баща й: "Плячката бяга при ловеца." Преследваш само тези, които пресичат пътя ти, не се отклоняваш от него, защото той е този, по който трябва да вървиш. Бащата на Гладстон й казва да остане в курса - да се придържа към своя морален компас и да разбере, че това, което е предназначено за нея, ще я намери.