Любимият хамелеон на Холивуд - роден да властва, избра да се подчини

Снимка: Getty Images

Любимият хамелеон на Холивуд - роден да властва, избра да се подчини

Киноиндустрията не знаеше как да се справи с толкова забележителен мъж и актьор - затова направи всичко с Доналд Съдърланд, за да напише нова глава в историята си

10:09 | 21 юни 2024 | Автор : Галина Чолакова 3 14779 Снимка: Getty Images

С издълженото си лице, пронизващите сини очи, стърчащите уши, хищната си усмивка, двуметровият Съдърланд никога не е бил представата на никого за холивудски сърцеразбивач, излъчването му по-скоро внушаваше, че е човек, който знае нещо важно, безценно - полезна характеристика в кариера, която често включва филми за параноя, мрачни тайни и скръб.

Избрано

Гласът му едновременно възбужда и заплашва, осанката му изисква подчинение... Съдърланд е роден да властва, но той избра да се подчини - на любимите си режисьори и на любовта си към киното.

Преди няколко години споделя в интервю, че веднъж попитал майка си дали изглежда добре, а тя му е отвърнала: "Не, но лицето ти е много характерно".

Друг път пък бил отхвърлен за роля от продуцент, с думите. "За тази роля е нужен тип "момче от близката къща". Вие не изглеждате така, сякаш сте живели в съседство с някого."

И въпреки това в продължение на шест десетилетия, започвайки от началото на 60-те години на миналия век, той участва в близо 200 филма и телевизионни предавания - в някои години снима поне в 6 филма. "Клут", "Шест степени на разделение" и римейкът на "Нашествието на крадците на тела" от 1978 г. са само някои от различните му изяви.

Снимка: Getty Images

Съдърланд работи постоянно и за разлика от някои актьори от неговото поколение никога не е изглеждал като човек, който принадлежи на една епоха.

Снимка: Getty Images

През последните години е познат и на по-младата аудитория с ролите си в няколко части на франчайза "Игрите на глада", заедно с Брад Пит в космическата драма "Към звездите" (2019 г.) и като главния герой във вдъхновения от Стивън Кинг филм на ужасите "Телефонът на г-н Хариган" (2022 г.).

Вижте снимки на Доналд Съдърланд >>

Хамелеонската способност на Съдърланд да бъде очарователен в една роля, заплашителен в друга и просто странен в трета, се харесва на режисьори като Федерико Фелини, Робърт Олтман, Бернардо Бертолучи и Оливър Стоун.

"За мен работата с тези велики момчета беше като влюбване", казва Съдърланд. "Аз бях техен любовник, техен любим."

Доналд Съдърланд притежаваше наистина характерно излъчване, което бялата брада в последните години само направи още по-въздействащо: внимателен, мъдър, харизматичен, с изтънчена техника на игра на екрана, сравнима може би само с тази на Пол Скофийлд, а канадският му произход (заедно с ранното му сценично обучение и опит в Англия и Шотландия) придаваше на холивудските му роли несравнима класа. Съдърланд беше властен и взискателен, той придаваше на всяка от ролите и филмите си нещо специално: обръщаше се към камерата от позиция на силата, пише Питър Брадшоу за The Guardian.

Съдърланд можеше да бъде злодей, чувствен мъж или да пресъздаде грижите на порядъчен човек, носещ бремето на лидерството и скръбта. Доналд е сред малцината актьори в Холивуд, притежаваyи интелектуалната сериозност и емоционална зрялост, за да изиграе сложна бащина фигура, неспокоен баща - както в "Обикновени хора" на Робърт Редфорд и може би най-сензационната му роля на изкуствоведа Джон Бакстър в "Не гледай сега" на Ник Роуг, призрачната история от 1973 г., адаптирана по разказа на Дафни Дю Морие.

Снимка: Getty Images

Доналд Макникол Съдърланд е роден на 17 юли 1935 г. в Сейнт Джон, крайбрежен град в Ню Брънзуик. Едно от трите деца на търговец и учителка по математика, Доналд изживява годините на своето съзряване в Бриджуотър, Нова Скотия.

Като дете е изключително крехък, постоянно боледува. Страда от хепатит, ревматична треска и полиомиелит, заради който единият му крак е по-къс от другия. През 1970 г., по време на снимките на филма "Героите на Кели" в Югославия, той се разболява от бактериален менингит. "Изпаднах в кома. За няколко секунди бях мъртъв", споделя години по-късно.

Снимка: Getty Images

Съдърланд учи в Бриджуотър, по-скоро небрежен ученик, отколкото старателен, но пък изключително умен. На 14-годишна възраст работи като водещ в местна радиостанция. След това посещава Университета на Торонто, който завършва през 1956 г. със специалност "Английски език", след като се отказва от инженерството - специалност, която баща му е препоръчвал като възможен вариант.

Но актьорската игра го завладява. След университета заминава да учи в Лондонската академия за музикално и драматично изкуство, но се отказва след година в полза на истинска сценична работа. Стажът му преминава в провинциални репертоарни трупи в Англия, с малки роли на лондонска сцена и от време на време в британската телевизия.

Попада в полезрението на италианския филмов продуцент и режисьор Лучано Ричи, който го включва във филма от 1964 г. "Il Castello dei Morti Vivi" - "Замъкът на живите мъртви", режисиран от Уорън Кифър. През 1965 г. той е последван от творби с непретенциозни заглавия като "Къщата на ужасите на д-р Терор" и "Умри! Умри! Скъпа моя!"

"Винаги съм бил в ролята на маниак-убиец", казва Съдърланд пред The Guardian през 2005 г. "Но аз поне бях артистичен." Изпълненията му очевидно са били достатъчно артистични, за да привлекат вниманието на опитни режисьори, и да бъде един от "Мръсната дузина" (1967), чието действие се развива по време на Втората световна война. Героят му почти няма реплики, докато не му е казано да поеме ролята от друг актьор. "Ти с големите уши - ти го направи!", спомня си той как режисьорът Робърт Олдрич му крещи. "Той дори не знаеше името ми."

През 1981 г. Съдърланд казва пред списание Playboy, че "филмовата игра е свързана с отдаване на волята на режисьора". До такава степен е в плен на някои режисьори, че кръщава четиримата си синове на тях, включително Кийфър, наречен в чест на Уорън Кийфър, с когото работи в началото на кариерата си.

Снимка: Getty Images

Въпреки че работи почти без прекъсване до самия си край, някои от най-запомнящите се негови роли попадат в периода от 1970 до 1981 г., когато участва в 34 филма, като често играе мъже, които вървят по тънката граница между здравия разум и лудостта - и понякога я заличават. Фашистът "1900" (1976) на Бертолучи, похотливият Лотарио в "Казанова" (1976) на Фелини и шпионинът от Втората световна война в "Окото на иглата" (1981) са примери за способността му за гротеска и зловещо внушение.

Снимка: Getty Images

Но той може да бъде и непочтителен, както в една от ключовите си ранни роли: хирургът Хоуки Пиърс във филма на Робърт Олтман "M*A*S*H" (1970), чието действие се развива по време на Корейската война, но с ясно изразена чувствителност от епохата на Виетнам. Десет години по-късно разгръща още повече емоционалния си диапазон в "Обикновени хора", режисьорския дебют на Робърт Редфорд, в който играе отчаян съпруг и баща от предградията, борещ се да запази семейството си, след като синът му се удавя. Макар героят му да изглежда слаб, "всъщност той е единственият в семейството, който има някаква представа за това какво не е наред", пише Винсънт Канби в The New York Times.

Една от най-противоречивите роли на актьора е във филма на Никълъс Роуг "Не поглеждай сега" (1973). Съдърланд и Джули Кристи, в ролята на съпругата му, имат толкова гореща секс сцена, че мнозина са убедени, че двамата са правили секс наистина. Съдърланд никога не коментира това.

Толкова специална и толкова пикантна е и друга среща на Съдърланд на снимачната прощадка - в "Клут" (1971) с Джейн Фонда. Съдърланд и Фонда (жената с "най-красивите гърди на света", по собствените му признания) са заедно три години.

1971 Jane Fonda, Donald Sutherland and Burt Lancaster pic.twitter.com/KZNnRJHgBO
— RetroSixties (@RetroSixties) March 3, 2024

За началото на връзката им той казва: "..Един ден тя даде да се разбере много ясно, чрез донякъде провокативно предложение, че трябва да се прибера с нея". Именно подобни изказвания бележат края на втория брак на актьора с Шърли Дъглас.

Връзката с Джейн Фонда го потапя в левичарския активизъм, преди да срещне Франсин на снимачната площадка през 1974 г. От този брак се раждат три деца и се смята, че е един от най-стабилните бракове в Холивуд. Жени се три пъти, всеки път за актриси: Лоис Хардуик, Шърли Дъглас и накрая Франсин Расет. Има четирима синове и една дъщеря. Роег е кръстен на Николас Роег; Росиф, на френския режисьор Фредерик Росиф; и Ангъс Редфорд, на Робърт Редфорд.

През 1971 г. с Фонда и други актьори в комедийна трупа, наречена F.T.A., Доналд обикаля военните градове и изпълнява сатирични скечове, в които ясно се усеща протестът към Виетнамската война. Инициалите на групата означават "Освободете армията", въпреки че войниците разпознават далеч по-малко деликатно значение.

Канадският актьор има богат опит в левичарската си дейност, като подкрепя и Черните пантери, освен, че се противопоставя на войната. "Не ми харесваше да правя нищо политическо в рамките на Съединените щати, защото все пак съм канадец." Но, добавя той, "във войната имаше огромно канадско участие и затова чувствах, че по този въпрос имам право".

Снимка: Getty Images

Въпреки признанието на критиката, на което обикновено се радва, той никога не получава номинация за "Оскар", освен почетна статуетка през 2017 година. Има обаче и други отличия, включително "Еми" за 1995 г. за ролята му на съветски следовател във филма на HBO "Гражданинът Х". Печели и два "Златни глобуса" - за "Гражданинът Х" и за ролята си на президентския съветник Кларк Клифърд през 2002 г. в "Пътят към войната" на HBO.

Но има и не толкова ласкави оценки - за сексуално потиснатия счетоводител в "Денят на скакалците" (1975) или за куп забравени предложения като "Бирен празник" (2006) и "S*P*Y*S", неуспешен опит от 1974 г. да се възвърне очарованието на "M*A*S*H". "Не влизам в нито един филм с мисълта: "О, момче, това ще е лош филм", казва той пред The Boston Globe през 1981 г. "Опитвам се да бъда прав. Но когато греша, го признавам."

Както се случва за бродуейската адаптация на "Лолита" на Владимир Набоков от Едуард Олби през 1981 г. Критикът Франк Рич от "Таймс" пише, че в сексуалната сцена неговият Хумберт "се задъхва и се клатушка като бълха, която се катери върху ергенска вечеря". Пиесата е свалена от програмата след само 12 представления.

През 1976 г., сравнително в началото на кариерата си, Съдърланд е попитан от Newsday кой от филмите си намира за най-удовлетворяващ. Той посочва "Казанова" на Фелини, без значение, че филмът, както и неговото изпълнение, са били критикувани от мнозина. Отговорът му отразява неговото преклонение пред режисьорите.

"Работата за Фелини беше най-хубавото преживяване в живота ми", казва той. И допълва: "Повече от всеки друг в света се подчиняваш на Фелини. Той е господарят, а ти отиваш да му служиш."

Когато погледнете назад към забележителните му роли през 50-те години, едно нещо не може да убегне - неговата многостранност. Може би това е ключът към славата му.

Той никога не се е превръщал в определен тип актьор и ролите му никога не са били с един и същ характер. Той можеше да играе глупав, драматичен, страшен, свръхмощен, фин, строг или нежен. Дългият списък с роли и постижения на Съдърланд показва, че той е човек, който добре разбира емоциите.

Именно това съчетание на подозрителност и съпричастност, на бушуващи чувства и на страх от объркана, лутаща се човечност, му осигурява място в историята на киното и го превръща в необичайна звезда. Той не се вживява в роля - беше твърде характерен за това. По-често ролята изчезваше в него и резултатът беше магия, която не искаш да разгадаеш.

Холивуд не знаеше какво точно да прави с Доналд Съдърланд, затова правеше всичко с него...

ИЗБРАНО