Ако все още бе сред нас, вчера знаменитата Катя Филипова щеше да отбележи своя рожден ден, който навярно щеше да бъде озвучен от звън на чаши, кънтящ в кристална песен, както се полага на подобен весел празник... Само че вместо с радост, изминалият петък бе изпълнен с тъга, тъй като с него дойде и десетата годишнина от смъртта на певицата, издъхнала точно преди десетилетие, при това на същата датата, на която шейсет и три години по-рано се появява на този свят. Днес гласът ѝ се носи от миналото, звучейки от записи, намерили своето място във вечността... Сега обаче няма да скърбим, защото надали тя би искала това, затова ще ѝ отдадем почит като си спомним за нея, усмихвайки се с благодарност.

За живота на родената във Варна изпълнителка, която е потомка на руски род дворяни, сред които губернатори, генерали, композитори, оперни певци и други хора на изкуството, вече е писано много. Като дъщеря на музиканти, съдбата ѝ сякаш е предопределена още от ранна детска възраст, ето защо не е изненадващо, че растейки, тя тръгва по стъпките на своите родители, които обаче нямат възможността да видят с очите си нейните успехи, тъй като и двамата издъхват преди звездата ѝ да изгрее на родната сцена. Катя завършва УНСС в София със специалност "Социология", но още като студентка дебютира като певица. Работи с оркестър "Метроном" и трио "Обектив", а също така става солистка на оркестъра на БНР. Самостоятелната ѝ кариера започва именно след като печели конкурс за солист на Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия. Още първото ѝ участие на международния фестивал "Златният мост" в Западен Берлин през 1975 г. ѝ носи втора награда и предложение от концерна GMbH за 4-годишен договор за работа и разпространение на плочи. Макар след себе си да оставя множество песни, част от които озвучават филмите на режисьора Павел Павлов "Язовецът" и "Есенно слънце", най-популярното ѝ парче остава "Незабрава".

Но това са просто факти, неспособни да ни я представят по онзи, начин, по който искаме да я видим - не като певица и професионалист, а като личност и човек. Ето защо Маргарита Хранова се появи като лъч светлина в тъмните помисли, съгласявайки се да говори пред Life.dir.bg за нея, увличайки ни в истории и спомени, които ни помогнаха да я опознаем малко по-добре.

Как се запознахте с Катя Филипова?

Не може да се разкаже с две думи. Случи се около 1972 година, когато бях част в трио "Обектив 71". Тогава, малко преди да участваме в програмата на Софийския държавен цирк на Солни пазар, където често се включваха певци, жив оркестър и т.н., художественият ни ръководител покани Катето Филипова да се присъедини към нас. Така всъщност се запознахме с нея, търсейки момиче, което да бъде ниския глас, а тя имаше прекрасен плътен тембър. Не си спомням първата ни среща, вече е избледняла в съзнанието ми, но помня че бързо се сприятелихме по време на репетициите, след които после отивахме в тях, за да шием роклите си за предстоящото ни участие в цирка, където в крайна сметка изнесохме страхотен концерт.

Какво беше първото Ви впечатление за нея?

Че е мъжко момиче и страхотна мадама. Тя бе много красива и талантлива... От артистично семейство. Между другото, преди това се бе снимала в български филм. Майка ѝ бе прекрасен музикант, а баща ѝ - оперетен певец. Не случайно го казвам. Знаете, че в оперета освен да бъдеш певец, трябва да си и артист. Първото ми впечатление беше, че е силно момиче, което без проблем се справя с всичко. Страхотна!

Това ли са били качествата, които най-много сте харесвала у нея?

Точно така.

Снимка: bulFoto

Предполагам, че не ви е било трудно да свикнете една с друга?

Разбира се, че не. Напротив, сближихме се почти веднага, малко след като се озова при нас. Макар впоследствие всяка от нас да започна самостоятелната си кариера, по-късно неведнъж сме имали съвместни изяви. Например, спомням си, че с нея и Биг бенда на БНР, чийто диригент бе Вили Казасян, а тя бе негов солист, ходихме до Щутгарт, Германия, където изнесохме общ концерт.

Коя е най-колоритната история, която си спомняте с нея? Доколкото ми е известно, има една такава, случила се в цирка, който вече споменахте.

Да, точно така. Тогава тя падна от сцената. След като се качихме на подиума и запяхме, изведнъж забелязах, че отзад - зад нас, нямаше никаква преграда и си казах: "Боже, тук трябва да внимаваме, да не вземе някой да падне". А тя точно това и направи. В един момент просто изчезна, но слава богу, не се преби. Няколко мига по-късно се появи отново. Беше много странно и опасно, но за щастие нищо не ѝ се случи.

Какво беше най-важно за нея?

Те беше човек, с който можеш да се разбереш. Абсолютно точна, ясна, категорична. Нямаше шикалкавене. Когато каже "да", значи е "да", когато каже "не", значи е "не". Беше зодия Телец, тоест имаше много земен характер.

Около това ли градеше принципите си? Точност, сърдечност, откровеност?

Мисля, че да.

С какво ще я помните?

С всичко това, което ви разказах (смее се). Помня я като добър човек, моя приятелка, страхотен професионалист, изключителна певица, невероятен музикант... Бяхме си близки, нищо, че не си ходехме на гости постоянно. По празници сме се чували. Чувствах я като член от нашето трио и така си остава завинаги. Каквото изживееш като дете, като млад човек, то остава завинаги. Това са приятелите, на които винаги можеш да разчиташ.

А какво да очакваме от Вас в бъдеще?

Скоро излезе моят нов албум - "Мелодия за двама". Той е на композитора Иван Кръстев, музиката и негови текстове в мое изпълнение, аранжимент на Краси Илиев, текстове също на Джина Тундова, Валя Ценова, Весела Атанасова и Вера Стойкова. 14 песни са, плюс 4 инструментала. Тези песни през последните 7-8 години, откакто се познаваме с Иван Кръстев, сме ги реализирали и много от тях са награждавани както на конкурса "София пее", така и на други. Сега излезе една съвсем нова песен на композитора Милен Македонски "Ти ела", на която представих и видеото. Тя е по стихове на Косьо Филипов. Самата песен е много емоционална. Иначе сега тръгвам на едно турне, тоест три концерта, една формация сме. Ще имаме изяви във Велико Търново на 16 май, на 17 май - в Русе и на 19 май - в Силистра. Това са най-скорошните събития, а по-нататък, живот и здраве, ме очаква, концерт със Симфониета Враца и Георги Милтиядов, който аз правя, но ще видим къде ще се състои. Лятото ще покаже.

Радваме се, че имахме възможност да си поговорим и съм абсолютно сигурна, че ще зарадвате Вашите почитатели с това малко турне.

Надявам се (смее се). Ще се радвам и аз.

Вчерашния ден не беше просто тъжен празник. Отбелязахме 10 години от смъртта на Катя Филипова, но тя продължава да живее чрез музиката си в душите на всички нас. Напук на петък тринайсти, напук на минорното настроение, тя изгря с жаркото майско слънце на рождения си ден и ни стопли. Именно с нея ще я помним и свързваме както ние, така и Маргарита Хранова, близките ѝ и всички нейни почитатели.

Снимка: bulFoto