Маврикови: Първата ни среща беше в полунощ и оттогава не сме се отделяли един от друг - 20 г.
"Нека се знае, че това не се случва само по филмите", казва Валя, която подарила темперамента на Васко на един от героите в новата си книга
Васко Мавриков e актьор, репортер, водещ, сценарист и преподавател. Магистър по "Европейска интеграция и дипломация на ЕС" от СУ "Климинт Охридски". Работи в сферата на електронните медии от началото на 21 век. През 2003 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", в класа на професор Елена Баева. В периода 2003 г. до 2008 г. е асистент-преподавател в Нов български университет, департамент "Кино и Визуални Изкуства" От 2004 г - 2009 г. е репортер в хитовото предаване "Господари на ефира" познат като "Приятно ми е, Мавриков". Бил е водещ на предаването "Денят е прекрасен", излъчвано по bTV Media Group, и водещ на потребителското предаване "Баркод", излъчвано по телевизия ТВ7. В годините от 2012 г.- 2014 г. дебютира като сценарист и актьор в игралните филми "Корпус за бързо реагиране" и "Корпус за бързо реагиране - Ядрена заплаха", с режисьор Станислав Дончев. От 2018 г. до днес е автор и водещ на предаването "Шоуто на Мавриков" по телевизия Евроком. През 2019 г. основава "Творческа школа Мавриков" към Народно читалище "Възраждане-1928г", където режисира театрални постановки и преподава актьорско майсторство на деца и юноши.
Съпругата му Валя Маврикова обожава математиката и литературата. От малка чете много и постоянно предизвиква себе си с нестандартни задачи. Завършва Природо-математическата гимназия в Бургас, специализира икономика в София и в продължение на 15 години работи в рекламния бизнес, където планира и организира промоции, ръководи екипи и управлява финанси, пише рекламни текстове и сценарии за клипове и събития. Била е главен редактор на корпоративното списание на "Toyota", където също така е и автор на няколко лайфстайл рубрики. В началото на 2017 г. създава сайта bgstoryteller.co, където подготвя статии със съвети за творческо писане, препоръчва книги и прави интервюта с български и чуждестранни автори за майсторството в занаята. Валя е автор на две книги "Трети шанс" и "Пет годишни времена" (Издателство "Ентусиаст"). Втората е още топла- излезе преди около месец. Тя е внучка на Николай Мизийски- изтъкнат плевенски журналист, писател и издател, автор на повести и разкази за деца, отличен с награда за повестта "Аз на Марс".
Семейство Маврикови, в духа на празника, Великден, разкажете за село Долно Ябълково и как веднъж Мавриков е влязъл в ролята на свещеник?
Мавриков: Необичайна ситуация за мен. Преди 5 години в навечерието на Великден се бяхме събрали гости и местни в черквата на селото - едно китно място с интересни персонажи, като извадени от разкази на Чудомир. Село Долно Ябълково рядко е посещавано от свещеник по църковните празници, понеже селата в този район на Странджа планина са с един богослужител. Та часове преди Великден клисарката на църквата ме помоли да вляза в амвона, да възвестя Възкресението Христово и да дам огън на хората с голямата свещ. Нямах притеснения, защото съм пял в църковен хор в студентските години, когато учех "Музикален театър" в НАТФИЗ. С удоволствие изпълних ролята и ритуала и с плътен баритонов глас произнесох три пъти "Христос воскресе". Признавам, че самата молитва, която се изпълнява в този момент, не я познавам, затова подканих всички да направим три обиколки около църквата, както е по традиция. Това мое изпълнение местните още го помнят.
Църквата в селото
Възкресение Христово - един абсолютно духовен акт, който обаче често май остава на заден план, видимата част са боядисаните яйца, падналите в ежегодна дан клети агнета... За вас какво е този ден и от каква точно духовна екипировка имат нужда хората?
Мавриков: В последните 20 години за Великден, Рождество Христово и Преображение Господне (което съвпада с моя рожден ден) сме винаги заедно в село Долно Ябълково с родителите на Валя и близко до природата. Вярваме, че по този начин каляваме семейните ценности и градим стабилност в отношенията между семействата. Болезнената истина е, че през последните години сред познатите си все повече виждам отчуждение и омраза, за сметка на любов и разбирателство. Това е пагубно за нас като общество.
Сияна в Долно Ябълково
Вие обаче сте вече 20 години заедно и се развивате не само като семейство, но и в професионален план. Валя, наскоро излезе втората ти книга "Пет годишни времена", а вдъхновението ти е дошло от песен на Клептън, как точно се оформи историята? Те, героините на Клептън, са все фатални жени - да си спомним за Wonderful Tonight, Pretty Girl...
Валя: Да не забравяме и "Layla"! Убедена съм, че героинята ми е такава, каквато е, защото е повлияна от негова песен. Преди много години се заслушах в текста на "Walk Away", песен на Марси Леви и Ричард Фелдман, изпълнявана от Ерик Клептън, и после в продължение на месеци не можех да спра да мисля за този текст. Пееше се за жена, която оставя след себе си дири от сълзи. "Единият от нас ще те прегръща, другият - не", казваше се в песента. "Но аз нито мога споделям любовта ти, нито да си тръгна". Към средата имаше "Ще те изчакам, докато го целуваш за довиждане. Разбий неговото сърце, не моето!". Исках да знам каква жена би довела мъж до това състояние, че да приеме положението да я дели с друг, кой мъж би приел такава връзка. Е, нямаше как да разбера нещо повече нито от авторите, нито от изпълнителя на песента, така че започнах да пиша. Половината от настоящата книга - мъжките гледни точки, - е писана още тогава, преди повече от 10 години. По-миналото лято обаче си наложих да седна и да я завърша - представих от първо лице онази необикновена и вълнуваща млада жена, която е в състояние да преобърне света на всеки от тези образи. Читателските отзиви, които получавам дотук, потвърждават, че съм се справила чудесно!
Какви са супер силите на жените, малко или много и подобен филм спечели Оскарите тази година?
Валя: О, ние жените можем да бъдем много организирани, да носим много дини под една мишница, да се доказваме постоянно и да продължаваме да обичаме силно, каквито и шамари и препятствия да ни поднася животът. Не съм убедена обаче, че всичко това са супер сили, а не са слабости. В един момент от нас се очаква да можем да се справяме с всичко, да вземаме сериозни решения, касаещи цялото семейство, да знаем кое е по-добро за децата, за брака, защото сме майки, защото сме съпруги. За такава жена писах в първия си роман, не се заричам да съм изчерпила темата. Женският образ във втората ми книга обаче е доста по-различен. Тя е крехка, ранима, подхвърляна на грижите на близки в детството си, несвързана с нито един от родителите си, търсеща себе си. Това, което я превръща в необикновена и толкова вълнуваща жена в един момент обаче, е, че тя вдъхновява всеки един от мъжете, които среща в тази история - провокира ги и като творци, и като партньори, и като по-добри версии на себе си. Когато я срещнат и изпитат влиянието ѝ, вече не са склонни да се връщат назад към времето, в което не са и подозирали, че тя се задава иззад ъгъла. И стават зависими от влиянието ѝ.
Използва ли и този път случки от твоя живот за романа?
Валя: Понеже в първата ми книга имаше много автофикция, доста често и сега ми задават въпроса имам ли нещо общо с героинята, на което винаги отговарям - ех, де да имах! Историята от романа е история на няколко връзки - четирима мъже последователно срещат едно момиче и от този момент нататък вече нищо не е същото, животът им се преобръща. Стела е един напълно измислен персонаж, в обувките на който с любопитство, смелост и съвсем удобно влязох, за да преживея една магия и да я пресъздам достоверно. Какво ще стане, ако...? Този въпрос ме водеше през цялото време, докато планирах сцените и обратите в историята. Но аз наистина съм включила и моменти, които са лично преживени. На един от героите подарих темперамента на Васко, съответно с героинята той преживя историята на първото ни излизане заедно, първата целувка, първите ни разговори за брак. Много са ми скъпи тези моменти и много исках да влязат в тази история! Беше ми интересно да проследя реакцията на Васко, когато чете романа, докато течеше редакцията му. "А, ама това са мои реплики!", "Това го помня!", "Я, и това аз съм го казал!". Беше твърде оригинално, за да си остане само наш спомен!
Валентина Мизийска
Снимка: Ивелина ЧолаковаЕдна от водещите линии в романа ти е за една невъзможна връзка. Кога е възможна любовта?
Валя: Няма невъзможна любов. Любовта винаги е възможна, тя никого не пита. Една връзка може да не е възможна, едно съвместно съжителство може да не е удачно, но любовта винаги ще бъде някъде там, независимо от препятствията, независимо от времето, независимо от партньорите, които ще преминат през живота ни след раздялата. Историята познава много двойки, на които не им е било отредено да бъдат заедно, но са продължавали да се обичат. Романът отразява една голяма любов, която пламва, гори и опожарява, а после продължава да тлее, въпреки времето, въпреки следващите връзки. Понякога не ни е писано да бъдем с някого, но това не означава, че любовта не намира начин да ни даде крила - героите от романа са творци, които умело впрягат силата на любовта в изкуството си.
Премиерата на "Пет годишни времена"
Снимки: Петя МитреваКое от срещите с читатели покрай промоцията на книгата беше най-ценно за теб?
Валя: Промоцията на книгата ми беше много скоро след излизането на романа на пазара, така че малко от гостите на премиерата я бяха чели, но имаше и такива - все още се вълнуваха от финала, споделяха, че структурата на сюжета страшно много им е харесала. На премиерата се срещнах главно с хора, които нямаха търпение да прочетат новата книга, защото бяха останали с много хубаво чувство от четенето на "Трети шанс". От разговори с читатели, мои близки и приятели, както и хора, които познавах единствено като читатели, останах с впечатлението, че са очаквали новата история да бъде продължение на дебютната ми книга, но са приятно изненадани от това, че тя е още по-богата, динамична, непредсказуема и силна. Пращат ми лични съобщения в месинджър, описват ми въздействието, което е имала историята върху тях, чувството, докато са я чели, усещането след това, свързването им с героите. Как са се вълнували с решенията им, как са плакали на някои сцени. Огромно е значението, което тази обратна връзка има за един автор - с тези отзиви сверявам часовника си, отчитам свършила ли съм си работата като писател, правя планове как да ги провокирам емоционално следващия път. Да не казвам колко мотивиращо ми действа да продължавам да пиша, когато се чудя дали да си взема почивка или не!
Как ти хрумна конструкцията да е в обратна хронология и имат ли прототипи героите?
Валя: Обратната хронология просто се получи, не съм я планирала, нито обмисляла в последствие. Честно казано, осъзнах я едва когато ми се наложи да пресъздам историята отново от първо лице след средата на книгата, вече през очите на героинята ми. Историята започва малко преди момента, в който животът на един от героите ми се преобръща - онзи, който би написал текста на онази песен. И докато пишех и мислех предисторията му и причината зад реакциите и действията на героите, осъзнах, че искам да разкажа и една друга история - на мъжа, който преди него е срещнал тази жена. А после и на този преди него. И на предишния - достигайки до голямата любов, с която това младо момиче сравнява всеки следващ мъж в живота си. Вярвам, че днес ние реагираме така, както са ни научили предишните ни връзки, въздържаме се от действия, когато върнем назад спомени за стари грешки, подлъгваме се да се доверим, когато усетим различно отношение. Помним раните си, уроците си. И както и в училище, така и в живота, знаем, че има и добри, и лоши ученици.
Историята звучи много интригуващо, направо като филм! Васко, Тарантино смята, че киното е в най-лошата си ера, ти какво мислиш и къде е твоето, вашето, кино убежище - в европейските заглавия?
Мавриков: Киното е в криза, защото обърна гръб на сюжетите, базирани върху книги, доказали се като добри сред читателите. Безспорно европейските заглавия все още удържат натиска на мейстрийма. С надежда очаквам да видя екранизирана книгата на Валя "Пет годишни времена". Знам, че звучи субективно, но книгата е готова за екранизация.
С голдън ретривърката Кари
Снимки: Личен архивА теб всъщност повече сме те виждали в жанрово кино, но си почитател на великия поет в киното Тарковски, в "сериозен" филм участва ли ти се, как би се случило, каква роля искаш да имаш?
Мавриков: Киното на терен много ми липсва, засега съм част от голямото българско кино само като зрител и дългогодишен член на Съюза на българските филмови дейци. Мечтата ми е да се възроди високата драматургична култура, която срещахме в онези български филми преди 90-те. Филмът, в чийто сценарий бих играл от сърце, е онзи, който от първите минути говори ясно на зрителя и с лекота го води към финала, без дълбокомислени послания, които само режисьорът си ги знае. Филм, който провокира зрителя и го третира с уважение.
Знаеш ли, има политик с твоето име, роден точно век преди теб. Ти самият при какви обстоятелства би се заел с политика и кои са спешните нужди на хората в държавата?
Мавриков: Запознат съм с партийния функционер Васил Мавриков и знам, че един ден вероятно и аз ще се занимавам професионално с политика. Въпреки че ние всички днес сме част от политиката с гражданската си позиция, с делата си, с подкрепата на благотворителни каузи - не трябва да стоим пасивни като общество. Спомням си, че когато учех "Дипломация" в Софийския университет, първият ни урок по публични политики гласеше, че една силна държава се гради от здравомислещо общество, докато тук при нас неграмотността на населението вече се проявява като нелечима болест, деградация и оскотяване. Няма да се впускам в дълбоки анализи, само ще отбележа, че общество, което се опиянява от себе си в социалните мрежи, все повече се трансформира в каста, затворена група от зомбита, готови да се изядат един друг. Погледнете какво се случва в училищата - ежедневно родители и ученици погазват авторитета на учители, ами в семействата - ставаме все по-чести свидетели на разводи, домашно насилие, апатия...
Дует за чудо и приказ
Снимки: Личен архивКак вие двамата се срещнахте, било е любов от пръв поглед?
Валя: Срещнахме се във връзка с един проект. Васко дойде като водещ на едно двуседмично събитие, което нашата рекламна агенция организираше за клиент. Не знам за него, но за мен не беше любов от пръв поглед. Първото ми впечатление от Васко беше, че вярва твърде много в силата на обаянието си, а аз никога не съм била печелена лесно. Обади ми се обаче една вечер, беше 11 часа вечерта, днес не помня нищо от това, за което си говорихме тогава, но никога няма да забравя колко дълго се смях! В един момент той каза: "Хайде да излезем да се видим". Попитах го: "Кога?" Каза: "В полунощ, на "Славянска беседа". И се случи. Тази първа среща, целувката, усещането, разговорите до 5 сутринта на кафенето пред Народния театър ги подарих на двама от героите си в романа. И заживяването им заедно след втората среща. Нека се знае, че такива неща се случват не само по филмите и книгите.
Как оцелява тази любов във времето, благодарение на какво?
Мавриков: Имаме много общи интереси - гледаме много филми заедно, излизаме редовно на дълги разходки, по време на които анализираме филми, книги, новини, правим планове за децата и свободното време, дискутираме служебни задачи и творчески проекти.
Валя: Разговори, разговори, разговори. Представяме гледните си точки, изслушваме се, вземаме решения, в които и двамата вярваме.
Частното и лично шоу на Мавриков - любимите му жени
Снимки: Личен архивДа отглеждате Три сестри - как е, разкажете за всяка от дъщерите си.
Мавриков: Чувствам се като Антон Павлович Чехов, един от идолите ми в драматургията. Още помня представлението "Три сестри" на великия Стоян Камбарев от октомври 98-а, публиката - на сцената, актьорите - в залата! Карма - сега аз имам три дъщери! Може би трябва и да започна да пиша като Чехов (шегувам се). Иначе всяка от тях е различна Вселена. Биляна (18 г) е много уверена в себе си, амбициозна и любознателна. Рисува страхотно. Доста добре се справя с артистичните задачи, гледах я в едно театрално представление на испански - въпреки, че не разбирах езика, усетих магията на образа ѝ, пее във вокалната школа на Венелина Петрова - фронтмен на трио "Елеганс" и ко-водеща в "Шоуто на Мавриков". С Йоана (15 г) - средната ни дъщеря, имам по-емоционална връзка, може би защото и аз самият съм второто дете в семейството (имам брат и сестра). Пише стихове и сценарии - има дарба за драматургия. Щастлив съм, че още търси помощта ми, когато учи по история и география. Тя е по-спортна натура, сега тренира волейбол. А с най-малката - Сияна, която скоро ще навърши 9 години, сме като скачени съдове след училище, страшно много време прекарваме заедно. Тя определено върви към чешит в бъдеще - философства, тарикатства, прави каквото си иска без много-много да се съобразява с бащините заповеди. Обичам ги много и трите.
Кое е най-трудното на родителството в наши дни?
Валя: За мен е най-трудно да играя едновременно двете роли на родител и приятел на децата си. Тази близост, която сме изградили с годините, понякога ги заблуждава и им пречи да виждат в мен авторитета, сърдят ми се за строгостта, пазарят се, вярват, че всичко може да бъде разрешено. Трудно е да бъдеш подкрепящ родител и същевременно да си безкомпромисен, когато трябва да накараш детето да поеме отговорност и последствията от постъпката си. Вярвам, че с всяко свое решение правя добро на детето си - дали за да изградя самочувствието или принципите му на съвестен човек. Трудно е да възпитаваш детето си да бъде добър човек, когато светът е толкова несправедлив и всячески му показва, че да си умен, възпитан и кадърен не е достатъчно, а пари, връзки и други договорки диктуват успеха. Много ми е мъчно, че е толкова трудно и обезкуражаващо...
Какво най-много харесвате и какво не у другия?
Валя: Харесвам чувството за хумор на Васко, до ден днешен ме разсмива много спонтанно, много искрено. Много съм щастлива, когато успява да пробие в натовареното ежедневие. Харесвам това, че активно участва в живота на децата, че с удоволствие им угажда на капризите, че лесно стигаме до консенсус дори по въпроси, за които в началото сме били на противоположни мнения. Ако трябва да променям нещо в него, бих го направила човек, имащ повече вяра в собствения си талант и способности, по-амбициозен.
Мавриков: Харесвам будния ѝ ум и енергията ѝ, позитивния ѝ подход към сериозни ситуации, амбициите ѝ. Постоянно се намира на работа, постоянно нещо прави, вечно нещо довършва, доусъвършенства, планира. Не харесвам в нея това, че е по-умна от мен. Ама няма пълно щастие.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}