17-11-2017 20-11-2018

Майкъл Шийн: Най-хубавото на това да си жив, са приказките

Чудесата, които Исус Христос вършеше, показваха нуждата от промяна

15:13 | 10 февруари 2024 | Редактор : Боряна Колчагова 1 4170 Снимка: Getty Images

Историите винаги са били главното нещо, което ме забавлява и ме кара да се чувствам щастлив и тъжен, и ме вълнуват и ми дават възможността да живея много животи в един живот. Това е най-хубавото в това да си жив - приказките.

Думите са на Майкъл Шийн, този звънък ангел Азирафел от "Добри поличби", толкова разкошен в ролята - всеки негов жест и дума са в приятно стакато, с което ни пълни душите. Като го гледаш се чудиш, как е възможно да има толкова ефирно създание, такъв пленителен ексцентрик! Лекотата, с която е изваял персонажа, още веднъж показва богатия натюрел на уелския актьор, който навърши на 55 години на 5 февруари.

Азирафел и Кроули - приятели априори, врагове по неволя

Снимка: Getty Images

Винаги казвам, че ако не съм добър в нещо, това е просто защото не съм имал време да се съсредоточа върху него. Все още е неизработено, като скална плоча, която съдържа статуята на Давид в себе си, споделя Майкъл, за когото най-гениален колега е Джеф Бриджис и го нарича "брилянтен". С Дейвид Тенант, Кроули от "Добри поличби", са в супер хармония и дуенде, разказвайки света на Тери Пратчет и Нийл Геймън.

За него казват, че въпреки, че подпалва лондонската сцена с присъствието си и 10 години бе аплодиран за ролите си, а снима и няколко филма, за американската публика не бе известен докато ни ги покори с играта си на Волфганг Амадеус Моцарт в "Амадуес" през 1999 година във възобновен спектакъл на Бродуей.

Снимка: Getty Images

Шийн е роден в Нюпорт, Уелс, единствен син на Ирен и Мейрик Шийн. Чаровният къдрокос актьор израства като момче от средната класа в работническия град Порт Толбът, Уелс. Въпреки че родителите му са работници, те също изпитват страст към актьорството и изкуството, която очевидно са предали на Майкъл - баща му се радва на известен успех по-късно в живота си като имитатор на Джак Никълсън.

Като млад Майкъл Шийн отхвърля възможността за професионална футболна кариера, избирайки да следва стъпките на Даниел Дей-Луис и Патрик Стюарт, като посещава "Bristol Old Vic Theatre School" вместо университет. (Предложено му е място в младежкия отбор на "Арсенал" на 12-годишна възраст, но семейството му не желае да се премести в Лондон. По-късно той каза, че е благодарен за решението на родителите си).

През втората си година той спечели желаната стипендия "Лорънс Оливие" за постоянните си изключителни изпълнения. Докато Шийн все още учи, той получава ключова роля и шанса да работи с легендата Ванеса Редгрейв във филма на Мартин Шърман "When She Danced" (1991).

Снимка: Getty Images

Той напуска училище рано, за да направи своя дебют в Уест Енд и оттогава смайва публика и критици с енергичните си и страстни изпълнения. Сред неговите най-запомнящи се роли са Ромео в "Ромео и Жулиета", главната роля в постановката на "Пер Гюнт" на Юкио Нинагава от Кралската Шекспирова компания от 1994 г. , на Джими Портър в "Обърни се с гняв назад". Критик от лондонския "Times" разкритикува мултимедийната продукция на "Пер Гюнт", но похвали Шийн за способността му да изразява "удивителна жизненост въпреки безжизнената режисура".

Позовавайки се на представянето на Шийн в "Обърни се с гняв назад", Сузана Клап от "The Observer" го аплодира за неговото "сияйно присъствие" и способността му да бъде пламенен и отбранителен едновременно.

Шийн също покори критиците с умелото си изпълнение в "Хенри V", роля, която обикновено не се дава на слабичък, момчешки изглеждащ актьор. Един от тях бе възхитен: "Шийн, променлив и отзивчив в отлично изпълнение, ни показа въодушевлението на силата и завоеванието".

Майкъл Шийн и жена му, шведската актриса Анна Лундберг

Снимка: Getty Images

През 1993 г. Шийн се присъединява към трупата "Cheek By Jowl" и е номиниран за наградата "Ian Charleson" за изпълнението си в "Don't Fool with Love". Същата година той изпъква в образа на психически нестабилен мъж, който се забърква в заговор за отвличане в "Gallowglass" (1993), трисериен филм на BBC, излъчен в САЩ по PBS "Mystery!" през 1995 г. Актьорът получава първата си роля в игрален филм през 1994 г. - лакея на д-р Джекил в "Мери Райли" (1996) с Джон Малкович и Джулия Робъртс. Играе и в "Отело" (1995) и е в ролята на Робърт Рос, бившият любовник на Оскар Уайлд, в биографичния филм от 1997 г. "Уайлд" (1997). По-късно участва и в британския роуд филм "Зовът на сърцето" (2002) с Марк Ади.

Шийн трупа още по-забележителни роли на големия екран, играейки заедно с Хийт Леджър, Уес Бентли и Кейт Хъдсън в "Четирите пера" (2002). Снима с Кейт Бекинсейл, с която имат връзка и дъщеря Лили, в екшъна блокбастър "Подземен свят" (2003).

Следват заглавията "Златната младеж (2003), "Фатален срок" (2003) и изпълнението му като британския премиер Тони Блеър във филма на режисьора Стивън Фриърс "Кралицата" (2006).

Снимка: Getty Images

Обратно на сцената, актьорът печели възторзи за изпълнението си на "Калигула" в Лондон, което му носи и "Evening Standard" и "Critics Circle" за най-добър актьор, заедно с номинация за престижната награда "Лорънс Оливие".

Любопитки

Основно живее в Лондон, Англия. Дъщеря му Лили живее с майка си в Лос Анджелис, където Шийн поддържа апартамент, за да може да прекарва време с нея.

Играл е както върколак (в сериала "Подземен свят"), така и вампир (в "Здрач сага").

Имал връзка с актрисата Рейчъл Макадамс от юли 2010 г. до 2013 г.

Три пъти е изпълнявал ролята на британския премиер Тони Блеър. В "The Deal" (2003), "Кралицата" (2006) (и двата реж. Стивън Фриърс) и в "Специални отношения" (2010).

Любимият му филм е "Въпрос на живот и смърт" (1946). Други любими филми включват "Апокалипсис сега" (1979), "Близки срещи от Третия вид" (1977), "12 маймуни" (1995) и "Последното изкушение на Христос" (1988).

Има дъщеря Лира Аруен Ингрид Шийн от шведската актриса Анна Лундберг, родена на 23 септември 2019 г.

Споделено

"След като съм играл много герои, които са опасно близки до карикатурата, гротеската, това, което осъзнах е: всичко, което правите, трябва да бъде свързано с източника на това, което всъщност е персонажът".

"Работата ми много ме отдалечава от дъщеря ми Лили, така че когато съм с нея времето е ценно. Когато снимам, се опитвам да говоря с нея всеки ден и да й кажа, че мисля за нея и се надявам да присъствам в живота й. Искам Лили да има родител, който да се наслаждава и да е запален по работата си, но в същото време не искам това да е нещо, което да ме отдалечава твърде много от нея".

"Мисля, че в Порт Талбот има нещо като тъмна енергия. Идва стоманодобивния завод, където има този огън, който изпомпва енергия всеки ден и мисля, че това е добър символ за един вид неспокойна, огнена енергия.

Имаше истински гняв в Южен Уелс през 70-те и 80-те години, когато индустриите бяха съсипани и поминъкът на хората беше объркан. Имаше много безработица и депресия. Гледам актьори като Бъртън и Хопкинс и общото между тях е мрачен гняв, който се проявява в тяхната игра. Виждам това и в себе си".

Шийн и Тенант със съпругите си, Анна и Джорджия

Снимка: Getty Images

"Има много какво да се каже за таланта и вдъхновението, но упоритата работа е най-важната от гледна точка на способността да правиш нещо добре".

"Моята трагедия е, че всичко, което искам, е куче, но въпреки това цял живот съм прокълнат с котки".

"Остаряването е борба. Винаги чувствам, че точно под повърхността на приемането и насладата от процеса на стареене има ужасна истерия, която само чака да избухне".

"Хамлет" е едно от най-опасните неща, записвани някога на хартия. Всички големи, вечни въпроси като какво е да си човешко същество; разликата между разум и лудост; смисълът на живота и смъртта; какво е истинско и какво не е истинско. Всички тези теми могат буквално да ви подлудят".

"Мисля, че историята на "Алиса в страната на чудесата" по някакъв начин напомня, че животът е плашещ, а това може да се прехвърли върху теб във всеки един момент".

"Чудесата, които Исус Христос вършеше, показваха нуждата от промяна".

"Бих искал да съм по-висок, по-слаб и по-разкошен".

"Когато бях в театралното училище, исках да променя света и мислех, че имам голяма мъдрост, която да предам на хората относно човечеството. Сега, когато съм по-възрастен, знам достатъчно, за да разбера, че не знам абсолютно нищо".