Мики Рурк - отвъд фасадата на лошото момче на Холивуд
Вчера актьорът навърши 70 години
Мики Рурк е от онези лоши момчета, чийто персонаж никога не подкрепяме, но все пак намираме за чаровен по свой си начин. През годините той се изявява като боксьор и актьор, а както всеки спортист така и той носи белезите на своята история.
Роден на 16 септември 1952 година, Рурк не израства в щастливо семейство. Родителите му се развеждат, когато е много малък. Детството му изобщо не е лесно, тъй като е бил жертва на физически и психически тормоз от доведените си братя от втория брак на майка си. На 14-15 години решава да се изнесе и да вземе живота си в ръце.
Първоначално не иска да става актьор, тъй като през тийнейджърските му години негова страст става бокса като на 12 години печели първия си мач. В интервю за "Off the ball" казва, че негов съученик го учи как да се бие, за да се защитава от побойниците, които го тормозят като дете.
"В квартала ми всичко се решаваше с юмруци. Научих се да се бия, за да оцелея"
До 19-годишна възраст има общо 27 победи (като за аматьор) и няколко загуби. Две от тях завършват с мозъчни сътресения за младия боксьор, което го принуждава да се откаже от спорта за известно време.
В същия период Мики получава роля в училищна пиеса по случайност, но не остава толкова впечатлен от актьорския занаят. Поне докато не участва в пиесата на свой приятел "Deathwatch" отново по случайно стечение на обстоятелствата. Благодарение на тази постановка, бившият млад боксьор намира другото си призвание. Взима назаем 400 долара от сестра си и заминава за Ню Йорк, където учител от актьорско студио го обучава докато не го приемат. Преди прослушването си Рурк бива подтикнат да намери истинския си баща, за да възприеме същността на сцената между баща и син, която е трябвало да изиграе. Елия Казан описва изпълнението му като "най-доброто прослушване от 30 години".
Имайки предвид как израства, е иронично, че голяма част от филмовите му роли са именно на злодеи, антагонисти или добри герои с лоши черти и постъпки за преодоляване. Интересното в неговите превъплъщения е това, че всяко от тях е многопластово. Никой от лошите му герои не е лош, просто защото така му харесва. Много често дори не се е съобразявал със сценария, а е изигравал ролята така, както смята, че е редно. Поради това негово своеволие по-голямата част от сцените му в "Железният човек 2" са изрязани, защото подобна дълбочина не се е търсела, което е жалко, защото актьорът полага толкова усилия да изпълни ролята както трябва, че дори отива на посещение в руски затвор, за да опознае собствения си персонаж.
Най-известният филм с негово участие е "Кечистът" (2008 г.), където Мики успява да приложи реалните си бойни умения. Образът е много близък и до самия него, защото му напомня за собствените му грешки и травмиращи преживявания, което го прави по-личен. По този начин зрителят дискретно може да надникне зад фасадата на силния "алфа мъжкар". Ролята му спечелва много награди, сред които "Златен глобус" и "БАФТА", както и номинация за "Оскар". Други наградени изпълнения от различни асоциации са тези в "Ресторант" (1982 г.), "Град на греха" (2005 г.) и "Железният човек 2" (2010 г.).
Въпреки успеха си, Рурк се закопава толкова надълбоко, че едвам успява да изплува на повърхността отново. Агресивното му държание не влияе добре на кариерата му. Отказва предложения за филми като "Топ гън", "Ченгето от Бевърли Хилс", "Рейнман" и други. Вместо това участва в много неуспешни филми само заради парите, което допълнително кара Холивуд да му обърне гръб.
През същия период е арестуван по обвинение в домашно насилие над втората си съпруга Каре Отис, но в последствие обвиненията биват свалени. Бракът им е обречен още от самото начало, тъй като тогава Рурк е "извън контрол", а Отис - пристрастена към хероин. Актьорът губи своето себеуважение и решава, че единственият изход от това състояние е да се върне към бокса.
"Беше нещо, което обичах да правя. Действаше ми терапевтично. Оставих актьорското майсторство, защото изгубих страстта, желанието и уважението към него." споделя пред "The Guardian".
Печели няколко мача на ринга, но плаща висока цена. Възрастта си казва думата и звездата от "Кечистът" вече не е способен да се бие с топ борците, така че отново е принуден да се откаже.
"Просто исках да тествам себе си физически докато все още имах време"
Високата цена, която плаща е обезобряването на лицето му и перманентно увреждане на мозъка. Счупените нос и скула изискват пластична операция, но вместо да помогне, тя влошава нещата, тъй като първият хирург си "оставя ръцете". Бившият секс символ губи своята красота и така и не успява да си я върне, колкото и да се опитва през годините. Признава, че е преминал през 5 операции на носа и една на скулата, но снимки през 2019 карат хората да предполагат, че това не е бил краят на процедурите. Ботоксът може и да заличава повечето му възрастови несъвършенства, но вместо това да го разхубави, то влошава нещата. И все пак лъч светлина се появява в живота му. Най-накрая осъзнава какво трябва да направи и тръгва по правилната пътека. Посещава терапевт, който до голяма степен му помага да превъзмогне емоционалните си травми за няколко години.
През 2004 година брат му - Джоуи Рурк почива от рак. Двамата имат много силна връзка помежду си и Мики прекарва почти целия период в болницата, за да бъде до него в последните му дни.
"Брат ми Джо никога не ме изостави и точно преди да умре от рак ме погледна и ми каза: "Променил си се, братко. Не смятах, че ще успееш." Това ми дава причина да живея."
За жалост, актьорът така и не успява напълно да възстанови отношенията си с хората и до голяма степен се самоизолира освен ако не става дума за някой филм. Дори и днес намира утеха и безусловно приятелство единствено в кучетата. Когато от различни медии го питат дали е обмислял самоубийство, той потвърждава и добавя, че основната причина да не го направи е било тогавашното му куче.
"Почти се самоунищожих преди 14 години. Съпругата ме остави, кариерата се разпадна, парите не бяха достатъчно. Кучетата бяха там, когато никой друг не беше." разказва на Барбара Уолтърс в деня на наградите "Златен глобус" през 2009 г.
Мики Рурк сам по себе си е сложен персонаж. Греши много и страда много. Превръща се в образ, който предизвиква противоречиви чувства от негодувание до съжаление. Но не иска да бъде жертва, отказва да му бъде залепен този етикет. На прага на своето седмо десетилетие единственото, което иска за остатъка от живота си е да бъде по-добър:
"Опитах се да съставя план за третата глава от живота си. Да си припомня всички грешки от предните две и никога да не ги повторя."