Изкуството е вечно. То не се влияе от време, хора, събития. Музиката е част от него, която съхранява човешките мечти, пориви, стремежи. Има песни, които съществуват във времето, независимо от датата на своето създаване. Техни мелодии прескачат в епохите на цели поколения. Хората си ги припяват и така осигуряват тяхното безсмъртие.

Уитни Хюстън е един от гласовете на едно поколение. Днес тя щеше да е на 61 години...

Звездата си остава една от най-любимите певици на Америка с глас за милиони. И до днес Уитни е единственият изпълнител със седем последователни хита, достигали №1 в американските класации. И до днес тя държи рекорда с 11 приза на Billboard и все още никой солов артист на ХХ в. не е успял да я надмине с милиард слушания в платформите.

Какво може да накара обаче един човек на върха на славата си да загърби всичко и просто "да си отиде"?

11 февруари 2012 г. пресата гръмва с новината, че Уитни е открита мъртва във ваната на хотел в Бевърли Хилс, няколко часа преди раздаването на наградите "Грами". Смъртта й шокира музикалния свят, а месец по-късно официалната причина е оповестена - инцидентно удавяне заради голямо количество кокаин и усложнения от сърдечно заболяване...

По време на кариерата си Уитни печели повече от 400 различни награди и завинаги затвърждава името си в световната култура.

Родена в малкото градче Нюарк, бъдещата звезда израства в артистично семейство. Очаквано от ранна детска възраст е солистка на хор в Ню Йорк, а на 17-годишна възраст записва беквокали за албума на известната соул певица Чака Кан. Започва сериозно да се занимава с музика едва в началото на 80-те години, подписвайки договори с две звукозаписни компании. Кариерата й обаче не се развива веднага. След като сключва договори с лейбълите, не издава значим материал почти две години. Вместо това през цялото време се занимава с моделство и участва в реклами. Реално творческият й пробив е чак през 1985 г. на Свети Валентин, когато е издаден дебютният й албум със заглавие в нейна чест. Следва още една силна година за Хюстън, която през '86 започва да получава награда след награда за упоритостта, която заявява на музикалния пазар.

"Грами", "Еми" и "Оскар" - трите най-големи и значителни отличия отиват при нея за кратък период от време.

И така, славата на невероятната Уитни се разраства. Тя е осигурена не само от концерти и албуми, но и от участия в популярни вечерни телевизионни предавания. А световноизвестният музикален канал MTV, който е обвинен в расизъм, не може да пренебрегне популярността на видеото "Saving All My Love for You" и да го пусне в ротация. Впрочем през 1988 г. по време на световното си турне участва в концерт, посветен на 70-годишнината на затворника Нелсън Мандела, който се провежда на лондонския стадион "Уембли", a събитието привлича хиляди души и е излъчено по целия свят.

Всъщност Уитни се явява пионер, който проправя пътя на цветнокожите в телевизиите. Позицията й относно расовата политика, както се и очаква, не се различава от ефекта, който тя създава с появата си в публичното пространство. 

След всичко това за връх на популярността на Хюстън се счита нейният дебют в главната роля в "Бодигард", режисиран от Мик Джексън през 1992 г. Филмът разказва за професионален бодигард, който е назначен на известната поп певица Рейчъл Марън. Саундтракът му включва песни, изпълнени от самата Уитни, като например: "I Will Always Love You", "I Have Nothing" и "Run to You".

И така, отчасти благодарение на филма "Бодигард", гласът й се превръща в икона на светската музика, предизвиквайки възторжени отзиви и възхищение. Уточняваме, че уникалният вокал на певицата обхваща цели пет октави. Но с течение на времето идеалният образ на невероятна певица се оказва счупен.

Около R&B звездата започват да се носят различни слухове, свързани с проблеми в личния й живот. Рязко започва да закъснява за интервюта и репетиции, да отменя концерти и участия...По-късно се намира и причина за това...Хюстън и тогавашният й съпруг употребяват наркотици. И не само - те са и "закачени" за тях. Говори се, че тогавашният й партньор Боби Браун я е запалил по тях.

Много преди да се стигне до фаталния край, битката на Уитни с вредните субстанции е широко документирана. Тя преминава през клиника за зависимости, а нейните близки са спокойни и вярват, че проблемите й са зад гърба й. След години на продължителна творческа криза и проблеми, през 2012 г. световната общност научава шокираща новина: Уитни Хюстън е намерена мъртва в банята на хотелска стая в Бевърли Хилс.

Историята, макар и обсъждана дълго в пресата, си остава резултат от недоразумение. В последната седмица преди смъртта си Уитни показва признаци, че състоянието й се влошава и на няколко пъти е забелязана да се държи неадекватно. В навечерието на 54-та церемония по връчването на "Грами" тя трагично умира точно ден преди началото й. Това събитие шокира цялата музикална индустрия, особено организаторите на наградите.

Към днешна дата мнозина все още се съмняват в истинската причина за смъртта й, затова и има спекулации какво може да се е случило. Но официалното разследване твърди, че смъртта не е от насилие, а в резултат на удавяне поради сърдечни проблеми от употреба на кокаин. Когато причините за трагедията стават известни, неизбежно Боби Браун също получава обвинения.

Снимка: Getty Images

Внезапната смърт на Хюстън изглежда кинематографично предизвестена: след като спечелва световна слава с ролята си в "Бодигард", където според сюжета те искат да убият нейната героиня точно на най-престижната церемония по връчването на "Оскар", самата актриса неочаквано умира в навечерието на престижните музикални награди "Грами". Но в киното нещата са по-различни от тези в реалния живот.

И по един или друг начин Уитни се превръща в легенда на R&B жанра. Нейните песни отдавна са залегнали в световната музикална култура. А какво прави гласа й толкова славен? Хюстън притежава перфектно вибрато. Този ефект се улеснява още повече от нейната измамно лесна диафрагмална поддръжка. Тя успява да изпее припев след припев, създавайки хит след хит. Някои от песните й обхващат доста голяма вокална територия - от алт до най-високото сопрано. А безупречната й интонация се превръща в емблематична.

Хюстън става поп звезда по старомодния начин - не чрез видеоклип в YouTube или като участничка в музикален формат. Тя е открита, а останалото е безкрайна работа.

Но музиката така и не успява да спаси Уитни от самата нея. Тежките зависимости се оказват по-силни от таланта и дарбата. Уитни непрекъснато е на ръба на бездната и в крайна сметка пада в нея. Опасната близост до смъртта я прави уязвима, несигурна и депресирана. И сякаш животът на певицата е предопределен...