Морган Фрийман - добродушният трън в петата, който омайва всички с глас
Актьорството е изкуство, но не искам да умра просяк. Вече всички зависим от доходите си, казва той
Морган Фрийман е един от най-знаменитите актьори на Холивуд. За толкова години на екран има безброй изказани думи за него и въпреки това имаме чувството, че не е достатъчно. Но нима такъв талант може да бъде поставен в рамките на обикновената реч? Той е много повече от това.
Съвсем наскоро звездата от "Изкуплението Шоушенк" навърши 85 години, но сребристите му коси са единствения знак за това. Очите му продължават да блестят, умът му е като бръснач, а енергията му е неизчерпаема.
Роден е на 1 юни 1937 година и, по ирония на съдбата или не, се оказва дете с ранно проявен талант. Актьорската професия му става страст още от малък, а първата му роля е в училищна пиеса. Още тогава получава признание за дарбата си.
"За пръв път гледах филм, когато бях на шест години. Още тогава пожелах да правя това. Исках да съм част от киното".
Продължава да се развива в театъра като участва в различни постановки. Дебютира на Бродуей през 1968 година в мюзикъла "Hello, Dolly!", версия с изцяло чернокож състав. Дебютира на екран в телевизионното образователно предаване "The Electric Company", а първата му роля във филм е в "Who said I can"t ride a rainbow?". Първата роля, която му носи и първата номинация за "Оскар" е на измамника Фаст Блак в "Street Smart".
Впечатлява критиците и публиката докато изиграва образа на такъв груб персонаж. По-късно продължава да впечатлява с шарената палитра на образите си като сержант в "Слава" (1989 г.), шофьор в комедийната драма "Driving Miss Daisy" (тогава е номиниран за "Най-добра мъжка водеща роля" на Оскарите), директор на гимназия ("Lean on me") и много други. В интервю през 1990 година разкрива, че "Слава" до момента е най-любимия му филм, в който е участвал.
"Наследството на чернокожите е също толкова благородно, героично и пълно с приключения и завоевания, и открития като на всички други. Просто никой не го знае".
През 1992 година участва във филма "Unforgiven", който бележи успех, а изпълнението му се определя като изключително. "Изкуплението Шоушенк" (1994 г.) е връх в кариерата му. Филмът е успешен, а той за пореден път демонстрира своя талант. Въпреки всички похвали, които получава Фрийман остава здраво стъпил на земята. Когато му задават въпрос на какво се дължи успеха на тази продукция той отговаря:
"Никой от нас не знае. Аз не мога да ви кажа, Тим не може, Франк Дарабонд не може да каже защо този филм е толкова силен. Дори мисля, че Стивън Кинг не би могъл да ви каже, а той го написа."
Няма как да не споменем и ролята му в трилогията "Тъмният рицар" (2005-2012) като Луциус Фокс. Изявявайки се като мениджър, изобретател и дори бащина фигура за главния герой, Морган Фрийман отново дава живот на героя си по начин, който едва ли някой би могъл да повтори.
Първото нещо, което обикновено изниква в главата на човек, когато чуе името му е гласът му. Със своя дълбок тембър и ясна дикция, не веднъж е карал всички ни да настръхнем пред екраните докато върви негов наратив. Всички се чудят каква е тайната му докато за него това не е нищо особено.
"В колежа бяха първите ми опити в уроците по актьорско майсторство и учех как да владея гласа си. Но това не е нещо, което трябва да се научиш да правиш. Изисква се да настроиш инструмента си. Имахме учител, който ни учеше на дикция, контрол над дишането. Правехме един запис в началото и един в края на урока, за да видим прогреса."
Не се съмняваме, че повечето от вас са си мислили, че такъв глас му е даден "отгоре". Оказва се, че не е съвсем така и той си го признава с усмивка. Имал е силен южняшки акцент, който с време и много труд е успял да премахне. Резултатите от всички тези уроци са очевидни и не можем да се наситим да го слушаме, не само заради гласа му, но и начина, по който разказва. Увлича събеседниците и публиката в своята история като в сън.
Чувството му за хумор е цветно също толкова като ролите му. Понякога сарказмът му е остър като бръснач, друг път дори не можеш да разбереш дали е сериозен или се шегува. Толкова добър актьор е. Двамата му партньори от филма "Да напуснеш играта със стил" (2017 г.) - Майкъл Кейн и Алън Аркин, казват, че е истински трън в петата, но ни е пределно ясно всъщност колко много го обичат и уважават. Тримата участват в онлайн интервю на "WIRED", където през цялото време "изиграват" три стереотипни типа "старчета" - саркастичния (Морган), нетърпеливия (Алън) и този, който разказва цялата си биография на всеки въпрос (Майкъл).
Морган Фрийман винаги е обичал професията си, обича я и сега. Тя е страст, която не би заменил за нищо на света. Признава си, че играе и главно за пари.
"Актьорството е изкуство, но не искам да умра просяк. Вече всички зависим от доходите си".
Признава си, че не обича да се гледа във филмите. Винаги успява да види себе си под маската на героя и не може да се абстрахира от това.
"В театъра виждаш себе си само през очите на публиката и това те кара да си мислиш, че си се справил идеално с ролята. Но когато се гледам на филм, не се чувствам по същия начин, защото не съм "скрит" достатъчно добре."
Разсъжденията, скромността, прямостта на Морган Фрийман изглеждат достатъчни, за да се превърне в пример за подражание. Със сила на волята успява да преживее тежка катастрофа, която нанася трайни щети върху едната му ръка, също така и да се върне в правия път, когато посяга към алкохола точно като баща си.
"Не знам как се вкарваш в нещо подобно. Но се озовах легнал по лице на пода в коридора. Приключих с пиенето."
Тогавашната му съпруга Мирна потвърждава думите му като добавя:
"Мислите за баща му го накараха да спре да пие."
На 22 години, Фрийман става родител за първи път заедно с тогавашната си приятелка Лолета Адкинс на сина си Алфонсо. Година по-късно му се ражда втори син, Салифолай, от друга своя приятелка. Следват два брака - с Жанет Адеър (10 години) и Мирна Коли-Лии. От първия брак има доведена дъщеря (Дина) и една биологична (Моргана), а по време на втория с Мирна осиновяват доведената му внучка Идена, след като Дина е убита в Ню Йорк.
Актьорът има и други интересни хобита освен киното и театъра. Отглежда няколко кошера с пчели, също така обича да играе голф, въпреки че след катастрофата му е трудно.
"Голфът е нещо, върху което винаги трябва да работиш. Никога не ставаш перфектен. Това е едно несвършващо пътуване към усъвършенстване."
Но това не е всичко. Тази звезда от Холивуд е и активен застъпник за расовото и социалното равенство. Също подкрепя еднополовите бракове, но, изненадващо за някои, не и идеята за "месец на историята на чернокожите".
"Искате да ограничите историята ми до месец? Не искам месец на историята на чернокожите. Историята на чернокожите е и американска история".
Участва в няколко реклами и кампании в подкрепа на хора с увреждания и равенство между хората с различна сексуална ориентация.
Това, което го отличава в свят на пари и егоизъм е именно себеотрицанието в подкрепа на хората в нужда. Подкрепя финансово пострадалите от урагани, както и е патрон на кампанията за образоването на жените. Като това е само песъчинка от всички каузи, които е подкрепил и всички благородни дела, които е извършил.
Понякога, за да си велик, е достатъчно да си просто добър човек.