Ако се интересувате от мода, а дори и да не сте запознати с фешън индустрията из основи, шансовете да сте чували любопитни истории за Наоми Кембъл са доста големи. Част от тях я представят като взискателна и откровено трудна ВИП персона. Други пък бързат да подчертаят нейната необикновена красота и смелост и показват каква мощна сила за промяна е тя. И, да, Наоми може да бъде открита във всяка една от тези истории.

През годините Черната пантера, прозвището, което продължава да носи и до днес, премина през множество трансформации - както визуални, така и лични. Най-голямата е, че от няколко години тя вече е майка, мечта, която най-накрая успя да осъществи. И въпреки че е едно от най-известните лица в света, чийто живот е изложен на показ, двете й деца и всичко около появата им е обвито в мистерия.

До ден днешен никой не знае кой е бащата на хлапетата, дори появата им на бял свят събуди множество въпроси, тъй като Кембъл така и не се появи с наедряло бременно коремче, не потвърди и че са износени от сурогатна майка. "Винаги съм знаела, че един ден ще бъда майка, това е най-голямата радост, която мога да си представя. Щастлива съм, че я имам. Тя е моето дете", казва тя преди време пред Vogue, запитана дали първородната й дъщеря е осиновена. "Мога да преброя на едната си ръка броя на хората, които знаеха, че я имам. Но тя е най-голямата благословия, която мога да си представя. Това е най-доброто нещо, което съм правила."

Обществеността има достъп до двете й най-скъпи същества, но ги гледа от дистанция. Въпреки че Наоми дебютира с първородната си дъщеричка на корицата на британския Vogue, изданието се съобрази с искането й лицето на момиченцето да не се показва.

Кристи Търлингтън е една от най-близките й приятелки

Снимка: Getty Images

Тази корица показа и друго много важно нещо - Кембъл вече не е единствено супермодел, нает да продава мода. Тя се превърна в основен персонаж на историята. Тя е пионер и икона, която е създала наследство, което надхвърля модните подиуми. Нейната история е ослепителен гоблен от блясък, противоречия и непоколебим дух, подготвяйки сцената за бъдещи поколения модели.

Отгледана в Стрийтъм, Южен Лондон, от майка си и баба си, Кембъл е забелязана на улицата като тийнейджърка и бързо подписва договор с агенция за модели. След три месеца в бизнеса вече е изпратена в Ню Орлиънс за фотосесия за британския Elle, като за кратко време ученичката става звездата на снимките и до излизането на списанието агенти и марки вече настояват да работят с нея.

Получава първата си корица на британския Vogue през 1987 г. Кадрите са заснети от Патрик Демаршелие, като след появата на списанието на пазара, Кембъл вече тръгва по пътя си на суперзвезда. "Темата беше злато и аз бях облечена в Chanel", пише Наоми Кембъл в книгата си. "Спомням си, че след това отидох в офисите на Vogue и разбрах, че съм направила корицата за декември. Погледнах всички останали красиви корици - с момичета като Кристи и Ясмин - и си помислих: "Уау, и аз вече имам една."

На следващата година снима корица и за италианския Vogue, въпреки че признава, че не определя основния кадър за много успешен. "Гримьорът не беше донесъл правилната основа за кожата ми", пише тя в книгата си. "Не знам какво момиче очакваше, но не бях напълно доволна от финалната снимка, защото не чувствах, че улавя истинския ми тон на кожата. След този случай винаги вземах на снимки собствен фон дьо тен и пудра."

Днешните подиуми, редакционни снимки и рекламни кампании са пълни с цветнокожи модели, така че е лесно да се забрави колко бял бе светът на висшата мода през 80-те и 90-те години. Кембъл не само е част от малцинството - години наред тя често е единственият чернокож модел, ангажиран на дадено модно ревю. Да, мнозина я критикуват, че с нарастването на популярността й, работата с нея става все по-трудна, но малцина биха могли да си представят колко изтощително е било да трябва да се бори за своето място в индустрия, в която тя обикновено е единствената различна.

Наоми и до днес е желан гост на всяко светско събитие

Снимка: Getty Images

Успехът в ранната кариера на Кембъл е мощно изявление срещу преобладаващите норми в индустрията. Тя е повече от модел; тя е символ на промяната, въплъщение на нова ера в модата, където разнообразието започва да намира своето отдавна закъсняло признание. Възходът й е революционно постижение, проправяйки пътя за по-приобщаваща индустрия. Нейните ранни години не са само около бляскави фотосесии и ревюта; те са за разбиване на бариери и поставяне на нови стандарти.

Докато върви напред в кариерата си, Кембъл преодолява всяка бариера, която може. Заедно с Линда Еванджелиста и Кристи Търлингтън - двете й най-добри приятелки - тя става част от триото супермодели, които са по-известни от повечето филмови звезди. Но за разлика от двете си близки съюзнички, Наоми винаги трябва да бъде "първата": първият чернокож модел на корицата на Vogue France, например, и първата чернокожа жена на корицата на септемврийския брой на американския Vogue - и двете предизвикват противоречия по това време. "Ана Уинтур получи много критики за това, че ме сложи на корица", пише тя. "Ще й бъда вечно благодарна."

Кембъл продължава да приема покани за ревюта на известните дизайнери

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Това не означава, че Кембъл не прави някои големи грешни стъпки по пътя си. Кой би могъл да забрави снимките на супермодела, събиращ боклук в оранжева жилетка, след като признава, че е псувала, ритала и плюла полицаи на борда на полет на British Airways през 2007 г.? Осъдена е на 200 часа общественополезен труд, а последвалите снимки са продадени на вестници по целия свят.

След като медиите разбират за прословутия й нрав, историите за нея започват все по-често да пълнят страниците на клюкарските издания. Когато е викната за разпит за кървав диамант, за който се твърди, че й е даден от бившия президент на Либерия Чарлз Тейлър - за който тя трябва да свидетелства в Хага през 2010 г. - медиите гръмват с новината, че Кембъл е излязла от залата и е ударила снимаща я камера, нещо, което тя по-късно отрича. Поглеждайки назад от гледна точка на днешното време, е ясно, че тя е имала проблеми с гнева, провокирани и от употребата на алкохол и наркотици - но трябва да се вземе предвид и фактът, че е имало присъщо пристрастие към начина, по който е била изобразявана.

Днес Кембъл продължава да е толкова известна, колкото винаги е била. Каналът й в YouTube, Being Naomi, предлага интимен поглед върху живота и работа й, позволявайки на фенове и почитатели да погледнат по-отблизо жената зад легендата. Това начинание отразява желанието й да се свърже с по-широка аудитория и да се адаптира към новите форми на медиите.

Моделът е отгледана от майка си и баба си

Снимка: Instagram

Тя често може да бъде забелязана на първите редове на седмиците на модата в Париж, Милано и Лондон, а често приема и участия в ревюта на Versace, Alexander McQueen, Balmain и Lanvin. Всеки път Кембъл е тази, която открива или закрива шоутата и е водещото име в заглавията на медиите, отразили събитията. "Страхотно е, че на моята възраст съм заобиколена от млади хора, но трябва да призная, че на едно от шоутата им казах: "Хайде, момичета! Вдигнете си краката! Защо вървите толкова бавно?", казва тя в интервю за британския Vogue. "Определено чувствам, че моето време беше по-радостно. Усмихвахме се повече, защото трябваше да покажем личността си."

Именно личността и индивидуалността помагат за стартирането на една от най-необикновените кариери на модел на миналия век, превръщайки Наоми Кембъл в глобално очарование.

Кембъл с Виктория Бекъм, Линда Еванджелиста и дизайнерите Доменико Долче и Стефано Габана

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Пътуването й в света на модата е нещо повече от история на успеха; това е разказ за трайно наследство и вечна емблематичност. От улиците на Лондон до върховете на световната мода, нейният път е белязан от триумфи, предизвикателства и безмилостен стремеж към съвършенство. Кембъл не е просто модел, тя е символ на елегантност и сила. Нейното влияние върху модната индустрия е незаличимо, белязано от новаторски постижения и безмилостен стремеж към разнообразие и приобщаване. Наоми Кембъл, със своята неувяхваща харизма и несравними постижения, остава емблема на това какво означава да си истинска икона във всеки смисъл на думата.