17-11-2017 20-11-2018

Ники Станоев: Сега децата растат в интернет, а ние бяхме на улицата, където кръвта е истинска

Винаги трябва да се доказвам отново и отново, не съм се отказал от крал Лир, казва актьорът

10:43 | 29 януари 2022 | Автор : Боряна Колчагова 0 5846 Снимка: Десислава Кулелиева за БНТ

Хуморът е сериозна работа, както казва Тери Пратчет и не всеки го може. Трябва да си много подготвен и наистина е важно да играеш сериозно, за да ти се получат смешките. Това обаче не значи, че тежките, драматични роли са невъзможни - има актьори, които тичат по целия спектър на занаята и емоциите. Ники Станоев е сред тях. Сега обаче предимно ще забавлява зрителите в "Съботното шоу с БНТ". Възпитаник на проф. Енчо Халачев, той първо се изявява в "Шоуто на Слави", участва във филми, сериали - "Домашен арест", има свое стендъп шоу "Ники говори за Музика /Книги /Жени/ Инфлуенцата". Играе в постановката "Кризисен център", спектакъла "Михал Мишкоед" на ДКТ "Васил Друмев" в Шумен.

Селфи с оригинала на пиесата отпечатано преди 165 години

Снимка: Личен архив

- Ники, да започнем с най-новото при теб - водиш "Събота вечер с БНТ", как това се вписва в творческата ти палитра?

Идеално. Мисля, че е идеалният момент, защото вече се чувствам подготвен. Толкова дълго съм мечтал за подобно нещо, че накрая бях го забравил, бях го отписал.

- С какво ще изненадвате зрителите?

Стартираме с основните компоненти на късното шоу и постепенно ще добавяме нови рубрики, които ще забавляват зрителя и ще споделяме приятни емоции с гостите. Но не смятаме, че е задължително да има необичайни самоцелни активности с госта, за да е интересно, когато разговорът е истински и предразполагащ. Тогава той става приятен, увлекателен, а и така се стига до интересни откровения.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от #НИКИГОВОРИ Stand Up Comedy (@niki_stanoev)

- Кога и как усети, че ще станеш актьор?

След като видях как въздействам на хората в залата и извън нея. Това беше след едно представление на театралната работилница във Видин, в която бях. До този момент всичко беше за майтап, за кеф. Ясно ми беше, че съм душата на компанията, но когато осъзнах, че хората рефрешват и остават заредени след наше представление, усетих, че това е нещото, което искам да правя - да създавам позитивна емоция.

- При теб трудно ли, или лесно дойде успехът?

Винаги е по-трудния начин, защото при мен го няма побутването тип "нашия човек". Винаги трябва да се доказвам отново и отново. Но това не ме притеснява, в основата си актьорската професия е свързана постоянно с кастинги. Дори и да си се доказал в дадена сфера, ако си извън стереотипния, общоприет стандарт или клише, винаги ще трябва да доказваш, че ти си човекът. Но това зависи и от хората, които подбират, защото, ако те са предпазливи, да не казвам страхливи да опитват нови неща, колкото и да се доказваш, "нЕма шанс", просто някои хора обичат да се возят, а други предпочитат да карат.

С колегите от "Михал Мишкоед"

Снимка: Личен архив

- Хората с кое твое амплоа най-често те свързват?

Якото е, че различни възрасти ми се кефят, всяка по свой начин. Ако до скоро за всички бях Райчо от "Домашен Арест", то сега за пуберите съм Ники от ТикТок-а, все повече свежари между 20-30 години ме разпознават от социалките. Наборите си ме помнят още от Слави, но не помнят името ми и нормално: там бях различни персонажи в скечове. Много хора се кефят на стендъпите и често ми пускат сторита с някоя щуротия, която им се е забила в главата или си танцуват на Бекстрийт Бойс (когато дойдете да гледате ще разберете). Любознателен съм и се радвам, че успявам да се развивам и да поддържам интереса на хората към мен с това, което правя, а не с това какво се говори за мен или някоя вайръл простотия.

- Разкажи за теб и крал Лир, още ли копнееш за сериозни, трагични роли и би ли направил нещо в тази посока?

Ха-ха, да, Крал Лир (смее се). С професор Енчо Халчев спорехме за това че аз исках да го изиграя, а той казваше, че не съм подходящ. Аз още повече се палех и точно това му казах - че ако като студент не го играя, после явно никой няма да ми позволи. Смятам, че истинският актьор трябва се развива като се хвърля в предизвикателството на различния персонаж от удобния типаж. Тогава се превръщаш в артист, иначе оставаш артист-изпълнител. Случвало ми се е в по-малки измерения и имам идеи по въпроса, но това не зависи изцяло от мен - необходими са смели режисьори и продуценти. И тук се връщам за лодката и инерцията - ако не се появят хора, които не обичат само да се возят, а искат да движат нещата, ще си го задвижа сам с мои хора. Но всяко нещо с времето си, сега приоритет е "Събота вечер с БНТ" .

Снимка: Личен архив

- Зрителите много те харесваха като Райчо в "Домашен арест", разкажи смешна история от снимките на сериала?

Снимачният процес беше супер забавен. Смешните истории бяха ежедневие, екипът бе страхотен и това си личи и в крайния резултат. Именно за това той е най-успешния български ситком. Работата ми с Татяна Лолова е изпълнена с безценни мигове, които ме обнадеждиха, че добрите професионалисти са и добри хора. Най-ярко си спомням, когато в един от епизодите Райчо трябва да замине за Америка и всички му се мазнят, за да завещае етажа на някой от тях. Голямото мазнене, страшното лицемерие и моят Райчо в центъра на всичко. Накрая се оказва, че тоя шашкънин благ, просто се е шегувал с тях, защото са му доскучали. Това е историята на епизода. Снимаме, каквото снимаме и идва моментът за финалната сцена, в която разкривам, че се шегувам с тях, заснемаме я и продуцентът казва: "Сега, нека направим и един вариант, в който Райчо наистина заминава, ей така за всеки случай" - изтръпнах! Особено като се сетих, че Лъчо от близнаците (актьора Визо) го "изпратиха да учи в чужбина", после най-добрия приятел на Коцето, Милко (актьорът Боби Турбото) и него го "изпратиха" някъде ... Тоест тия сега искат да ме шитнат и мене... Не знам какво изражение съм имал, но се сещам че минах през няколко емоции и преди да започна да пелтеча се спогледах с всички колеги и те също бяха стреснати и безизразни. Тогава Таня Лолова каза "Абе, я, не може така" - или нещо такова, не помня точно, защото наистина бях изтръпнал. В този момент продуцента и екипа избухнаха в смях и после всички подхванаха вълната. Та и такива шеги си правехме.

Снимка: Личен архив

- Стендъп комедията - що е тя и има ли почва у нас, тоест какво се случи с годините с този жанр, актьорите сами ли се учат, нямаме май подобни образци у нас, става ли все по-популярно това шоу и кой може да е добър в него?

Стендъп комедията не се ограничава с това комедиантът да е задължително актьор. Може да е всеки, който може. Наистина нямаме конкретни подобни примери в България въпреки, че има сходни шоута, на комици, които са много близки, като на Шкумбата, Весо Парцала, че даже и преди време е имало кафе-театър в сградата на "Сатирата" и там са се правили подобни вечери с Парцалев, Калоянчев, Стоянка Мутафова и др. Сега клубът е възстановен и се надяваме да се поднови традицията. Но това, което се случва сега в България е прекрасно, защото вече се създава тази поп култура, благодарение на всички, които се занимават със стендъп комедия. Има специални клубове, различни формации, самостоятелни артисти/комедианти като мен, има формат, в който може всеки да опита пред публика - "open mic". Нещо като караокето е: можеш-не можеш, няма значение, важното е да имаш кураж да се качиш на сцената и стабилна група приятели за съпорт. Вече има и отбори, някой твърдят, че те са "по", други - че са "баш", раздават се награди... Самия факт, че ме питате за стендъп комедията е показателен, че заедно с всички тези момчета и момичета създаваме поп култура.

- За "социалките", които спомена-кои са добрите им страни и кои не?

Това са адекватни инструменти на съвремието, които трябва да се използват сто процента, няма млади, няма стари. Като всяко безплатно нещо, има и уловки. Води до пристрастяване. Ако си в крехка възраст и нямаш хигиена на ползване, може да да хлътнеш и да мислиш, че това е там е това, което трябва да бъде. На дребосъците може да им се изкривят представите. По презумпция социалките са едни от най-несоциалните неща. Там може да си различен, да си играеш с различни образи, алтер его, но може да се стигне до там, че да си въобразиш, че това ти е по-якия живот. И всичко заради бързия достъп на телефона, който е в джоба. На мен като актьор ми служи, за да информирам за събития си.

Правя си обаче и интернет детокс, когато се хвана, че прекалявам. Самият телефон ме уведомява колко часа съм прекарал в интернет.

- Ако нямат достатъчно лайкове, тийнейджърите могат да се депресират.

Хората трябва да разберат, не само пуберите, че социалните мрежи са създадени да пристрастяват. Да стоиш дълго там, ровиш насам-натам, вървят реклами, в един момент се оказва, че всички работим цялата тази машина да се движи. При тийнейджърите е важно, родителите им да им говорят, да не им забраняват. Оставихме интернетът да отгледа децата ни. За разлика от нас, които бяхме отгледани от улицата. Там всичко е истинско - като се сбиеш, се сбиваш. Бият ти два шамара и потича истинска кръв. В мрежите се хейтят и създават нови профили. На улицата нямаш втори живот, нито level up.

Което не означава да се юрнем да се бием! За пуберите е важно да разберат навреме какво точно искат и ще са по-бързи и успешни.

- Не ревнуваш ли в известен смисъл, че актьорите толкова сте учили и сте се старали да се качите на сцена, а сега всички могат да са на цялата тази сцена - социалните мрежи?

Няма за какво да ревнувам, има хора, които бързо стават известни, всеки ще си намери аудитория. В Инстаграм има повече снимки, на преден план е визуалното, във Фейсбук повече се говори, комуникира, в Тик-Ток е бързата смешка, крайната простотия. За да е по-масово, трябва да е по-крайно, по-просто, на мен не ми трябва такова нещо, но не соча хората с пръст. Някои неща са интересни.

Бързата слава и бързо си отива, ако не я поддържаш. Важно е да създаваш, а социалките толерират пресъздаването. То и това можеш да използваш в началото, докато си изградиш свой стил и започнеш сам да създаваш.

- Миналата година влезе и в ролята на кум на Ивчо Захариев и жена му Станислава, това си е сериозна работа, замисляш ли се сам да встъпиш в брак, знаем имаш дългогодишна връзка?

Да, сериозно доверие от тяхна страна. Иначе за нашите скромни 15 години безгранична любов с Наталка, аз съм встъпил вече с двата крака в брака, другото е документация, пейпър уърк (смее се) .

Ники и Наталия

Снимка: Личен архив

- Разкажи за приятелката си Наталия, с какво се занимава?

Наталката е моден дизайнер и е много добра в това, което прави. Тя създава дамско облекло с марката "Jar&Jam" и вече я познават и на международната сцена. За мое съжаление прави само дамски дрехи. Тя създава нови, концептуални тоалети. Нейните клиентки, стават нейни фенове и й завиждам благородно. Защото на мое шоу може да дойдеш, после не, а нейните клиентки постоянно си купуват нейните творби, които са и много удобни. Една бременна жена си купи дрехи "за после", защото толкова ги хареса и не иска да ги изпусне. Хора от модния бизнес и у нас, и по света я оценяват високо.

-Как се срещнахте, как я спечели?

Това е Пуерто Рико сериал, както се шегуваме. Ние сме от един град, от един квартал, вход срещу вход. Като деца сме си играли. Обаче в пубертета, разликата ни от три години, се усети. Аз се имах за голям, къде ти ще общувам с по-малки момичета. По средата на нейното студентство се преоткрихме. Видях, че е станала готина мацка. Много фин и добър човек. Подходих предпазливо, плахо и нещата постепенно се наредиха.

Майка й е била класна на брат ми.

Свикнали сме да те виждаме усмихнат, но човека си е човек и е нормално да тревожи за неща, във времето, в което живее, теб какво те натъжава, обезсърчава или как съответно намираш надежда? Моментът сега не е никакъв розов на пръв поглед.

Не знам дали ме натъжава или по-скоро се ядосвам на това, че масово има липса на отношение към неща, към действия, към заобикаляща среда и най-вече към хората, взаимоотношенията.

ИЗБРАНО