Никол Кидман е актриса, която никак няма нужда от подробно представяне. Всеки е гледал поне пет филма с нейно участие. Един от по-малко известните факти за Кидман все пак е, че след като е родена на 20 юни 1967 г. в Хаваи, получава името Hōkūlani, което означава "Небесна звезда".

Вижте снимки на актрисата >>

Е, явно някои хора просто следват пътя, който им е начертан при раждането им, макар че талантливата и успешна Никол Кидман твърди, че всеки сам избира пътеката, по която да върви. Още много смислени и интересни неща са част от интервюто на актрисата пред The Talks от 2019 г., а поводът да обърнем поглед към него е 53-ият рожден ден на тази красива и многолика жена, отбелязан в събота.

Г-жо Кидман, Вие спонтанен човек ли сте?

Да, характерът ми е такъв. Аз съм за идеята "Ако искаш да отидеш някъде, просто отиди!" Готова съм за такива неща и мисля, че това е хубава черта на характера. Защо не? Аз съм на пътешествие и искам да видя и да направя колкото е възможно повече, да стигна до необикновените ъгълчета, където много хора не отиват.

А що се отнася до работата Ви?

И в работата си винаги съм била такава. Обичам да разбърквам нещата, да бъда предизвиквана и да поемам рискове. Например участието ми във филма "The Destroyer" - той беше толкова далеч от всичко, което съм правила. Израснала съм с филмите, които правеха Ал Пачино, Робърт де Ниро, Юджийн Хекман, онзи тип ноар филми през 70-те и се питах къде е женският им вариант.

Май няма такъв. Отне ли ви време, за да свикнете с този дисбаланс във филмовата индустрия?

Тъй като идвам от Австралия, имам малко по-различен бекграунд, когато става дума за правене на кино. Бях в малко театрално училище, но нямаше много жени, които режисират по онова време. Джейн Кампион беше първата, която ме взе под крилото си, тя изигра огромна роля за оформянето ми и все още сме много близки приятелки. Тя все още ми влияе. Но в момента отглеждам дъщери, едната от тях има интерес към правенето на филми и това ми отвори очите още повече.

Getty Images/Guliver Photos

По какъв начин?

Няма много училища, в които едно 10-годишно момиче да отиде да учи режисура. Така че това е част от мисията - да се опитаме да създадем тези институции, в които млади момичета могат да намерят себе си зад камерата, да придобият умения, включително и технически.

Бихте ли окуражила дъщеря си да влезе в киноиндустрията?

Не окуражавам или обезкуражавам, аз само следвам. От какво се интересуват и как мога да им помогна. Сам избираш пътеката, аз осигурявам подкрепата.

Следвате ли тази философия и при работата с колегите си в киното?

През голяма част от моята кариера на мен са ми давали шанс и възможности други хора. Затова, когато и аз мога да го направя за някого, го правя. Когато например режисьорката на "The Destroyer" Карън Кусама ми каза своето виждане за ролята ми, че иска да съм наистина гадна мръсница... Такава съм си! (смее се) Аз ѝ казах "Давай! Аз съм твоят човек."

Как Ви се отразява излизането от роля след филм като този?

Когато свършиха снимките на филма, бях много щастлива, както и цялото ми семейство, тъй като това е ужасно място, в което трябва да живееш. Наистина не беше приятно. Не ми харесваше да бъда в тялото и в душата на тази жена през цялото това време. Исках де се върна към своя живот. Ролята е особена, не можех просто да пресъздам образа, трябваше да бъда нея.

Сигурно е било изтощително?

Беше неудобно. Имахме седем седмици за заснемането на филма, затова прекарвахме дълги снимачни дни и нощи. Бях изтощена физически и емоционално, но и това беше напълно необходимо. И поради тази причина нямах много социални контакти и социален живот.

Да, малко се изолирахте сякаш?

Бях със съпруга си и с децата си, но през повечето време бях изморена и те много се грижеха за мен. Беше изтощително и неудобно.

Никол Кидман и Кийт Ърбан

Снимка: Instagram

Отказвала ли сте някога интересен проект, защото сте усещала, че не можете да стигнете до това място?

Да.

Често ли се случва?

Случва се. Не зная колко често. И се е случвало с роли, заради които се печелят големи награди и т.н. Но аз си имам моите причини да направя или да не направя нещо. Знам какво може да понесе тялото ми и мисълта ми. Това е пътуване и ти трябва да знаеш от какво да избягаш.

Изглежда сякаш Вие сте опознала границите си през годините?

Всъщност е по-свързано с онова какво може да понесе семейството ми. Ако бях сама и само работех, може би щях да отида на много по-различни места и да правя по-различни неща през повечето време. Но аз имам семейство и то е на първо място. Няма да застраша това семейство. Така че понякога има плюсове и минуси, не може всичко да е перфектно. Като цяло, ако е нещо, което би стресирало семейството ми твърде много, не бих го направила.

Източник: The Talks

Автор: Патрик Хайдман

Превод: Ваня Савкова