Как Барак Обама влезе в историята на поп културата?
Той нямаше против да използва Инстаграм, YouTube, Twitter и дори Spotify, където лично пускаше плейлисти с любими хип-хоп и R&B парчета
Ако ще е президент, ще се опита да се намести във всяка втора шега на стендъп комедиант. Ако ще е професор, ще е от онези, които вмъкват саркастични забележки между лекциите. Може би някъде в паралелна вселена съществува един Барак Обама, който никога не е стъпвал в телевизионно студио и никой рапър не го е споменавал в песен. Но в нашата, реална версия, бившият президент на САЩ, често определян като един от най-забележителните в новата история, неизбежно и донякъде неусетно се превърна в част от поп културата.
Част от появите му бяха стратегически, за да достигне до нова публика, а други - просто защото форматът и моментът му допадаха. За разлика от някои свои предшественици, Обама можеше да изглежда еднакво на място както на официална реч в Конгреса, така и в скеч с комици. Неговото "навсякъде и никъде" присъствие го направи обезоръжаващо разпознаваем. И може би точно заради това той успя да влезе в поп културата по начин, по който никой друг президент преди него не беше успявал.
По време на своите два мандата Обама промени правилата на политическата комуникация, осъзнавайки силата на медиите извън политическия ефир. Той стана първият действащ президент, който се появи във "Вечерното шоу на Джей Лено" едва няколко месеца след встъпването си в длъжност, за да представи икономическия си план, доказвайки, че модерният политик вече не може да се ограничава до традиционните платформи. Бившият президент можеше да бъде едновременно сериозен стратег, съсредоточен върху конкретни политики, и забавен гост, очевидно избирайки "роли" според аудиторията.
Той нямаше против да използва Инстаграм, YouTube, Twitter и дори Spotify, където лично пускаше плейлисти с любими хип-хоп и R&B парчета. Хип-хоп артисти като Джей Зи и Кендрик Ламар пък се появяваха на събития в Белия дом, а мюзикълът "Хамилтън" се превърна в културен феномен покрай Обама ерата. Медийният му подход включваше съзнателно присъствие във формати, на които младите и прогресивно мислещите зрители вярват.
И в този ред на мисли: кои са моментите, в които Барак Обама излезе извън рамките на политиката и влезе право в историята на поп културата?
1. Водещ наравно с Джими Фалън:
Обама влезе в ролята на "водещ" на R&B новини в шоуто на Джими, където под акомпанимента на The Roots говори за студентските кредити и икономическата политика с хумор и ритъм. Това привлече публика, която иначе рядко би гледала политически сегмент, и показа нов начин за комуникация с младите зрители.
2. Разговорът му със Зак Галифианакис:
За да популяризира официалния уебсайт на федералното правителство на САЩ, създаден по време на администрацията на Обама като част от Закона за достъпни здравни грижи бившият президент се включи в интернет шоуто Between Two Ferns. Там прие сарказма и самоиронията на водещия Зак Галифианакис, като резултатът беше впечатляващ - 40% ръст в трафика към сайта само за няколко часа.
3. Култовият му плейлист в Spotify:
Обама доказа, че слуша всичко - от Кендрик Ламар и Джей Зи до Аретa Франклин и Бионсе, като по този начин показа близост до младежката култура и изрази подкрепа към афроамериканските творци и хип-хоп сцената като цяло.
4. Танцът му в шоуто на Елън Дедженеръс:
През 2008 г., докато все още беше кандидат-президент, Барак се появи в предаването The Ellen DeGeneres Show и бе предизвикан от Елън да покаже своите танцови умения. Тази сцена, макар и кратка, имаше стратегическа цел - да го представи като по-достъпен, харизматичен и привлекателен за средностатистическия зрител. Според Vanity Fair това беше част от усилието да се промотира имиджът му по време на кампанията.
Обама не просто беше политик, той беше медиатор между политиката и популярната култура. Разбра, че за да достигнеш до хората, трябва да говориш на техния език - чрез музика, социални мрежи, хумор, танци и телевизия. За едни това беше свежо и новаторско, за други просто "шоу". Но за всички остана фактът, че по време на неговото управление политическото и поп културата се преплетоха по начин, който трудно ще бъде повторен.