"Нито аз, нито ти, нито който и да е било може да удря толкова силно, колкото животът може. Но не става въпрос за това, колко силно удряш, а за това колко силно можеш да бъдеш ударен и въпреки всичко да се изправиш и да продължиш напред", гласи една от най-прочутите мисли на Силвестър Сталоун, който днес навършва 75 години, а личната му история сама по себе си е доказателство за правотата на думите му.

Да, факт е, че в миналото, преди да заеме мястото си сред ярките звезди, озаряващи Холивуд, съдбата неведнъж го поваля на земята, но всеки път той намира сили да се надигне и отново да поеме по пътя към своите мечти, сякаш по-целеустремен от всякога. Може да се каже, че житейските му схватки започват още с появата му на този свят (6 юли 1946 г. в 7 ч. сутринта в клиника към приют, претъпкан от италиански емигранти, намиращ се в западната част на Манхатън), когато получава увреждане от форцепса, използван от лекарите, за да го изродят. Инструментът засяга нерв, вследствие на което мускулите в долната лява половина на лицето му се парализират. Това не само променя неговия говор, но също така деформира единия край на устата му.

Вижте снимки на Сталоун >>

С годините обаче той успява да превъзмогне последствията от инцидента при раждането си, свеждайки видимите щети от него до минимум, благодарение на уроци по саксофон, които до голяма степен успяват да възстановят правилната функция на увредената тъкан. Така от дефекта, белязал детството му с редица подигравки от страна на неговите връстници, остава съвсем бледа следа, която впоследствие се превръща в негова емблема.

Първоначалното майка му Джаки решава да го кръсти Тайрън - на известния актьор превъплътил се в Зоро през 1940 г., само че малко по-късно, баща му Франк, останал недоволен от избора на съпругата си, някак успява да промени името в акта за раждане на Майкъл Силвестър Гарденцио Сталоун. Интересна подробност е, че понеже родителите на бъдещата знаменитост едва свързват двата края и нямат пари да му купят бебешко креватче, през първите 6 месеца се налага той спи в чекмедже от гардероб, в което са сложили възглавница и одеяло, докато успеят да му осигурят истинско легло.

Растейки, момчето далеч не може да бъде описано като примерен и кротък ученик, напротив, заради буйния си и опърничав нрав бива изключен от общо 10 учебни заведения, преди на 15 г. да се попадне в училище за проблемни деца, където всъщност е първия му досег с театъра и спорта, превърнали се в негова страст.

Когато е на 18 г. той заминава за Швейцария, за да следва в тамошния американски колеж. В този период, за да изкара допълнителни приходи, той става преподавател по физическо възпитание в местно девическо училище. Именно тази професия му помага да преоткрие любовта си към актьорското майсторство. Затова преди да се върне обратно в Ню Йорк, преследвайки бляновете си за изява на големия екран, Сталоун се записва в Университета на Маями, където учи драматично изкуство.

Първата му роля в киното обаче далеч не е това, което си е представял, тъй като тя го отвежда в порно индустрията. Да, точно така, филмовият му дебют е в софткор продукцията "The Party At Kitty And Stud's". Доре е да се отбележи, че тогава 23-годишният Сталоун не демонстрира сексуални умения пред камера, но все пак се съблича пред нейния обектив, за което получава 200 долара. След като става популярен с филма "Роки", еротичната лента сменя името си на "Италианският жребец".

Героите, които по-късно Силвестър Сталоун играе на екран, притежават не само физическа сила, но и желязна воля. Въоръжени с тях, те успяват да преодолеят трудностите и изпитанията, пред които са изправени в сюжета на продукциите. Но това важи с пълна сила и за него. Така например в началото на 30-те си години Силвестър продължава да обикаля многобройни прослушвания, надявайки се на големия си пробив, който ще го превърне в прочут актьор. Един ден безпаричието и отчаянието го подтикват да открадне бижутата на първата си съпруга Саша Цак и да ги продаде, с което допуска сериозна грешка, заради която остава без покрив над главата.

Тогава той прекарва цели 3 седмици, през които живее като бездомник и спи на автогара в Ню Йорк. Накрая случайно попада на обява за работа във филм, носеща по 100 долара на ден. И макар да не е свързана с актьорски ангажимент, вместо да се подаде на безразсъдството, той решава да се яви. В продължение на няколко дни работи на снимачната площадка и със спечелените пари успява да напусне пейката на гарата, към която по онова време се връща всяка нощ.

Премеждията му обаче не спират тук и скоро той не може да си позволи да плаща за наема на помещението, в което живее с кучето си Бъткъс - верен спътник в трудното време. Когато закупуването на храна се превърнало в проблем, той се вижда принуден да продаде домашния си любимец, за да е сигурен, че поне неговият питомец ще бъде нахранен. Дава го срещу 40 долара на непознат мъж, който среща в магазин за алкохол. И до днес не крие, че това е един от най-болезнените мигове в живота му, в който не е успял да сдържи сълзите си.

Колаж: Официални профили в Instagram

2 седмици по-късно гледа боксов мач между Мохамед Али и Чък Уепнър, от който черпи нужното вдъхновение, за да напише сценария на филма "Роки". Завършва го за рекордното време от 20 часа...

Силвестър предлага историята на филмово студио и веднага получава предложение в размер на 120 хил. долара. И макар че се нуждае от парите, не се съгласява на сделката, защото компанията отхвърля предложението му той лично да изиграе Балбола. Причината е, че според тях Слай има странен външен вид и говори по нелеп начин. Те предпочитат утвърдена звезда да надене ръкавиците на боксьора вместо него, но Сталоун е категоричен и не желае да премахне условието си. Той напуска офиса, държейки сценария и пълните му права в ръцете си. Осъзнали потенциала на историята, представителите на студиото се свързват отново с него, този път с оферта за 250 хил. долара, а след последвалия отказ, качили цифрите на 350 хил. Само че Силвестър не е склонен друг да застане пред камерата, затова се съгласява едва на 35 хил. долара, но получава възможността за участие в продукцията.

Едно от първите неща, които си купил с хонорара, било... Бъткъс. Любовта му булмастифа го връща обратно към магазина за алкохол, където чака 3 дни, за да види отново мъжа и кучето. Сталоун обяснява на непознатия причините, поради които е продал четириногото, молейки да го откупи. Съзрял отчаянието му, мъжът не приема нито 100, нито 1 000 долара... За да върне животното обратно на първоначалния му стопанин, той се възползва максимално от ситуацията, като иска 15 хил. долара. Получава ги!

"Бъткъс си струваше всяко пени", казва в свое интервю актьорът, номиниран за награда "Оскар", за превъплъщението си в боксьора.

Разбира се, още с дебюта си в киносалоните, филмът, разказващ историята на Роки Балбоа става огромен хит, радващ се на огромен интерес от страна на зрителите. Успехът му е толкова голям, че впоследствие се снимат няколко продължения, превърнали Силвестър в истинска знаменитост, с която всички режисьори биха искали да работят. Само че в този момент той вече може да си позволи лукса сам да избира проектите, в които да участва. Така отказва редица емблематични роли, като тази на Аксел Фоули в "Ченгето от Бевърли Хилс". В първоначалния си вариант продукцията е по-скоро комедия, не толкова екшън, което определено не допада на екранния Рамбо, който започва да налага определени промени в главния герой, докато накрая не предлага да пренапише целия сценарии. Тогава режисьорът Мартин Брест, които допреди това сериозно се дразни от претенциите му, окончателно вдига ръце от него и не само отхвърля варианта му, но и го освобождава от ангажимента, поверявайки образа в ръцете на Еди Мърфи.

Силвестър обаче отказва още куп превъплъщения, сред които попадат това на Кларк Кент, изигран в крайна сметка от Кристофър Рийв, Джон Маклейн в "Умирай трудно", която прави Брус Уилис известен. Отклонява и предложението за филма "Завръщане у дома", с който Джон Войт печели "Оскар", както и участие в "Първичен инстинкт", поето от Майкъл Дъглас. Сега внимавайте! Той казва "Не" и на трите роли, с които Ричард Гиър се превръща в супер звезда - "Американско жиголо", "Офицер и джентълмен" и "Хубава жена". В тази връзка спокойно може да се каже, че добрият Силвестър е направил редица услуги на своите колеги!

Единственият персонаж, който е искал да изиграе, но така и не е получил възможността да го стори, е този на Хан Соло в "Междузвездни войни". През 1977 г. той се явява на прослужване за образа на капитана на кораба "Хилядолетният сокол", но не успява да впечатли легендарния Джордж Лукас.

"Стоях пред него, а той дори веднъж не ме погледна. Очевидно не бях правилният типаж... В крайна сметка така може би е по-добре, защото не изглеждам добре в панталони от ликра и с бластер в ръце", шегува се в свое интервю Сталоун.

Сега, по случай неговия рожден ден, нека си припомним някой от най-известните му цитати:

"Аз не съм най-богатият, нито най-умният или най-талантливия човек в света, но аз успях, защото съумях да продължа и ще продължавам."

"Когато бях в гимназията, учителките ми вярваха, че ще свърша на електрическия стол."

"Знам, че съм изключително непредсказуем и това е единственото нещо, в което съм сигурен."

"Имам големи очаквания за бъдещето, защото миналото е силно надценено."

"Мисля, че всеки има някакъв вид формула в живота си. И когато се отклониш от нея, те очаква или голям провал, или голяма победа."

"Когато сте на върха и водите парада, всички хвърлят лилии и цветя над главата ви. Но когато тези паради са минало и имате буря в сърцето си - много малко са хората, които ще седнат до вас и ще ви слушат как оплаквате живота си."