През март 2014 г. папа Франциск отива на изповед в базиликата "Свети Петър". Малко повече от година след избирането му той ръководи покаятелна служба, която е организирана, за да насърчи католиците по целия свят да изпълнят задължението си да изповядат греховете си преди Великден.

Свещениците са разположени в кабини за изповед, подредени около базиликата. Планът е папата също да заеме една, но той се откъсва от човека, който го придружава и отива до друга кабина, където коленичи, прекръства се и заговаря тихо на свещеника, стъписвайки зяпачите, които очакват от него да опрощава другите от греховете им - а не да изповядва своите.

В ретроспекция намерението изглежда очевидно - папата даваше пример, влизайки в ритуала, вместо да се държи над него. Самата постъпка обаче беше неочаквана. Нямаше спомен скорошен папа да се е изповядвал публично: нито Йоан Павел II, който ръководи "Ден на помилването" в "Свети Петър" през 2000 г.; нито Бенедикт XVI, който изрази загриженост относно отслабването на практиката на честа изповед след Втория ватикански събор. Но сега имаше папа, коленичил, грешник, който молеше за милост, точно както го правеха хората, на които служи.

На 13 март Франциск празнува десетата си годишнина като папа и подобни действия се превърнаха в отличителен белег на неговия мандат. Точно както Йоан Павел II промени профила на папството чрез своите пътувания по света, Франциск направи това чрез своята спонтанност и откровеност. За съжаление на традиционалистите обаче, той показа, че Църквата е институция, чийто лидер може да се изправи открито пред неразрешените въпроси, вместо да ги отхвърля. Даде да се разбере, че скромното, лично търсене на правилния начин за живеене на живота е подходящо за католицизма на двадесет и първи век.

Предпочита да се вози във Фиат

Снимка: БТА/АР

Понтификатът на Франциск беше определен като изненадващ от самото начало. През февруари 2013 г. Бенедикт подаде оставка, превръщайки се в първия папа от близо шестстотин години, който се оттегли. Хорхе Марио Берголио от Буенос Айрес, Аржентина, беше избран на следващия месец: първият папа йезуит, първият папа от Америка и първият, който приема името Франциск - като подражание на Франциск от Асизи, средновековният италиански светец, известен със "свещена бедност". След като новият папа встъпи в длъжност, той живееше в къщата за гости на Ватикана, а не в Апостолическия дворец, често се возеше на папски събития с Фиат вместо с Мерцедес-Бенц и внасяше игривост във всичко за редовната публика пред базиликата Св. Петър.

папата покани журналисти на самолета си

Снимка: БТА/АР

Оттогава Франциск прави така, че неочакваното да изглежда очевидно отново и отново. Разбира се, папата трябва да изповяда греховете си, преди да изслуша изповедите на другите; да нагази в тълпата пред Св. Петър и да прегърне човек, чието заболяване е оставило лицето му опетнено; да посети лагер за мигранти и бежанци на гръцкия остров Лесбос (и да върне някои бежанци обратно в папския самолет, за да се установят в Италия); да отиде в джамия в Централноафриканската република в разгара на гражданска война, подклаждана от християнско-мюсюлмански борби; и да признава, че е сгрешил, като е защитил чилийски епископ, обвинен в прикриване на сексуално насилие от свещеник.

Франциск също така внесе своя нюх за нетрадиционното в ежедневната работа на Ватикана. Той събра съвет от съвещателни кардинали, като даде да се разбере, че ще се консултира с тях; започна разследване на Ватиканската банка, която отдавна беше заподозряна в корупция и пране на пари; положи усилия за рационализиране на администрацията на Ватикана; назначи жена, сестра Натали Бекар от Франция, на ключова позиция в Дикастерията за епископи, една от най-влиятелните куриални служби. Това не бяха огромни стъпки, но бяха стъпки отвъд онези, които двамата му предшественици бяха направили по време на общо тридесет и четири години управление.

Готов е да бъде близо до хората

Снимка: AP/БТА

В същото време Франциск целенасочено насочи папството навън: посвети втората си енциклика "Laudato si"" на извънредната климатична ситуация; пътува до дузина предимно мюсюлмански страни; отвори Тайния архив на документи, отнасящи се до дипломатическите машинации на Ватикана по време на Втората световна война; и говори пред пресата с непринудена лекота, която е рядкост за всяка публична фигура.

През юли 2013 г., по време на първата си пресконференция на борда на папския самолет, той любезно отговори на въпрос на репортер относно предполагаемото "гей лоби" във Ватикана с известната вече забележка: "Ако някой е гей и търси Господ и има добра воля, тогава кой съм аз, за да го съдя?" - и даде тон на понтификат, чиито цели той е изложил както в интервюта и дискусии, така и чрез различни официални документи.

Снимка: БТА/AP

Но образът на Франциск като народен папа предизвика негодувание сред католическите традиционалисти, които продължават да ценят Йоан Павел заради популярността му, която той спечели, докато се придържаше към непоколебима линия на църковната доктрина. Желанието на Франциск да се съедини братски с други религиозни водачи, включително архиепископа на Кентърбъри и Ахмед ел-Тайеб, великия имам на ал-Азхар, и неговото дипломатическо отваряне към Китай, рязък контраст с антикомунизма на Йоан Павел II в края на на Студената война, също предизвика недоволство.

Може би повече от всичко друго, обаче, традиционалистите са обидени от навика на Франсис, в интервюта (призовавайки подкрепа и грижи за "наранени двойки") и при срещи лице в лице (с гей двойка, с транс хора), да казва, че Църквата трябва да преразгледа своя подход към сексуалните въпроси - не само по отношение на хомосексуалността, но и за брака и секса извън брака. Традиционалистите настояваха агресивно за анти-Франсис - независимо дали са капризни подкастъри или могъщи кардинали в Рим.

Снимка: Cole Burston/Getty Images

Папа Франциск в по-голямата си част отказа да бъде провокиран от тези, които не са на неговото мнение. През 2016 г., след като четирима кардинали традиционалисти издадоха документ, в който се казва, че подходът на Франциск към развода и повторния брак крие риск от ерес, той просто хладнокръвно остави спора да премине. Направи почти същото по отношение на архиепископ Карло Мария Вигано, бивш ватикански дипломат, който от 2018 г. насам заклейми понтификата на Франциск в поредица от подстрекателски изявления, които, наред с други неща, обвиняваха него, а не толкова неговите предшественици, за това, че си затваря очите за сексуалните злоупотреби с духовници, като също така намекна, че е в хватката на Антихриста. Но Франциск не отговори с дисциплинарно наказание на Вигано и неговите поддръжници; месеци след като обвиненията бяха публикувани за първи път, той ги отрече, но не и преди да призове журналистите сами да проучат случая.

Без съмнение, поведението на папата понякога не се приема добре не само от традиционалистите, но и от хората, според които по дадени въпроси той не действа достатъчно решително. Малко след като Франциск беше избран, бившият президент Джими Картър му изпрати писмо, в което го упрекна за ограниченията на Църквата върху жените на ръководни позиции. Той обеща на Картър, че ще постигне напредък, но засега е направил сравнително малко по въпроса.

Снимка: БТА/АР

Неговият извисяващ се език в "Laudato si"" за необходимостта "да се чуе както викът на земята, така и викът на бедните" не е съчетан с мерки, които действително принуждават енориите да намалят своя въглероден отпечатък. Той освободи Теодор Маккарик, кардинал, изправен пред няколко обвинения в сексуално насилие над малолетни и възрастни (обвинения, които Маккарик отрече) и през 2019 г. установи норми, изискващи от Църквата да изслушва хората, които обвиняват духовници в сексуално насилие, като гарантира, че те ще са "посрещнати, изслушани и подкрепени", вместо незабавно да се изправят в защита на духовниците. Но оттогава някои обвинени епископи, както и един папски съветник - кардинал Марк Уелет от Квебек - се защитиха бързо и рязко, като отхвърлиха обвиненията и изразиха малко загриженост за хората, които ги обвиняват. Папата се изказа категорично срещу ядрените оръжия по време на посещение в Хирошима през 2019 г., но първоначално отказа да критикува Русия за нахлуването й в Украйна, въпреки че Владимир Путин направи забележки за готовността си да използва такива оръжия в тази война.

Франсис е на осемдесет и седем години и казва, че няма намерение да подава оставка, освен ако вече не е в състояние да изпълнява задълженията си. Възможно е той да доживее до сто години и да умре на поста. Но дори и да го направи, един традиционалистки наследник, който е напълно възможно да го наследи, може да се стреми да затвори по-отворената Църква, която той създаде. Традиционалистите католици вече сериозно работят в тази насока.

Папата посети София

Снимка: БТА

През 2020 г., след като Джордж Вайгъл, авторът на биографията на Йоан Павел II, публикува "Следващият папа", кратка книга, категорично посочваща всички качества, които наследникът на Франциск "трябва" да притежава, и всички неща, които "трябва" да направи, кардинал Тимъти Долан, архиепископът на Ню Йорк, уреди тя да бъде изпратено до над 220 членове на Колегията на кардиналите, която включва всички мъже, които биха могли да бъдат в позиция да изберат следващия папа.

Но, разбира се, никой, дори папата, не може да знае какво "трябва" да направи папата през следващите години. След повече от една трета от век при двама строги и управляващи папи, Църквата под управлението на Франциск видя размразяване, на което мнозина се надяваха, но малцина очакваха. В продължение на десет години Франциск откровено признава, че Църквата е непредвидима и динамична институция и по всичко личи, че ще продължи да следва пътя, който е начертал.

Интересни факти за папа Франциск:

- преди да влезе в епархийската семинария на Вила Девото, папа Франциск завършва техническо училище, където учи химия. Учил е и философия в Католическия университет на Буенос Айрес.

- обича да си прави селфита с миряните

- губи част от белия си дроб, след изострена пневмония и последвала инфекция

- почитател е на тангото

- работил е като охрана в нощен клуб, за да изкарва пари

- почитател е на футбола и е заклет фен на отбора "Сан Лоренцо"

- през 2013 г. той става първият папа, който е обявен от списание "Time" за "Личност на годината".

- появата му с чисто бяло яке с пух и със златисти кецове бързо му донесоха определението "модна икона".