Прочутата испанска оперна певица Монсерат Кабайе почина на 85-годишна възраст в Барселона, съобщиха лекари от болницата там - Франс прес.

"Тя се спомина тази нощ в болница Кант Пау", заявиха източници от лечебното заведение пред агенцията. Прощаването с Монсерат Кабайе, която от години имаше здравословни проблеми, ще се състои в неделя, а погребението й - в понеделник в каталунската столица, предаде БТА.

Монсерат Кабайе (с цяло име: Мария де Монсерат Вивиана Консепсион Кабайе и Фолк) е испанска певица (сопран) от автономната област Каталония. Прочута е със своето бел канто и интерпретациите си на роли от Росини, Белини и Доницети.

Кабайе е родена в Барселона. Там, след като завършва Консерваторията в класа на Еугения Кемени, печели златен медал. През 1957 дебютира на оперната сцена с ролята на Мими от операта "Бохеми". През 1960-61 тя пее за Бременската опера, където значително разширява репертоара си. През 1962 се завръща в Барселона и дебютира в "Арабела" от Рихард Щраус.

Пробивът на Кабайе на международната сцена е през 1965, когато ѝ се налага да замества поради временно неразположената Мерилин Хорн. Тогава в Карнеги Хол, Ню Йорк пее в полусценичен вариант на операта "Лукреция Борджия" от Доницети. Осъзнавайки, че трябва да научи ролята си за по-малко от месец и че това ще бъде първата ѝ възможност да покаже своето бел канто, тя дава всичко от себе си на концерта. Изпълнението ѝ става сензация за света на операта. Ден след това вестник "Ню Йорк таймс" пише: "Калас + Тебалди = Кабайе".

По-късно същата година Кабайе дебютира на сцената на Глиндебърн в "Кавалерът на розата", а малко след това и в Метрополитън опера в ролята на Маргарита от "Фауст". През декември 1965 се завръща в Карнеги Хол за втората си бел канто роля - изпълнява кралица Елизабет в наскоро преоткритата опера "Роберто Деверьо". През 1966 дебютира във флорентинската опера в "Трубадур" от Верди, а през следващата година - в "Пиратът" от Белини.

През 1969 прави фурор с ролята си на Елизабета ("Дон Карлос") на Арена ди Верона, заедно с Пласидо Доминго и Пиеро Капучили. На тази сцена тя влудява събралата се 10-хилядна публика с последния тон от вокалната ѝ партия, който тя успява да задържи повече от 20 такта след финалните акорди на оркестъра. В същия период тя прави и един от най-значимите си рецитали - отново във Верона, на сцената на Театро Корало.

През 1970 прави отлагания си дълго време дебют в Ла Скала (изпълнява Лукреция Борджия), а през 1972 - в Ковънт гардън (като Виолета от "Травиата" на Верди). През 1974 Кабайе достига апогея на кариерата си с множество удивителни представления - "Аида" (през януари), "Сицилианска вечерня" и "Парижанката" (през март), "Норма" (през юли), всички изпълнени в едни от най-големите оперни театри - Ла Скала, Болшой театър и др. В края на същата година ѝ откриват злокачествено образувание - тумор в стомаха.

След успешна операция, на следващата година тя отново е на сцена в ролята на Норма. Като резултат от любовта на Кабайе към рок музиката е дуетната ѝ песен с Фреди Меркюри - "Barcelona", включена в дуетния им албум със същото име. Сингълът се превръща в химна на Летните олимпийски игри от 1992, проведени в Барселона.

Песента става хит и влиза на челните места на класациите за поп музика в Европа. Кабайе се посвещава и на благотворителната дейност. Тя е посланик на ЮНЕСКО и основава фондация за подпомагане на нуждаещи се деца в Барселона.