Канадският режисьор Дейвид Кроненбърг вече половин век изследва телата и душите в катарзисни филми, заснети като кошмари, които изразяват потиснатото насилие на девиантната сексуалност и поглъщащата технология, предаде Франс прес.

Култовият режисьор представи в Кан новия си филм "Престъпления на бъдещето" с обещание отново да разтърси публиката. Продукцията с участието с Виго Мортенсен, Кристен Стюарт и Леа Сейду е включена в надпреварата за "Златна палма".

Дейвид Кроненбърг се завръща в Кан след осемгодишна пауза. Редовен участник във фестивала, 79-годишният канадец печели специалната награда на журито през 1996 г. за "Катастрофата" - трилър, който шокира, но го извежда до позицията на председател на журито през 1999 г.

Зад флегматичния вид, изключителната учтивост, високото чело и пронизващите воднисти очи на Кроненбърг се крие диво въображение. "Водя изключително ненасилствен живот, никога не съм се карал в бар, да не говорим за участие в бой, никога не съм удрял никого", казва режисьорът.

Кралят на висцералната жестокост, създателят на "Мухата" (1986) и "История на насилието" (2005), е режисьор, който черпи вдъхновение от психиката. Ужасът извира отвътре и се въплъщава в тела, които пронизва, изкормва и метаморфозира.

"Съществува стара еврейска традиция да се изследват тъмните сили, в противен случай те идват при вас", доверява кинодеецът в книга с интервюта "Кроненбърг за Кроненбърг" (1996).

"Ако отдадете дължимото на дявола и си представите най-ужасяващите неща, тогава те може би няма да се случат. Ето какво правя с моите филми: ограничавам ужаса до екрана, за да не се случва в живота ми", допълва режисьорът.

С "Бяс" (1977) и автобиографичният "Потомството" (1979) Дейвид Кроненбърг демонстрира, че всичко, което живее вътре, се вижда отвън. Тялото се превръща в психоаналитична материя, разтягана от неконтролируемото несъзнавано.

Първият му комерсиален успех идва със "Скенери" (1981), затвърден от брилянтната адаптация на романа на Стивън Кинг "Мъртвата зона" (1983).

Международна слава му носи историята за отблъскващата трансформация на учен в "Мухата" (1986).

"Изкуството е катарзисно: това важи с особена сила за хорър филмите, защото ужасът е примитивна емоция, която засяга нашия екзистенциален страх", обяснява той.

Според Дейвид Кроненбърг обаче не става въпрос толкова за шокиране, колкото за противопоставяне на дълбоко вкоренения ни страх от плътта. Това е смисълът на "История на насилието" и "Звездни карти" (2014) - два филма, които се отклоняват от жанра на ужасите, но все пак във фокуса им остава чудовището в нас.