Режисьорките Марина и Биляна Грозданови: Хората на власт са забравили, че Америка е построена от емигранти
Сестрите представиха първия си пълнометражен филм “На запад” пред българската публика в рамките на фестивала “София филм фест”
Марина и Биляна Грозданови са български режисьорки, които снимат своите филми в Америка. През последните години са избрали Ню Йорк за свой дом, след като са имали възможността да живеят в редица различни държави - от Канада, през Испания, чак до Австралия.
Напускат България с родителите си през 90-те години, но и до днес носят родината в сърцето си. По време на "София филм фест" Марина и Биляна представиха първата си пълнометражна лента "На запад", където представят историята на емигрант от Източна Европа през 19-и век. Признават, че в сценария са преплетени техни и на главния им герой Игор, който е от Босна, истории по пътя им към Америка.
Въпреки че живеят и творят отвъд Океана, сестрите се надяват един ден да имат възможността да дойдат и да снимат историята на родителите си в България.
"На запад" е първият ви пълнометражен филм и първият, който представяте пред българската публика. Разкажете ми как дойде поканата да участвате в "София филм фест" и според вас как зрителите приеха лентата?
Биляна: Бяхме много щастливи и трогнати, когато получихме поканата от "София Филм фест" и от господин Китанов. Не бяхме сигурни как ще се приеме филмът, защото сме български режисьорки, но живеем в чужбина и не знаехме дали публиката ще гледа на него като на българско кино. Но след като изгледаха тази история, не остана човек без сълза в киното, затова мисля, че стигнахме до българската публика, която дойде, за да я види.
"На запад" е първият им пълнометражен филм, който представиха на "София филм фест"
Снимка: Личен архивЗрителите, с които се срещнахте, казаха ли ви защо са реагирали така емоционално на филма?
Биляна: Това е една международна история, започва в Щатите, но включва главен герой, който е от Босна. Разказваме за един емигрант в Америка, който накрая се връща пак към източна Европа. Даваме много глобална гледна точка на тази история и хората като че ли отвориха сърцето си за нея.
Марина: Хората отбелязаха, че, въпреки че е история за Америка, показваме как човек носи своите корени, дори да не ги познава добре и мисля, че това послание стигна до публиката ни.
Босненският режисьор Данис Танович, който също беше гост на фестивала, изрази съжаление, че повечето европейски и независими филми могат да се гледат почти изцяло само на фестивали. Вие как виждате развитието на филмите, зад които не стоят големите американски студия?
Биляна: Това е истина, не е толкова лесно да се гледа независимо кино. Ние обичаме да ходим по фестивали, когато можем пътуваме до Кан, до "Сънденс", защото там гледаш 30-40 филма, които може би няма да имаш възможност да видиш никъде другаде. Важно е независимото кино да се подкрепя от държавите, от личности. Но това е реалността, само по фестивалите се гледат тези филми и в стийминг платформите.
Марина: Кината се намират в големите градове. Разбрахме, че в София кината не са толкова много, в другите градове из България пък няма големи кино салони, затова да видиш такива филми, трябва да си в голям град, да има фестивал и да има голяма премиера. Иначе го намираш в стрийминг платформите. Затова ни се иска този филм, когато се разпространи, да е освен в кината и в стрийминг платформите, защото повечето хора гледат кино основно там.
В последно време уестърните печелят доста нови фенове, особено със сериали като "Йелоустоун". Случайно ли попаднахте и вие в "тренда" или просто този жанр ви харесва?
Биляна: Този жанр много ни харесва и сега определено е хубав момент за уестърна. Започнахме да развиваме филма по време на ковид, когато бяхме затворени в малък апартамент в Ню Йорк, в който се преместихме малко преди пандемията. Тогава просто си седиш в един грамаден, циментов град и си мечтаеш за дивата природа. Също така сме израсали през 90-те години, когато уестърните с Кевин Костнър и Клинт Истууд, бяха голям момент в киното. От трета страна уестърнът се ражда почти с началото на киното, той е един от основополагащите жанрове и решихме, че ще е много красива площадка, на която да развием нашата история.
Привличат ни историите за хора от различни произходи, пътешественици, американският запад също е много носталгично място за нас, защото сме израснали в западна Канада. Много звезди се наредиха, които ни отведоха до този момент да разкажем емигрантска история от миналото, в американския запад.
Кое конкретно ви вдъхнови да разкажете точно тази история?
Биляна: Това е първият ни игрален филм, но ние идваме от документалното кино. Имаме 10- годишна връзка с нашия главен герой Игор, с когото сме приятели от Чикаго и той участва в нашия първи документален филм. Игор също емигрира през 90-те години от Босна, както ние от България, и макар че тръгваме към различни места, имаме обща посока към Америка, много общи чувства и изживявания, които сливаме в една история. Беше ни много интересно да си представим какъв би бил пътят на един източноевропейски емигрант в края на 19 век. И тези трудности, които показваме във филма, са метафора на собствените ни, просто решихме да ги разкажем по интересен начин.
Освен това по време на ковид аз отидох да работя като продуцент на филм в Монтана, където се запознахме с много отворени и гостоприемни хора, които ни казаха, че когато искаме да правим филм с коне, каруци и дивата природа, да се върнем. И така звездите се наредиха и ни отведоха към тази история и този филм.
Явно ковид пандемията е била и ползотворна за вас.
Биляна: Да, тогава седиш с отворено съзнание, с мечтите и мислите си. Един ден се погледнахме с Марина и си казахме: "хайде, напред". Финансирането на филма обаче не беше лесно. Част от парите дойдоха от щата Монтана, което се случва много рядко в Америка, част от инвеститор и много собствени средства, пот, сълзи и кръв. Това беше голям риск, но се надяваме, че сега той ще ни се отплати.
Темата за емиграцията е особено осезаема в момента в Америка, поне що се отнася до политиката. Взимат се драстични мерки да се ограничи нелегалната такава. Какво е вашето виждане, как американците приемат емигрантите, има ли промяна в отношението към тях?
Марина: В големите градове повече се приемат емигрантите, защото държавата е създадена от такива и това е напълно нормално. В по-малките градове, хората са по-затворени и по не могат да видят този международен, общ живот, който американците вече имат. А нашият филм е свеж поглед на общата история на емигранта, на новите американци и на коренните американци. Мислим, че е много важно тази гледна точка да даде поглед как е било и как трябва да вървим напред. Дали новият президент или друг, винаги ще има някой, който ще ни казва как трябва да бъде, но Америка така е създадена.
Биляна: Навлизаме в много суров, политически момент в Америка, всички знаем за какво става въпрос. Като че ли тези, които са на власт, са забравили, че държавата е построена от ръцете на хора от цял свят. Важно е да продължаваме да разказваме тези истории, защото са универсални.
Двете сестри живеят в Ню Йорк през последните години, но искат да работят навсякъде по света
Снимка: Личен архивВие от малки живеете в чужбина - Испания, Америка, Австралия.... По какъв начин животът ви на толкова различни места и срещата ви с толкова различни култура са повлияли на работата ви и на изграждането ви като личности?
Биляна: В този момент се чувстваме като граждани на света. През 90-те години всички знаем какво беше в България и нашите родители решиха да си опитат късмета на друго място. И така започна един път за нас, който премина през няколко страни, но посоката беше Америка. И когато стигне там, човек трябва да види какво ще успее да направи.
Марина: Ние винаги сме били външни хора, които идват в една държава и биват приети. Като външен човек можеш само да наблюдаваш какво се случва около теб и да развиеш една гледна точка, една личност, която може да разказва истории, които не са негови собствени. Мисля, че това дава по-различен и интересен поглед към държавите, в които сме живели.
В кой момент осъзнахте, че киното е вашето бъдеще?
Биляна: И двете имаме бакалавърски степени по кино - аз от Мадрид, Марина от университета в Чикаго, после магистратури - аз в Чикаго, тя в Канада, и винаги сме знаели, че искаме да го учим като теория, като история. Също така от малки сме с видеокамери в ръка. Идваме от семейство, което е обожавало киното, израснали сме с него и с някои големи филми, които са оставали голям отпечатък в съзнанието ни. За нас киното е причината да пътуваш, да се срещаш с нови хора, да имаш нови преживявания. Киното е по-скоро нашият живот, отколкото професия.
А коя е историята, които ви се иска да разкажете?
Марина: Имаме много идеи за истории. Разбира се, искаме някой ден да се върнем в България и да разкажем историята за нашите родители, как е започнал нашият емигрантски път. През 80-те години много събития са се случили. През април 1986 г. да сме по-конкретни, нашите родители са били в Либия, но се връщат в България, когато президентът Рейгън започва да бомбардира Триполи. Експлозията в Чернобил след това. Много глобални събития започват да се случват, което кара семейството ни да емигрира, подобно на много други хора от България и източна Европа, разбира се. Такива исторически филми много ни харесват и бихме искали да ги разкажем.
Биляна: Нашата голяма мечта е за международна копродукция. Да снимаме в северна Африка, България. Имаме идеи за филми в Ню Йорк и за още един уестърн в Монтана. Разбира се, всичко зависи от финансирането и кой коя идея ще грабне пръв.
Разбираме, че и тук финансирането е трудно, както е навсякъде по света. Вече не е толкова трудно да си вземеш камера, да си напишеш сценарий и да излезеш да снимаш. Има много талантливи хора. На фестивала "София филм фест" ние се опитахме да гледаме почти изцяло българско кино, за да се запознаем и да научим повече за него. Гледахме няколко прекрасни филми и сме вдъхновени да дойдем и да разкажем нашите собствени истории, които ги разработваме и много ще се радваме да имаме възможност да се върнем и да имаме този шанс.
Биляна и Марина се надяват един ден да разкажат историята на родителите си и да я занемат в Бъглария
Снимка: Личен архивПрез последните години живеете и работите в Ню Йорк. С какво той ви носи повече вдъхновение от Ел Ей, където знаем, че всеки мечтаещ да бъде актьор или да се развива в кино и развлекателната индустрия, се стреми да се реализира?
Марина: Много хора избират Лос Анджелис за правене на кино, но там е за холивудското кино - големите студия, големите режисьори. Има огромна система, която е на 100 години и трябва да влезеш в нея, за да си успешен. Затова всеки независим артист отива в Ню Йорк, защото знае, че там може да постигне нещо. Градът е по-отворен за емигранти, за всякакви хора и затова за нас там е по-комфортно, за да си правим нашето си кино, което е независимо, по-артистично кино.
Биляна: На улицата се снима по-лесно. Има прекрасни театрални актьори, прекрасни общности, даже разбрахме, че български актьори имат контакти с Бруклин. Международен град е, близо е до Европа и сме го избрали за наш дом.
Какво мислите за киното днес? Има постоянни лозунги и налагане на квоти за това какви хора трябва да има в дадена продукция
Биляна: Да, важно е да се търсят и да се предлагат нови гласове, хора от различни произходи и е важен момент в киното, който се оценява. Но трябва да отбележим статистика, която Марина наскоро намери, че от големите 250 филма, които са излязли миналата година по кината, само 16% са режисирани от жени. И макар че сме в момент, в който киното е за всички, все пак има и такива, които трябва да се подкрепят, защото не са имали шанс досега. Ние вярваме в тази система, защото не се стига лесно до върха.