Робърт Патинсън: Живея в постоянен ужас, но все още търся причината за него

08:04 | 21 ноември 2021 | Редактор : Стелиян Стоименов 18 15489 Снимка: Getty Images

Без значение дали на някого му харесва или не, факт е, че към днешна дата една от най-ярките звезди в Меката на киното е Робърт Патинсън, чиято кариера от година на година препуска с все по-бясна скорост по пътя към върха. Това ясно личи и от продукциите, за които застава пред камера, тъй като всяка следваща се реализира все по-добре в бокс-офис класациите по земното кълбо. За първи път светът научи името му с ролята на Седрик Дигъри в "Хари Потър и Огненият бокал", но се влюби в него заради превъплъщението му в Едуард Кълън в сагата "Здрач", а неотдавна младата знаменитост затвърди високите си позиции в индустрията с "Тенет", където влeзе в обувките на Нийл.

LIFE представя...

Сега обаче на актьора му предстои нелеката задача да изиграе един от най-обичаните супергерой на няколко поколения, а именно Батман. Персонажът привидно може и да изглежда лесен за пресъздаване в очите на някои хора, но истината е, че всички видяхме как Джордж Клуни се провали със задачата през 1997 г., както и Бен Афлек през 2016 г., за сметка на колегата им Крисчън Бейл, който сериозно се постара да вдигне летвата високо със своето незабравимо изпълнение в трилогията на Кристофър Нолан. И тъй като той бе последният мъж, облякъл костюма на Човека-прилеп, се превърна в мерилото, по което скоро ще се бъде сравнена играта на британеца.

Вижте снимки на Робърт >>

Как обаче ще се справи Патинсън, попаднал в списъка с най-скъпоплатените артисти в Холивуд, след като получи общо 3,3 млрд. долара за петте части на "Здрач", ще разберем догодина, когато на голям екран излезе лентата, дело на Мат Рийвс. Дотогава ще се наложи да почакаме още няколко месеца... Междувременно обаче можем да разберем по какъв необичаен начин самият той е научил, че ще бъде част от филма, работата по който започна отдавна.

През 2019 г. Робърт разказа пред сп. "Variety", че в средата на месец май, летейки от Лос Анджелис до Кан за ежегодния кино фестивал, в рамките на който се състоя премиерата на "Фарът" с неговото участие, през няколко секунди обсебено презареждал страницата на Google, преглеждайки с притеснение резултатите в търсачката и четейки всички новини, свързани с името му. Това се случило едва няколко дни преди да стъпи на снимачната площадка на "Тенет". Причината за поведението му, граничещо с параноя, била, че някой бил издал пред пресата информация за строго секретния тогава проект на "Warner Bros", който бил в съвсем начална фаза от подготовката си. Тайната обаче само за няколко минути се озовала в сайтовете на всички водещи медии, при това преждевременно, защото по онова време Патинсън все още дори не бил извикан на официално прослушване за ролята на Брус Уейн. Въпреки това обаче навсякъде се посочвало, че именно той ще я изпълни. Четейки въпросните материали, актьорът се ужасил, че публикациите ще уплашат ръководителите на студиото и те няма да го наемат.

"Побеснях, когато видях, че всички пишеха за това, при положение, че бяхме в самото начало и нищо не бе сигурно. Целият ми екип беше изпаднал в паника. Помислих си, че нещата са отишли по дяволите", казва той, допълвайки, че докато е търсил в интернет дали от "Warner Bros" не са го премахнали от работата по предстоящото заглавие, пасажерът, заел съседната седалка, се навел към него, за да го поздрави. "Чак тогава обърнах внимание кой бе до мен... Боже, седях до Кристофър МакКуори - режисьора на последните няколко части на "Мисията невъзможна", който през последния час бе наблюдавал как търся собственото си име в Google! Опитах се да му обясня какво се е случило, преди да ме е помислил за откачен или самовлюбен, а той просто кимна с разбиране и ми каза, че на мое място навярно би сторил същото".

Пред изданието артистът признава, че от малък е голям почитател на героя, създаден от DC Comics, особено на продукциите, дело на Тим Бъртън, които разказват историята му по изключително мрачен начин.

"Като дете имах неговия костюм... май беше единственото облекло, което притежавах (смее се). Няма обаче да разкрия къде съм го носил, особено в интервю, тъй като по-късно със сигурност ще отнеса голяма доза присмех. Ако все пак изиграя успешно Брус, чак тогава може и да склоня да споделя", дава надежда на почитателите си Робърт.

Когато за първи път се появи новина, че именно той е фаворит за ролята, реакциите в социалните мрежи бяха противоречиви, като едва няколко дни по-късно дори се появи петиция, желаеща от студиото да преразгледа становището си. "Този избор ще съсипе цялото ми детство", беше написал в онзи период един от потребителите на платформите за комуникация, а коментарът му бе получил широко одобрение. Актьорът обаче признава, че в интерес на истината е очаквал далеч по-тежък отзвук и е бил подготвен да посрещне много по-лоши думи.

Любопитен факт е, че той иска да работи постоянно и не би отказал да живее на снимачната площадка, ако бе възможно. Сам казва, че е от хората, които предпочитат да потъват в работа, иначе би се отдал на безкрайни пътувания по земното кълбо, понеже не обича да стои у дома си.

"Живея в постоянен ужас... Но и до днес не мога да открия причината за него. Търся я, но просто не я намирам. Освен това, ако човек веднъж загуби инерция, повярвайте ми, няма да поиска да изпита това чувство отново", категоричен е той.

Преди време Патинсън даде откровено интервю пред The Talks, разказвайки за усещането да бъдеш в най-желания бизнес. Ето какво сподели той:

Г-н Патинсън, някога чувствали ли сте се разочарован от кариерата си?

Мисля, че поне веднъж в живота си повечето актьори са били обхванати от отчаяние, защото са си представяли, че нещата ще се случат по различен начин. Аз обаче смятам, че и хубавите, и лошите моменти са просто опит. Те са преживявания, през които всеки трябва да премине. Освен това няма как да изпитвам разочарование за нещо, към което не съм имал някакви очаквания.

А какво ще кажете за очакванията на хората към вас самия?

Честно казано, никога не съм им обръщал внимание. Осъзнавам обаче, че за разлика от мен, много мои колеги го правят, сякаш животът и работата им зависят от тях... Усещам, че се притесняват да не бъдат обявени за шарлатани и измамници, ако случайно не са онези, за които другите си считат. През 2015 година се снимах във филма "Живот" на Антон Корбейн, в който изиграх фотографа, направил онези известни снимки на Джеймс Дийн. Тогава осъзнах, че има доста паралели между професията на актьора и фотографа.

Като например?

И двете професии са подчинени на материята, с която работиш, наред със средата, в която се изявяваш... Например, актьорите сме зависими от останалите хора, с които сме обвързани по даден проект, а те не са никак малко. Независимо колко силно искаш да бъдеш артист - в пълния смисъл на думата, истината е, че си зависим от всички останали. Още повече, че дори и да си страхотен в това, което правиш, признанието на публиката отива едва при шепа имена, утвърдили се като легенди. Техният труд винаги се цени недостижимо високо.

Като човек, когото папараците са преследвали денонощно, преживяхте ли катарзис, когато се озовахте от другата страна, пресъздавайки образа на фотограф?

Не бих казал, но беше странно да ходя до прословутия хотел "Шато Мармонт" като папарак, предвид необичайната му истинска история. Нещата със сигурност щяха да стоят по различен начин, ако персонажът ми бе посрещнал трагичен край.

Понеже и папараците са просто хора?

Донякъде... Моят герой беше изпълнен с отвращение, насочено към самия него, а причината за това бе професията му (смее се).

Вие всъщност сте имали немалко проблеми с фотографите, ходещи по петите ви в началото на вашата кариера.

Когато "Здрач" се появи за първи път, повечето от актьорите бяхме под абсолютния контрол на студиото. Все пак през първите месеци неведнъж се появиха мои снимки как консумирам алкохол и пуша цигари, а филмите бяха насочени към младата аудитория, така че действията ми не се приемаха добре. Но сега всичко се промени драстично... Спомням си лудия период на Колин Фарел, например, който не бе толкова отдавна - преди 7-8 години, но днес подобно поведение вече не се позволява.

Защо? Какво би се случило, ако то продължи?

Понеже, ако в момента се държиш по този начин, то просто няма да имаш работа... Никаква! Всички искат да бъдеш съвсем обикновен и скучен. Това е глупаво! Поради тази причина повечето хора в бизнеса станаха скрити наркомани (смее се).

В този ред на мисли, след като излезе "Здрач", преминахте ли през някакво специално обучение как да се държите по време на интервюта, давайки "обикновени и скучни" отговори?

Забавното е, че наистина трябваше да премина подготовка за среща с медиите, понеже давах прекалено глупави интервюта (смее се). Само че аз продължих през цялото време да се отплесвам и постоянно исках да разказвам вицове. Дори агентката ми получи официален имейл, в който пишеше, че едва ли не отказвам да сътруднича на обучаващите ме специалисти в разговорите с пресата. Смя се много, докато го четеше.

Нямате ли някой приятел - журналист, който да ви помага в тази насока? Или поне такъв, пред когото да се чувствате комфортно да говорите официално, за медията, в която работи?

На мнение съм, че този вариант е удачен и възможен, докато не достигнеш определено ниво на слава. Преди да излезе първата част на "Здрач", имаше няколко журналисти, с които действително се разбирах. По онова време те дори ме представяха в много по-добра светлина, отколкото аз бих могъл да се покажа, в разговорите ни за изданията. Мисля обаче, че ако човек дава прекалено много интервюта, в даден момент хората спират да се интересуват от думите му, просто защото е казал прекалено много и е започнал да се повтаря. Когато се стигне дотам, редакторите на списанията и вестниците започват да искат от журналистите нещо различно, вероятно има казват: "Накарай го да каже нещо, което да го накара да звучи като идиот, или изкопчи от него някаква мръсна тайна".

За съжаление, това наистина се случва.

Да, затова не съм сигурен, че можеш да бъдеш толкова близък с някой журналист, особено когато разбереш, че професията му изисква от него да изрови твои компромати. Познавам актьори, които са сключвали сделки с папараци например, но нещо такова винаги има обратен ефект на търсения. Винаги. Подобни договорки просто не са редни, макар мнозина да си мислят, че те са в тяхна полза. А всъщност не е така... Независимо какво сте се разбрали, ако започнеш да правиш глупости, именно така ще бъдеш представен пред света.

ИЗБРАНО