Роби Уилямс - "счупеното момче", което намери пътя към щастието
Днес британската поп звезда е спокоен и щастлив със семейството си
"Миналата вечер, посреднощ, се събудих. Останах буден до сутринта. Когато дойде време за спане, тялото ми кaзва: "Ние няма да спим, ставай". Четири часа прекарах в преминаване през различни състояния - страх, срам, болка, огромна палитра от емоции. Вече съм почти на 50, баща съм на 4 деца, с любяща съпруга. Невероятно е това, което се случи с живота ми. Но, минaлото ми сякаш ме държи заключено. Трябва нещо да направя..." Това са встъпителните думи на Роби Уилямс в едноименния му 4-часов документален филм за живота му, който се излъчи миналата година в "Нетфликс". Филм, в който той се върна назад към миналото, за да го пребори.
Роби е на 16, когато решава да напусне училище, за да стане част от бой бандата Take That, която трябва да бъде британската версия на "New Kids on the Block". "Беше забавно, усещахме, че нещата поемат в правилната посока и изведнъж стана грандиозно", спомня си певецът. Препълнени концерти, пищящи момичета, които обграждат домовете им, една нереална реалност. Реалността на големите, за която обаче Уилямс изобщо не е готов.
Три години по-късно атмосферата започва жестоко да го притиска - прекалено много интервюта, прекалено много концерти, прекалено много държави, които да посети. И този цикъл не спира да се повтаря. "Беше много напрегнато. Освен това Гари Барлоу играеше много централна роля в групата, а аз като млад човек, ревнувах. На тази възраст не се бях научил да се адаптирам към динамиката на една група. Тогава се появиха и "помощните колела", споделя Уилямс. Така започва да добавя "гориво към огъня" - кокаин и алкохол.
"Буквално пиех по литър водка вечерта преди да отида на сутрешна репетиция. Това се случваше всяка вечер", обяснява той. Поведението му обаче не отговаря на имиджа, който трябва да има момче от бой банда. Рамка, в която той не успява да влезе, а и не иска. Тогава чува шокиращото предложение от екипа на Take That да направят турне без него. Решението е едно - напуска групата. Публиката е в шок, фенките реват, мнозина го сочат като предател. И най-важното - никой не му предвещава успешна солова кариера.
Роби се изправи пред кошмара на миналото си в документалния филм за живота си
Роби заминава за Лондон, където прекарва времето си в купонясване с много пиене и дрога. Иска да постигне нещо, но не знае как, защото единствената му мисъл е как да си достави повече удоволствие с различи субстанции. Нужна му е помощ. И тя идва от продуцента Гай Чембърс. "Бях решен да запиша албум, но не знаех как ще го направя. Предложиха ми Гай, той имаше нужда от пари, за да си поправи покрива на дома, а аз от продуцент. Имахме нужда един от друг", разказва Роби. Първият албум записват за 12 дни. А Роби вече е пристрастен към всичко и единственото чувство, което изпитва, е това на постоянен махмурлук.
"Трудно ми е да гледам това, знаейки какво съм си причинявал. Всички знаеха, че съм в беда, но на никой не му пукаше. Бях преминал границата, след която нямаше връщане назад. Имах нужда от възрастни, животът ми беше попаднал в една спирала, която ме водеше към дъното. Мениджърът ми знаеше, че трябва да бъда откъснат от всичко и да отида на рехабилитация. В дъното на цялата тази тъмнина беше перфектната буря от това, че получих твърде много, твърде рано. Но, макар че в този момент не знаех как да се справя, не означаваше, че няма да мога", обяснява Роби. Прекарва 60 дни в рехабилитационен център, след който започва наново живота си.
Въпреки че соловата му кариера не тръгва в посоката, в която лейбълът, продуцентите и мениджмънтът очакват и той почти стига до там да бъде изхвърлен от музикалната си компания, "ангелите" буквално му идват на помощ. Песента "Angels" с превръща в тотален хит, а той - в супер звезда.
"Успехът определено действа подсъзнателно на щастието. Славата е игрище. Не знаех кой играч ще бъда, но исках да бъда на игрището", казва Роби. С успеха идват и жените. Никол Апълтън от "All Saints" е жената, с която той започва връзка и заради която иска да се научи да бъде по-добър човек. Но и тогава той все още е онова "счупено момче" от Take That, което иска да впечатли света с музиката си. Продължава да таи злоба и към Гари Барлоу, защото според него Гари е човекът, който е бил посоченият да има всичко и да направи кариера. Затова Роби иска врагът му да си плати за тази привилегия и да му отмъсти по най-болезнения начин - като изгради кариерата, която е предначертана за Барлоу. И като използва всяка възможност, за да му натрива публично носа - поведение, за което днес искрено съжалява. "Никой не е приключил с детската слава като уравновесен и здравомислещ човек", споделя Уилямс. Въпреки че по телефона предлага брак на Никол, той е наясно, че не е този стабилен човек, който иска да бъде. Връзката им приключва няколко месеца след като тя му казва "да" от другата страна на слушалката.
1998 г., Гластънбъри. Концертът пред над 80 хиляди човека, които в един глас пеят с Роби хита му "Angels", е моментът, в който той осъзнава, че вече няма връщане назад и оттук нататък все още живеещото в него 16-годишно объркано момче, ще трябва да се изправя пред нови предизвикателства. Той обаче, все още не е готов за тях...
Роби вече е на 24 години и в професията достига нови и нови върхове. "Изглеждаше така сякаш съм грабнал златния билет, но успехът те превръща в нещо, което не си", казва Уилямс и си спомня как първият път, в който се сблъскал със славата е бил най-уплашен и най-несигурен както в околните, така и в себе си. До него са едва шепа хора, които знаят как да спечелят доверието на "самотника". Един от тях продължава да е Гай, човекът, който му е не само колега, но и като истински брат.
Двамата са рамо до рамо и по време на първото му турне отвъд океана, в Америка. Там обаче той не е голямата звезда Роби Уилямс, което го кара да се чувства дискомфортно, объркано и несигурно. Започва да изпитва страх да се буди сутрин, за да не изпитва стрес, депресия и всички ментални проблеми, които го разяждат отвътре. Навремето алкохолът и дрогата му помагат да се справи с тези вътрешни емоции, сега обаче е чист и го няма "лекарството", което да му помогне да си върне увереността, от която има нужда.
Алкохолът и дрогата са негов спътник в началото на керирата му, а след тях трайно се настаняват умората и депресията
Снимка: Стопкадър Нетфликс"Бях диагностициран с депресия на много ранна възраст, на 22-23. Но и до днес хората смятат, че, ако имаш успех и всичко ти е наред, за какво може да си депресиран. Пред публиката се чувствах така, сякаш съм в горяща стая и не знаех какво да направя - да остана и да изгоря, или да скоча от прозореца и пак да умра. Нямаше решение", спомня си певецът. И знае едно - успехът не лекува, а да се измъкне от дупката, в която потъва все повече и повече, му е нужна почивка.
Докато търси начини да релаксира, се сближава с Гери Халилуел, Джинджър Спайс от "Спайс гърлс". Двамата са по-скоро приятели с привилегии, а Роби се чувство комфортно в компанията й в момент, в който няма връзка. Папараците в родната Англия обаче не спират да ги следят, а постоянно щракащите срещу него фотоапарати буквално го побъркват. И следва ново бягство. Отново към Америка, където той не е звездата Роби Уилямс и където никой фотограф не се крие в храстите, за да го хване в неудобна ситуация. Заедно с екипа си се установява в Лос Анджелис, където решават да запишат следващия му албум. Който Роби обаче решава да е последният, по който работи с дългогодишния си приятел Гай. "Исках пълен контрол, колкото може повече", спомня си певецът. Основната причина е, че не получава признание за работата, която прави - да пише песни, а понякога и музиката към тях. И това го вбесява.
Дава ново начало на кариерата си и доказва, че може и сам. Намира нов начин, с нов музикален продуцент, с когото да прави това, което иска. И най-вече получава свободата да бъде максимално въвлечен в целия процес от реализирането на една песен.
Турнета, слава, хиляди фенове, които препълват стадиони, за да го слушат. Това са наркотиците, които хем предизвикват удоволствие, хем обаче малко по малко го подлудяват и дори са напът да го убият. Критиката, на която британската преса го подлага, е безмилостно жестока. И макар че публично той се опитва да изглежда все едно това не го засяга, вътрешните емоции, които изпитва, са коренно различни. Още повече, че парчето му "Rudebox", което е с рап звучене, и което той обожава, не се приема с възторжени отзиви. "Толкова съм щастлив с този албум и в следващия момент чета такива жестоки коментари за себе си. Те продължават толкова дълго време. Защо хората са толкова жестоки? Независимо от това какво ще направя, какво ще напиша, как ще го изпея или какво ще кажа в моята собствена родина, пресата просто ще продължи да ме мрази. Ще мрази това, което правя, независимо дали и колко е добро", споделя по това време Уилямс.
Негативизмът, с който пълни съзнанието си, започва да се отразява и на физическото му тяло. Заради непрестанната умора, която изпитва, лекарят, който го придружава на концертите му, започва да му бие инжекции със стероиди. Той продължава да ги взима, въпреки че голяма част от хората в екипа му са против. Но Роби не спира.
А едно дълго турне, комбинирано с лоши отзиви от страна на родната преса водят до сигурен психически срив. Певецът изпитва страх да се прибере у дома и отново да се изправи пред британската публика. А изтощението буквално е изписано на очите му.
По време на един от концертите си в Лийдс Роби получава паник атака още преди началото и едва успява да довърши първата си песен, определяйки изявата си като "най-лошата в живота ми". "Мога да се закълна, че хората четяха мислите ми. Не знам дали сте имали един от онези сънища, в които сте на сцената и не можете да прочетете сценария и не знаете какво да направите. Е, на мен ми се случи в действителност и беше ужасяващо. След това не исках никога повече да се върна на сцената", разказва Уилямс тогава.
Дъщеря му Теди е единственото му дете, което се е появявало пред камерите
Снимка: Стопкадър НетфликсСлед концерта не може да говори и не спира да трепери. Единственото, което иска, е да поспи, защото не знае как ще излезе на сцената отново. Но той има още един концерт в Лийдс, на който феновете му ще го очакват. Въпреки че през сълзи моли мениджъра си да не излиза, няма друг начин, освен един - Роби отново да пее. В противен случай ще трябва да плати повече пари, отколкото има, а и това ще коства кариерата му. "Може би си мислите, че това е лудост и наистина е. Но, това е една абсолютна нереална и нетипична ситуация. Трябва да пея, за да съхраня живота си. Има два варианта - или ще се справя на сцената, или ще се разпадна на парчета. Знам, че на част от хората не им пука, а други смятат, че го заслужавам. Но, аз изпитвам болка, много силна болка. И много ме е страх", обяснява тогава Роби. Турнето го пречупва - той продължава да изпитва паника, да е уморен, а най-лошото тепърва предстои...
2007 г., хотелска стая в Лос Анджелис. Роби вече е на етап в живота си, в който пие шепи успокоителни - викодин, морфин, адерол... Случва се една вечер да стане до тоалетната, но да колабира на пода, защото не може да мърда краката си от огромното количество хапчета, които е погълнал. В личния му живот също няма стабилна връзка. Точно тогава негов приятел му предлага да го срещне с актрисата Айда Фийлд. Запознават се в дома му, след като преди това тя е била на парти, а Роби преди малко е преспал с дилърката си. Двамата говорят, но нямат нищо общо. Решават, че нещата помежду им няма да се случат и тръгват заедно към друго парти. Докато се возят в колата откровено си говорят глупости, защото няма от какво да се притесняват, ясно е, че няма да стават гаджета. Постепенно двамата започват да се чувстват супер комфортно в компанията си, докато в един момент Роби решава да я остави, за да отиде да вземе поредната си доза кокаин. От нея обаче му става лошо, което кара Айда да го прибере в дома му. Там двамата прекарват цяла нощ в разговори, а актрисата е уплашена от състоянието му, защото истински започва да го харесва. "Пред мен стоеше една проблемна душа, която е рок звезда в друга страна. Пречупена личност, абсолютна бъркотия и в същото време, толкова моят човек, моята сродна душа", спомня си Айда.
"Знаех какво правя със себе си, но не ми пукаше. Имах и онова усещане, че би било по-добре, ако умра, не ми пукаше дали ще се оправя. Това прави пристрастяването, когато те превземе, казва ти да видиш, докъде можеш да стигнеш. За да се променя, трябваше да умра или да се променя", обяснява Роби.
В един момент осъзнава, че му е нужно лечение и да е сам. Затова звъни на Айда с думите: "Късам с теб". Въпреки че осъзнава, че той трябва да се оправи и го подкрепя, актрисата е съкрушена. Защото е загубила сродната си душа.
Това обаче не е краят за тях и двамата се събират след като Уилямс излиза от клиниката. Той бяга от рокаджийския живот като пътува с любимата си по целия свят, свят. "Благодаря на Бога за Айда. Тя е моята утеха, защита, светилище и всички хубави неща. Дава ми достатъчно пространство", споделя Роби. Двамата прекарват три години на тишина и спокойствие, в които Айда опознава Роб. Когато обаче той решава да се върне към музиката, тя разбира и кой е Роби, човекът, който излиза на сцената, за да пее пред хиляди. Първата му изява е в шоуто X Factor, а след това се присъединява и към Take That, с които изнасят няколко концерта заедно.
Днес Роби е щастлив и е променен човек. Обича публиката си, която никога не го изостави, жена си, която обожава и четирите им деца - Теди, на 11, Чарли, на 9, Колет, на 5, и 3-годишния Бо. С Айда са женени вече 14 години и догодина обмислят да подновят обетите си. Тя се разплаква, когато си спомни за момента, в който Роби казва в документалния си филм: "Аз съм най-щастливият човек. Тя ме кара да искам да бъда по-добър човек."
Въпреки трудните моменти, през които са преминали, съпругата му знае, че той винаги ще се бори. "Като майка на нашите деца, трябва да знам, че баща им иска да е тук и ще направи всичко по силите си, за да бъде чист. Мисля, че съм късметлийка да имам страхотна мрежа от семейство и приятели и партньор, който наистина е решен да бъде чист", споделя Фийлд.
Все пак тя знае колко крехка е била психиката на съпруга й и прави всичко възможно, за да му помага да не се разстройва допълнително. Затова го следва на почти всеки негов концерт или обществена изява, освен това е неговият неофициален мениджър и съветник. В лично-професионалната й биография се включва още - най-добър приятел, диетолог и най-важното - неговата най-голяма опора.