Майка-съпруга-приятел-боец-луда глава и рокендрол душа. Така говори за себе си Елица Йорданова, една от стотиците, избрали да живеят извън България. В Амстердам - градът, който ѝ напомня на родния ѝ град Русе, и се влюбва от пръв поглед.

От 20 години Елица и нейният съпруг живеят в Холандия и вярват, че хората не са дървета, и че могат да отидат на дадено място, за да направят нещо хубаво, а след това на друго място, със същата цел.

По образование юрист, в момента строителен предприемач, а в свободното си време посветена на българското образование и култура, Елица Йорданова привлече вниманието ни като отдаден фен на рок музиката. На профилната ѝ снимка във Фейсбук до нея стои рок легендата Алис Купър, истинският. И това не е първата им среща.

Но нека се върнем малко по-назад, за да разберем как се заражда страстта на Елица по рок музиката и посланията на тази култура.

"Още като дете, на 12 или 13 години имах възможността да чуя рок музика, въпреки че тогава не беше много популярна, нито пък разрешена. Нито пък имаше голяма възможност по това време да се намерят касетки с такава музика", разказва пред Dir.bg Елица, и добавя, че първото нещо, което е слушала от този жанр, е албум на Алис Купър. Оттам тръгва всичко - чувайки тази музика, тя я омагьосва и става част от нейното ежедневие.

"Най-голямото наказание, което са ми налагали като дете, беше майка ми да прибере касетките с рок музика и да не мога да слушам. Това беше единственото нещо, което работеше при мен", смее се тя.

А ето и как българката успява да се запознае с идола от детството си Алис Купър:

"Всъщност ние имаме вече 2 срещи по време на негови концерти в Холандия. Даже на втория път се шегувах, че ще го поканя вкъщи, за да можем да си говорим по-спокойно", разказва Елица. Първият път била много притеснена, защото дори в най-смелите си мечти не вярвала, че това ще се случи.

"Когато ми се отдаде възможност да си купя билет за среща с него, няколко седмици преди това си мислих какво ще му кажа, какво ще го питам и изобщо как ще протече тази среща. Това, което моментално стопи леда, беше като казах, че съм от България, и той ми каза: "Ооо, аз съм свирил там, в Каварна съм имал концерт". Това до такава степен счупи леда между нас, че започнахме да си говорим за България, за това аз от колко години живея в Амстердам, за това колко са важни за него феновете.

Снимка: Личен архив

Преди мен имаше човек, който му носеше поздрави от фен клуб в Гърция. Той познаваше хората от този клуб по имена, почти всичките. Това ме впечатли изключително много. Един изключително внимателен, умен, отворен към феновете си човек", описва го Елица.

А профилната ѝ снимка с рок музиканта е от втората им среща. Тогава стигат до непреходната тема за любовта.

"Аз съм много впечатлена от неговия брак, от жената, която е до него. И му споделих, че съм гледала клип с него, в който докато му взимат интервю, се вижда начина, по който тази жена стои до него и го гледа. Говорихме си за вечната любов. За това как се поддържа такава любов, как се запазва блясъкът в очите. Тази втора среща беше приятелски-интимна, все едно нямаше никой друг в стаята", признава Елица.

Любимата ѝ песен на Алис Купър също разказва за любовта - между обикновени мъж и жена, на които им е достатъчно, че вечер са заедно на дивана, пред телевизора.

Другата сбъдната детска мечта в живота на Елица Йорданова се оказва срещата ѝ с музикантите от Металика.

За първи път на живо тя ги вижда на стадиона в Пловдив, на 11 юни 1999 година.

"След този концерт аз просто седнах на земята и не знаех къде се намирам. И си казах, че някой ден ще срещна тези хора, за да им кажа какви чувства са предизвикали у мен и у нас като деца", спомня си тя.

Това се случва не на първия концерт, на който Елица успява да отиде в Амстердам през 2017 година, а две години след това - на 11 юни 2019.

"Когато влязохме в стаята, в която трябваше да ги чакаме да дойдат, аз имах чувството, че няма да доживея тази среща - ще се разплача, ще получа сърцебиене, ще трябва да ме изнесат оттам. Полагах неистови усилия да запазя самообладание, защото това за мен е изключително вълнуващо. Личи си и на снимките, които имам - няма снимка, на която да не съм алено червена, просто такава енергия се случваше там. То е като първа среща, като първа целувка. Съкровено, чакано, копняно много дълго време", споделя българката.

Снимка: Личен архив

Срещата надминава очакванията ѝ. По стечение на обстоятелствата първият музикант, който тръгва към нея, е вокалистът Джеймс Хетфийлд.

"Четирите крачки, които той направи, докато стигне до мен, бяха точно като на филм, в който всичко спира да се движи и там са само двама души с някаква енергия. Той е човек, който веднага усеща, когато има възхищението и обичта на фена срещу него, който не е отишъл просто за автограф. И като че ли през цялото време походката му, излъчването на тялото му, на погледа му казваше: "Дай ми го това чувство!".

"Започнах много несвойствено приятелски, може би не трябваше така да подхождам, но му казах: "Ти знаеш ли, че днес имаме годишнина?" И той много весело се засмя и ми каза: "Така ли? Припомни ми за какво става въпрос". И аз му казах за концерта в Пловдив на 11 юни. И той каза: "А, да, сещам се, супер!".

Елица и останалите фенове са предварително предупредени, че Хетфийлд подписва само по едно нещо на човек.

"Аз бях решила, че искам да събера техните подписи на българското знаме. И му казах откъде съм и какво искам да направя със знамето, и той пак така, едно весело, с едни бляскащи очи ми каза: "Аз съм бил в час по география, знам, че това е българското знаме!".

"Аз все пак реших да го попитам - знам, че това е правилото, но все пак нещо друго не можеш ли да подпишеш, каквото и да е? И той непринудено ми отговори: "Не, обаче ако искаш, мога още един път да те прегърна!" И просто в този момент нямаш друг избор. Този човек носи страшна енергия и цялата стая беше пълна с нея", казва още Елица.

След това разговаря и с останалите от бандата.

"Може да звучи странно на тия години, но това е такава мотивация, такова вдъхновение и такава награда за цялото време, в което съм чакала да ги срещна тези хора. Магическо беше. Сбъдната детска мечта".

Любимият начин за забавление на Елица Йорданова е да излиза с приятели и да ходят в клубове с жива музика, или пък да се събират в български заведения и да слушат музика. Музиката не спира и в дома на българката в Амстердам, особено откакто си е купила грамофон и постоянно върти различни плочи.

Любовта ѝ към музиката успява да привлече ангажираността на известни музиканти към другото ѝ занимание в полза на българската общност в столицата на Холандия - дейността на българското училище и на българския Културно-информационен център.

Снимка: Личен архив

Миналата година по време на концерт на американската хеви метъл група Five Finger Death Punch в София, Елица се среща с техния басист Крис Каел. Предварително му писала, че иска да се видят, но не очаквала да се съгласи.

"Казах му с какво се занимавам в Амстердам - с култура и образование. Казах му, че искам нещо да направим заедно в тази сфера. За да можем да продължим да правим това, което правим за българската общност. За мое учудване той откликна веднага. И реши, че за тази кауза ще дари негова китара, надписана. И каза аз да преценя начина, по който да я използвам - дали да я обявя на търг или по друг начин.

Това е много впечатляващо, защото като деца сме израснали може би с впечатлението, че това са звезди, но от моите срещи и с български, и с чужди музиканти, досега не съм се разочаровала. Повечето от тях са изключително земни, мили и готини хора, които наистина ценят това, че феновете са така отдадени, и го показват".

Елица харесва и българската рок музика. Казва, че е израснала с Милена. И, че има нещо много специално в това рок музикантът да е жена. Харесва и други жанрове и споделя, че търси това усещане - когато музикантът се е раздал и е направил нещо хубаво и качествено, това е което й трябва.