В света на един отдаден баща с Ивайло Захариев
За промяната в живота, след появата на децата, както и уроците, които идват с ролята на родител
През своята кариера Ивайло Захариев е влизал в най-различни образи както на снимачната площадка, така и на театралната сцена. Само че хората, които го познават, без съмнение биха казали, че за него има друга, дори по-важна роля. Става въпрос за онази, която изпълнява не в професионалния, а в личния си живот, далеч от обичайно насочените към него прожектори и камери, а именно тази на баща, грижещ се вече за три деца. На нея той се е посветил изцяло, изпълнявайки я с радост, най-малкото понеже искрено вярва в това, че тя е неговият шанс да остави след себе си добро на тази земя.
И понеже бащинството не е толкова често разисквана тема, колкото майчинството например, ние решихме да го потърсим, за да разберем повече за личния му опит с тази мисия и гледната му точка за нея, при това от първа ръка, както се казва. За радост той без колебание се съгласи да сподели специално пред Life.dir.bg за миговете, изпълнени с екшън, комедия и приключения извън продукциите от малкия и големия екран, в които е участвал.
Научете лично от него как се е променило ежедневието му, след раждането на синовете му Филип и Дамян, както и какви уроци е получил, откакто е станал татко.
Имайки предвид, че се намираме в прехода между два сезона, как се чувстваш по това време на годината? С какви емоции изпращаш лятото и посрещаш есента?
Честно да ти си призная, напоследък усещам в себе си носталгия по отиващото си лято, но в същото време изпитвам и ентусиазъм за предстоящата есен. Хем не искам почивката да приключва, за да мога да се насладя още поне съвсем малко да нейното безгрижие, хем нямам търпение отново да се потопя в динамиката на работата, отдавайки се на новите проекти, които ме очакват. Странно е.
Напълно те разбирам. Подозирам, че всички сме изправени пред този проблем в момента.
Предполагам, че е така (смее се).
Е, на кого изобщо му се иска да се раздели с топлите месеци, които по традиция преминават край морския бряг, изпълнени с горещи преживявания и слънчеви емоции? Всъщност, такива ли бяха твоите?
За мен такова бе по-скоро началото на септември, когато цялото семейство най-после успяхме да откраднем няколко дни само за себе си, които прекарахме на нашето Черноморие. Времето, изкарано там, бе наистина прекрасно, точно такова, каквото го описа.
С какво запълнихте престоя си по родното крайбрежие?
Предимно с отдих, но също така и с немалко игри и щуротии по плажа с децата. И понеже подозирам, че сега ще поискаш да ти дам конкретен пример, веднага казвам, че едно от нещата, за които говоря, бе ловенето на раци с голи ръце. Разбира се, бяхме изключително внимателни и предпазливи. Направихме го за удоволствие, като хванахме не повече от два-три рака, които впоследствие върнахме обратно във водата. Може да се каже, че историята завърши с щастлив за всички ни край, защото нито една страна не даде жертви (смее се). Отделно посетихме фестивал, на който Ники Станоев бе водещ. Интересното бе, че когато му се обадих, за да му кажа, че ще отидем да го видим, той толкова се зарадва, че реши да ме включи в журито на събитието. Така в един момент ми се наложи да опитвам и оценявам рибени чорби, от които не разбирам абсолютно нищо (смее се).
Имаше ли нещо, което искаше да направиш през жаркия сезон, но по една или друга причина не успя да сториш?
За съжаление турнето на представлението "Времето е в нас и ние сме във времето", посветено на Васил Левски, в което играя, пропадна. Но понеже винаги съм бил на мнение, че всичко се случва с причина и че човек действително не знае какво печели, когато губи, не спрях да вярвам, че нещата няма да приключат там. И ето, сега мислим скоро да подновим тази неосъществена обиколка на постановката из страната и аз силно се надявам, че тя може да бъде дори по-голяма от първоначалния ни план за нея.
Като изключим това, какво друго ти предстои?
В момента заедно с театър Мим-Арт започваме репетиции на радиопиеса, дело на Михаил Казаков, която ще претворим за театралната сцена. В нея ще се включат както глухи, така и чуващи актьори. Освен това се готвя за предстоящите актьорски школи, които стартираме този месец. Едната е кино актьорска школа за възрастни, включваща множество курсове, от които хората ще придобият различни знания, като например създаването на качествено видео съдържание. За целта убедихме един от най-добрите продуценти у нас Димитър Гочев да сподели опита си зад камера, а пък ние с Любомир Ковачев и Иво Йончев ще сторим същото, предавайки този, който сме придобили пред обектива.
Каква е втората школа?
Театрална школа за деца между 8 г. и 13 г., които имат желанието да се изявяват на сцената. С нея вече имаме зад гърба си един успешен сезон, през който се сработихме добре с учениците, а сега предстои да покажем уменията им пред публика в инициатива, която аз образно съм нарекъл "Деца играят за деца". Идеята е нашите възпитаници, разполагащи вече с достатъчно добра подготовка, да покажат възможностите си пред свои връстници в изцяло авторски проект. Доколкото знам, досега не е имало подобно нещо у нас. Радвам се, че моят приятел Михаил Казаков се съгласи да ни подкрепи и в това начинание, като специално за нас написа сценарий за постановка със заглавие "Изчезналият учител". Сюжетът, който се развива изцяло в класна стая, е изключително интересен и включва много от нещата, превърнали се в страст на младите хора, като видеоигрите например. Убеден съм, че малките зрители, ще открият в историята редица познати елементи от своя собствен свят, които неусетно ще ги въвлекат в нея, приковавайки вниманието им.
Така като те слушам, пред теб се очертава един наистина натоварен график за идните месеци.
Да, защото освен споменатото дотук, снимаме и нов филм, в който ще има много танци и страст.
Да не би да се казва "Страстни танци"?
Не, но предложението не е лошо (смее се).
Чувстваш ли се комфортно на дансинга? Питам, тъй като ясно си спомням как в наше предишно интервю бе споменал, че ако ти се наложи да стъпиш на него, то е само и единствено в компания... Подозирам обаче, че в лентата, за която говориш, ще трябва да покажеш възможностите си на него и сам.
О, навярно съм ти представил нещата по този начин, понеже не съм искал да наруша обещанието, което дадох на продуцентите да запазя в тайна проекта (смее се). Истината е, че танците са ми страст още от малък. В миналото дори ходих на курсове, а впоследствие продължих да се занимавам с тях и в театралната академия. Да не говорим, че след това участвах в три танцови спектакъла.
Колко точно ти е позволено да да разкриеш към момента за предстоящата продукция?
Почти нищо... (смее се). Мога да кажа, че действащите лица в нея са танцьори по спортни танци, но засега наистина няма как да издам повече. Иначе самите снимки се разпределят между Бургас и София, като пред камера застават не само утвърдени в родното кино имена, но и нови лица, които тепърва ще го покоряват. Гарантирам обаче, че филмът ще бъде богат откъм емоции.
С нетърпение ще очаквам да видя не само крайния резултат, но и как се справяш в жанр, различен от екшъните и трилърите, в които всички сме свикнали да те гледаме както на малкия, така и на големия екран. Сега обаче, ако нямаш против, искам да насоча разговора ни в малко по-различна посока.
Звучи интересно. Давай!
Неотдавна Dir.bg стартира нова рубрика - "Светът на мама", която засяга темата за майчинството. Ясно е, че това начинание изобщо не е лесно, но много хора са на мнение, че въпросът с бащинството стои по същия начин. Като мъж, който има не едно, а две деца, какво мислиш ти по този въпрос? Вярно ли е, че понякога ролята на бащата малко или много бива омаловажавана?
Ако трябва да бъда напълно откровен, има моменти, в които усещам, че бащинството действително бива леко подценявано. Не ме разбирай погрешно, неоспорим факт е, че майките дават всичко от себе си в отглеждането на децата, но и ние - татковците, се стараем да правим същото. Въпреки това усилията ни сякаш остават на заден план.
За мен лично, от мига, в който разбрах, че ще ставам баща, всичко се промени. Започнах да гледам на живота по различен начин, тъй като знаех, че скоро в него ще се появи някой, който няма да може да се справи без моята помощ. Това наистина е голяма отговорност, която приех много сериозно, посвещавайки ѝ се изцяло.
Навярно, подобно на всеки друг човек, стоящ на прага на нов и непознат етап от живота си, като родителството, по онова време ти също си изпитвал известна доза несигурност и колебание.
О, да! Със сигурност в началото не знаех какво точно ще се изисква от мен. Нямах представа какво ще бъде да се грижа за едно бебе. Естествено, впоследствие се научих. Признавам обаче, че сега, след като се ожених за Станислава, която има дъщеря, осъзнах, че има разлика в отглеждането на едно момче и едно момиче.
Какви бяха твоите най-големи притеснения, свързани с появата на синовете ти?
Може би тяхната деликатност. Докато все още бяха бебета се страхувах, че без да искам мога да ги нараня, дори само с една прегръдка.
След раждането им, включваше ли се активно в грижите за тях?
Да. Още от първите им дни на този свят започнах да поемам тяхното къпане, приспиване, смяната на памперсите им и т.н. Даже, когато имаха колики, редовно спяха върху гърдите ми, за да мога с тялото си да топля коремчетата им, успокоявайки болката, която изпитват. Не се отделих от тях и по този начин преминахме през този период сравнително бързо и без много рев.
А как мина етапът с растежа на зъбчетата, защото доколкото знам и той не е никак лесен?
За него разчитахме на хомеопатия, която определено помогна. Разбира се, междувременно бяха сдъвкани много играчки, а аз бях захапван къде ли не (смее се). Но това не ме притесняваше, тъй като с гордост носех дори и "бащините пагони", които са нещо съвсем нормално при тези обстоятелства.
На какво те научи ролята на баща?
На първо място на търпение, с което човек трябва да се въоръжи, ако иска да се справи с това начинание както трябва (смее се). За мен бащинството е възможност децата ми да станат по-добри от мен, при това във всяко едно отношение. За да се случи това обаче, необходимо е първо да ги науча на онова, което аз умея, а после да ги оставя да развият своя собствен потенциал, знаейки, че винаги могат да разчитат на моята подкрепа. И тук идва ред на спокойствието, което за мен бе вторият важен урок, понеже усъвършенстването на едно дете става постепенно, а грешките са неизменна част от него. На тях обаче трябва да се гледа като на поредната крачка към развитието, вместо като на края на света, както малчуганите всъщност ги приемат. Радвам се, че мога да бъда до моите синове, както и до наскоро придобитата ми дъщеря, помагайки им да преодолеят трудностите, с които се сблъскват.
Очевидно е вярно, че родителите живеят още един живот, благодарение на своите наследници.
Това е абсолютната истина. Факт е, че преживявам всичко онова, което и моите деца, а в нередки случаи усещам болката и щастието им дори по-силно от тях самите. В същото време се опитвам да спазвам определена дистанция, за да не ги задуша... Този баланс също не е лесен, но благодарение на доверието, което сме изградили помежду си, засега го постигаме. Надявам се само в тийнейджърските им години нещата да не се променят, защото това действително е най-трудната възраст.
Ти самият беше ли проблемен тийнейджър?
Не бих казал. С родителите ми имахме много силна връзка, заради която знаех, че мога да им споделя всичко, получавайки тяхното разбиране. Това бе наистина важно за мен. Поради тази причина сега се опитвам да постигна същото и със собствените си деца. Неведнъж съм им говорил за моите лични затруднения, показвайки им, че и те могат да ми доверят техните. Засега най-сложно им е да признаят, че са скарали помежду си, а дори още повече - да се помирят.
Как подхождаш в тези случаи?
Изправям ги един срещу друг, като им обяснявам, че нищо не е по-важно от техните взаимоотношения, тъй като някой ден, когато мен няма да ме има, те ще трябва да разчитат един на друг. Това е нещо, което трябва да знаят отсега. Освен това се опитвам да ги науча, че прошката е най-висшата форма на любов, която съществува.
Кои са миговете, свързани със синовете ти, които никога няма да забравиш? Тези, които се открояват най-ярко в съзнанието ти?
Веднага се сещам за моментите, в които след като вече бяха проходили, сме се състезавали из апартамента, устремени към някоя вещ - те, за да я достигнат и счупят, а аз, за да им попреча да го сторят и да ги предпазя. Тази надпревара с детското любопитство, обичайно водещо до някой инцидент, се е запечатала в спомените ми за цял живот, както и всичките ни екскурзии, почивки и т.н.
Преди половин месец започна новата учебна година, в тази връзка Филип и Дамян с желание ли се върнаха в класната стая, или напротив?
Филип - със сигурност, дори последните седмици често повтаряше, че няма търпение да заеме мястото си на чина. Той по принцип има афинитет към науката. Винаги, когато му разказвам нещо, било то за звездите и планетите или компютърните технологии, той винаги слуша с интерес. За Дамян, който е по-малък, трепетът по-скоро бе свързан с приятелите, макар в последно време да е доста зает с някакъв проект, който подготвя със свои съученик, и постоянно говори за него. Не знам докъде ще доведе това, но на мен поне ми изглежда, че от малък е проектант (смее се).