Съпругът на Сашка Васева пред Life: Тя е в реанимация, а аз не мога да влизам там
Благодаря на всички, които помогнаха, само наемът на операционната струва повече от 360 000 евро, каза Христо Бакърджиев пред Dir.bg
Сашка Васева не е на командно дишане от 14 часа в деня на операцията. Тя диша сама, макар все още да е в интензивното отделение на мюнхенска болница. До нея неотлъчно през цялото време на лечението й е съпругът й Христо Бакърджиев, който разказа пред Dir.bg малко по-подробно за състоянието й.
Още по темата
- Г-н Бакърджиев, Вие как сте? Ясно е че ролята на човека, който помага на половинката си в такова изпитание, също не е лека. Всеки ден ли ходите до болницата?
Тежко е, вече доста време сме в тази ситуация, но важното е че се справяме. Когато има резултати, човек се настройва положително - пада му огромен товар от плещите. Настроението сега е добро, защото най-важното мина успешно. Мисля, че ми идват и сили от тези хубави новини и събития.
- През цялото време ли сте до нея?
Разбира се, денонощно. Сега не мога да отида, защото тя в момента е в интензивното и там е забранено за външни лица. Влизат едва ли не със скафандри. Стриктни са. Всеки ден стоя при нея до късно. Добре, че успях да издействам позволение, иначе не пускат никакви посетители заради пандемията.
- В резюме: как минаха операциите?
Положението беше усложнено заради състоянието й. Имаше възпаления, отоци и беше необходима подготовка преди операциите. Лекарите трябваше да направят процедури, които да уравновесят налягането от натиска, който тумора създаваше. Казаха, че туморът е рядко голям. От една страна беше добре да се премахне час по-скоро, но от друга не можеше и да се избързва. Правиха компютърна симулация да видят как ще се развият нещата. Операцията се проиграва предварително. След като всичко е отработено и има визия, тогава се започва. Така свеждат рисковете до минимум.
-Какъв беше размерът на тумора?
Колкото яйце, огромни размери в този случай. И дава тежко отражение наоколо, в нервите и най-вече в зрителния. Трябваше да се направи цялата подготовка, за да е максимално успешна интервенцията.
- Защо на два пъти е била операцията?
На няколко пъти е реално. И сега не се знае дали няма да се наложи пак да се прави. Той е образувание и се сраства с околната тъкан, организма, и става част от него. Има стрес за организма, когато такова голямо образувание се отстранява и било препоръчително да се изрязва на по-малки участъци. И с някаква техника залепват съдовете. Да може да се намали постепенно отока, налягането, да няма стрес за мозъка. Аз съм лаик, това научавам от лекарите. Важното е, че операцията, която беше изключително тежка, 12 часа, мина добре.
- Кои са лекарите, които са извършили операцията и в коя болница?
Болницата е "Грос-хадерн". Хирургът, който беше начело на екипа, е ръководител на неврохирургията на болницата. Той води операцията. Името му е Йорг - забележете като Георги на български, големият хит на Сашка ("Не мога да те забравя Георги"), а второто му име е Кристиян като моето Христо, фамилията му е Тонн, с две "н". Той е светило в областта си. Две са болниците, които могат да направят такава операция, другата е в Берлин.
- Какви са прогнозите на лекарите?
Те избягват да казват нещо твърдо, но са оптимистично настроени. Зависи от организъм, имунна система, терапия. Въпреки че за зрението са скептични, но казват че все пак стават чудеса. Имам предчувствие, че ще се оправи.
- През следващите месеци пак ли ще се сте там?
Да, няма как, но мисля да разпитам приятели, да подскажат за някой студент, който знае немски, срещу заплащане да ме отмени за известно време. Аз изнемогвам и съм си оставил моите дела от доста време. Да бъде като асистент, преводач, езикът е бариера и до нея трябва да има човек по всяко време.
- Тя се чувстваше преди операцията?
Такъв воин, такъв герой! Като самурай е тя. Нямам думи за нея. Не се оплаква, не й трепна гласа. Има голяма смелост, голям дух и това със сигурност ще й помогне. Възхитително е поведението й. Достойно е за поклон.
- Помогна ли ви дарителската сметка?
Помогна. Естествено трябват и още пари. Аз винаги съм избягвал да търся помощ, но идеята за сметката беше на ваши колеги, журналисти. При всички случаи сме благодарни. Изчислете сами - 12 часа операция, един час е 60 минути, това са 720 минути. Една минута в тази операционна, най-модерната, струва 500 евро без ДДС. Това е само за апаратурата. (Според груби изчисления и без ДДС, е повече 360 000 евро -бел.а).
А всичко друго, консумативи, лекари, екип, се заплаща допълнително. Има и добри хора, които помагат, всеки с каквото може. Сумата е много далеч от необходимата, но самата човещина дава голям тласък, подкрепа, импулс - човек да знае, че има доброжелателни хора. На по-късен етап ще се отблагодаря на всеки по някакъв начин. Има и за съжаление злобни подмятания, от сорта "Защо на нея й се помага, а на други - не". В Библията Господ Исус Христос каза: "Похлопай и ще ти се отвори". Хората да казват какви нужди имат и в точното време и място, ще се намери кой да се отзове.
Мен ме убедиха така: "Ако откажеш помощта, да не се обвиняваш после, че не си използвал всички възможности тя да се спаси". Мислех, че подобно нещо е просене на пари и го избягвах, и за себе си едва ли бих го направил, но после погледнах на нещата по друг начин. Тя е давала много от себе си, като дарения през годините. Имаше период 10-12 години, когато беше здрава, ходеше всяка събота - беше й като закон, в Дома за сираци в Дупница и помагаше. И от вкъщи носеше каквото може. Имало е случай, прибирам се и понечвам да я ям, няма я манджата и тя казва: "Занесох я на сираците". Като си спомням тези неща и ми става много мило. Доброто се връща. До такива изводи стигам в скромния си живот.
- Децата ви, Христо-Никола и Христина-Елена, често ли си говорят с нея?
Притесняват се, разбираемо е, чуват се всеки ден с нея. Правят каквото могат, гледам да не ги натоварвам с много информация. Вечерта преди операцията, тя говори с баща си, с тях. Добре че беше в хубаво съзнание, че понякога изведнъж изгубва ориентация къде се намира. Тогава се избистри и говориха с дъщеря ни, сина ни и тя ги окуражи, вместо те нея. Сашка е достоен българин.