17-11-2017 20-11-2018

Стив Бушеми, който се страхува да не бъде отхвърлен от един безразличен свят

От пожарникар до холивудска суперзвезда, актьорът насели филмите си със симпатични чудаци и хладнокръвни убийци. Но всичко е водено от нуждата му да се впише

Снимка: Getty images

Стив Бушеми, който се страхува да не бъде отхвърлен от един безразличен свят

09:25 | 16 декември 2023 | Редактор : Ирена Късметска 11 2270 Снимка: Getty images

Подобно на Томи, безцелната муха, която играе в "Бар на безделници", меланхоличния инди филм от 1996 г., на който също е сценарист и режисьор, Стив Бушеми се озовава в спирала на безнадеждност след напускане на училище, скачайки от една работа на непълно работно време на друга - от разпоредител в кино, през продавач на сладолед, до служител на бензиностанция.

Роди се звезда

"Наистина имах затруднения в Лонг Айлънд през последните ми ученически години, защото се чувствах така, сякаш не знам какво ще правя. Чувствах, че животът ми отива наникъде", споделя актьорът. Тогава баща му кара него и тримата му братя да се явят на изпит за държавна служба, което в случая на Бушеми му отваря път за кариера в пожарната служба, където работи в продължение на четири години.

Въпреки че още тогава е наясно, че иска да стане актьор, той няма никаква представа как да реализира мечтата си. Отново баща му е човекът, който му предлага да кандидатства в театрално училище, уж докато чакат така желаното обаждане от пожарната. По време на интервюто си за "Института за театър и филм" на Лий Страсбърг в Ню Йорк, Бушеми получава въпроса защо иска да бъде актьор. Тогата той небрежно повтаря добронамерения съвет, който баща му дава, че часовете по актьорско майсторство ще му помогнат независимо по какъв професионален път реши да поеме в живота си.

"Спомням си, че жената, която ме интервюираше, ми каза: "Е, ние наистина търсим хора, които искат да бъдат актьори", спомня си той. "В този момент почувствах, че наистина съм се прецакал." Въпреки че явно гафът му не слага завинаги край на актьорския му път, това интервю го научава да не бъде толкова безгрижен към нещата, към които изпитва най-голяма страст.

Актьорът със съпругата си

Снимка: Getty images

Днес Бушеми живее в Бруклин заедно със съпругата си, художничката и режисьор Джо Андрес, с която са заедно от над 35 години. Двойката има син Лучиан, който е бил част от инди групата "Fiasco." Легендарният Рокетс Редглеър, известен, че е първият човек, който нахлува в стаята на Сид Вишъс след убийството на жена му Нанси, взима Бушеми под крилото си и му представя живота на сцената. Неговият кино дебют е през 1986 г., влизайки в ролята на музикант, умиращ от СПИН във филма "Parting Glances", което мнозина определят като доста смел избор за актьор, стартиращ кариерата си.

"Когато играех този образ, познавах само един човек, който може би имаше СПИН. Това беше точно покрай целия този страх и безпокойство от незнанието: "Можеш ли да го хванеш от някого, просто, защото си в същата стая с него?" Разбира се, по-късно толкова много мои приятели умряха от СПИН. Загубихме толкова много добри хора в разцвета им", спомня си Стив Бушеми. Сред близките му е Етил Айхелбергер, драг пърформанс артист, който доминираше на сцената от 80-те години на миналия век, преди да бъде диагностициран с ХИВ и да посегне на живота си през 1990 г. Повечето от тези хора са избледнели от общественото съзнание, но те остават в паметта на Бушеми като ментори и лидери в кариерата му, като усещате духа им в проектите му, населени с чудаци и аутсайдери.

Връзката с хората, които зависят един от друг, резонира с Бушеми. На 12 септември 2001 г. той се събира отново със старата си пожарна група, Engine Company 55, работейки по 10 часа на ден в продължение на пет дни в развалините на Световния търговски център. Това е начин да бъде полезен във време, "когато да си актьор се чувстваш като гротескна прищявка." Едва след това мащабът и опустошението истински го удрят.

В кадър от филма “Глутница кучета“

Снимка: IMDB

През 2005 г. Бушеми се връща в старата си гимназия във Вали Стрийм, предимно ирландско-италиански квартал, за да получи награда. В разговор със студенти той припомня своята тревожна младост. "Все още се страхувам", казва им той. "Опитвам се да живея с това, затова и вие продължавайте."

Бушеми е сред най-малко претенциозните актьори, за които е еднакво комфортно да работи, както с Адам Сандлър, така и с братята Коен. По презумпция феновете не мислят за филмите на Сандлър, когато си представят Бушеми. По-вероятно е тази чест да отиде при неговия крал в Атлантик Сити, "Нъки" Томпсън, в епичния филм за мафиотския произход на "Престъпна империя" на "HBO", или на неговата паметна среща с дърворезба в заснежения шедьовър на братята Коен, "Фарго". Неговият невероятен г-н Пинк в "Глутница кучета" на Куентин Тарантино превърна както режисьора, така и неговия актьорски състав в еталони на новата ера в независимото кино. Този филм, направен само за 1 милион долара, определя кинематографичното "готино" кино от 90-те години.

Той спечели много похвали за ролята си в сериала “Престъпна империя“

Снимка: IMDB

Бушеми е един от най-заетите актьори в индустрията, с повече от 125 филма зад гърба си и също толкова впечатляващо резюме в телевизията, от "Семейство Сопрано" и "Престъпна империя" до епизодични роли в "Семейство Симпсън" (като самия него), "30 Rock" и сериала на Channel 4, "Electric Dreams". Малко са дните в годината, през които Стив не работи. Режисьорът Джим Джармуш, който е включва Бушеми в няколко от филмите си, веднъж се пошегува пред списание New Yorker, че Холивуд има "данък Стив Бушеми", с който обяснява повсеместното присъствие на актьора от средата на 90-те години до днес: "Беше като "Искаш да направя филм? Трябва да имам Стив."

Никой не би могъл да бъде по-изненадан от катапултиращата му слава от самия Бушеми. Въпреки че страстта му към актьорството го завладява от рано, той прекарва голяма част от тийнейджърските си години и ранната си зряла възраст, чувствайки се леко като жертва на обстоятелствата. Рано усеща вкуса на отхвърлянето, когато не бива избран за ролята на джудже, за което е вложил сърцето си, в продукцията на неговото католическо училище "Снежанка". По това време той е на седем години. "Бях меко казано смазан. Попитах нашата монахиня дали мога да взема тази роля и тя каза: "О, не, давам ролята на друго дете." Беше мила, но си спомням, че бях наистина разочарован. Тогава ми каза: "Това е животът", спомня си Бушеми.

Бушми във филма “Фарго“

Снимка: IMDB

Години по-късно той има подобно прозрение, когато започва да се явява на прослушвания за филми. "Спомням си, че влязох да чета за една роля и попитах кастинг директора дали мога да чета за главната роля, а тя ме погледна и каза: "О, не, те ще намерят голямо име за тази роля", спомня си той. "Помислих си: "За какво говори тя?" И тогава осъзнах: "О, ще получите голямо име - ще получите актьор, когото хората познават." Помислих си: "Добре, сега и аз трябва да стана голямо име, не е достатъчно да бъда работещ актьор."

Бушеми е име от повече от 20 години, но чрез комбинация от скромен произход и несигурност, той не проявява почти никакво его. Когато го хвалят за режисурата му на епизода "Pine Barrens" на "Семейство Сопрано", той отхвърля комплимента, настоявайки, че всеки режисьор би направил същото.

"Той е обратното на задник", казва Армандо Янучи, който избра Бушеми в сатиричния си филм "Смъртта на Сталин". "На снимачната площадка той е много щедър и не отнема ничие време. Дори почти се извинява, когато му хрумне нещо", допълва Янучи.

В този филм, в който участват още Саймън Ръсел Бийл, Джейсън Айзъкс, Андреа Райзбъроу и Майкъл Пейлин, Бушеми играе Никита Хрушчов, идващ крадешком отзад, за да заеме внезапно овакантеното място, създадено от Сталин. Янучи си спомня как по време на репетициите Бушеми наблюдавал и гледал, но рядко взимал участие. "Той ще задава само малки въпроси, но можете да го видите да си отива и просто да обмисля всеки момент и да знае кога да го преувеличи малко по малко, така че да не забележите промяната в нито една точка. Когато се отдръпнете, за да погледнете всичко, можете да видите колко деликатно и умно е градирал тази трансформация", споделя режисьорът.

"Той е най-скромният, приземен, забавен, непринуден гений. Най-милият мъж, с когото съм работила. Той изпитва огромна благодарност за работата си", казва за него актрисата Андреа Райзбъро.

Благодарността е искрена, въпреки че Бушеми никога не се е съмнявал в таланта си. Това, за което единствено се тревожел, било дали ще намери подходящата възможност. Няколко години след фиаското със "Снежанка", той се явява на прослушване за ролята на страхливия лъв в "Магьосникът от Оз". "Знаех, че това е между мен и това друго дете и наистина исках да изпълня тази роля толкова много и си мислех: "Вероятно няма да се случи, но какво ще правя, когато не го получа?"

Бушеми получава ролята и овациите за усилията му, но те не му помагат много, за да потуши страха му да не бъде отхвърлен от един безразличен свят. "Не знам дали това беше мирогледът на баща ми, или нещо подобно, но не очаквах много", казва той. "Никога не съм го анализирал дълбоко, но е нещо, което знам, че все още е в мен. Но не ме е спряло напълно. Спря героя, който играя в "Бар на безделници", но това, което намирам за най-тъжно за този герой, беше, че той не изглеждаше наясно, че може да има изход."

Малко преди да почине, бащата на Бушеми, човекът, който го поставя на пътя към актьорството, получава епизодична роля в първия епизод на "Park Bench". Стив, който се опитва да практикува медитация всеки ден, споделя, че баща му силно е вярвал в прераждането и отвъдния живот. Спомня си как като дете, един ден се прибрал вкъщи, където намерил няколко екстрасенси, повикани от баща му, за да общуват с мъртвите. Една година Бушеми също търси помощта на ясновидец, споделяйки му надеждите си да бъде актьор. "Той каза: "Всъщност не виждам актьорството толкова, колкото писането - писането е това, което виждам за вас", спомня си Бушеми. "Така че в някои отношения чувствам, че не съм изпълнил истинския си потенциал."

ИЗБРАНО