Стивън Кинг пише шедьоврите си под звуците на силна рок музика

На 72 е надживял повечето си критици и това е удоволствие за него

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Стивън Кинг пише шедьоврите си под звуците на силна рок музика

На 72 е надживял повечето си критици и това е удоволствие за него

05:56 | 21 септември 2019 | Редактор : Ваня Савкова 8 5274 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Стивън Кинг - майсторът на хоръра, човекът, който не просто пише книги, а създава светове, днес навършва 72 години.

Вижте снимки на писателя >>

Съвсем скоро пък по кината излезе филмът "То: Част втора", който се радва на огромен зрителски интерес и "възкреси" едно от най-ужасните чудовища, създавани от писателя в едноименния му роман "То".

Това е и поводът да се обърнем към едно негово интервю пред The Guardian, направено с Ксан Брукс и публикувано в началото на този месец.

Стивън Кинг се ражда в Мейн през 1947 г. Публикува първата си книга "Кери" през 1974 г. и прекарва следващия половин век в документиране на чудовищата и героите от малките градове на Америка. Богатата му галерия от образи обхваща много широк диапазон: от убийствени клоуни, през демонични коли, психирани фенове, та до ментално увредени политици популисти.

Сред най-добрите книги на писателя са "То", "Мъртва зона", "Гробище за домашни любимци", "Мизъри" и много други. Новата му новела се казва "Институтът" и в нея се разказва за деца, владеещи телепатия и телекинеза, които могат да постъпят в института, но никога не могат да излязат от него.

Ето какво има да каже и самият Стивън Кинг извън книгите си:

"Кери" e публикувана на фона на Аферата "Уотъргейт", Виетнам и отвличането на Пати Хърст. Сега Америка по-малко страшно или още по-страшно място за писане е?

Светът е страшно място, не само Америка. Ние сме в зловещата къща, на влакчето на призраците, ако щете, цял живот. Страховете идват и си отиват, но всеки предпочита да вярва в измислените чудовища, отколкото в реалните.

"Институтът" е книга за концентрационен лагер за деца, натоварени с неописуеми задължения. Как политиката на Тръмп за имиграцията повлия на тази книга?

По никакъв начин, защото книгата е написана преди този некомпетентен дъмбел да стане президент. Деца биват затваряни и поробвани по целия свят. Да се надяваме, че хората, които ще прочетат "Институтът", ще открият резониращата нишка на съответствие с грубата и расистка политика на тази администрация.

Въпреки терора и ужаса във всичките ви книги, има в тях някаква подчертана вяра в човешкото приличие. Това предполага, че считате, че повечето хора са в общи линии добри.

Да, повечето хора са добри. Повече хора имат желание да спрат терористична атака, отколкото да направят такава. Те просто не са в новините.

Започвате своя път като отхвърлен от литературното съсловие, като продавач на евтини ужаси без класа. А сега сте национално богатство. Как се чувствате като уважаван човек?

Хубаво е да бъдеш дори донякъде уважаван. Надживях някои от най-върлите си критици. За мен е огромно удоволствие да мога да кажа това. И прави ли ме то лош човек?

Чувал съм, че обичате да пишете под звуците на силна музика. Това не е ли разсейващо?

В момента слушам Fine Young Cannibals, които скоро ще бъдат последвани от Danny and the Juniors и The Animals. Обожавам рок музика. Колкото по-силна е, толкова по-добре.

Но музиката оставя ли следа в книгите ви, променя ли ритъма? Дали една глава, написана под звуците на The Animals например, се различава от друга, написана под въздействието на The Ramones?

Музиката, която слушам, може да повлияе на някои от думите, които използвам или да помогне за раждането на нова реплика, но никога не променя стила.

Вие сте много продуктивен. Какво мислите за писателите, които прекарват години в писането и пренаписването на една книга? Завиждате ли на търпението им? Или Ви дразнят?

На някои автори им трябват години. На Джеймс Патерсън му трябва един уикенд. Всеки писател е различен. Мисля, че първият ръкопис отнема нормално около четири месеца, но това важи за мен. После старателно преглеждам работата си. Има и още нещо - времето за творчество в живота е толкова кратко, искам да го оползотворя колкото е възможно по-добре.

Казвал сте, че понякога героите ви говорят в главата ви толкова, че заглушават реалния свят. Това прави писането на фантастика да звучи като някакво психическо заболяване.

Не мисля, че писането е психическо заболяване, но когато работя и върви добре, просто времето и реалният свят някак си изчезват.

Ако президентът нареди всички книги в Америка да бъдат изгорени и имате време да спасите само три от вашите, кои биха били те?

Кои мои книги да избера? Глупав въпрос, но ще играя. "Историята на Лизи", "Сблъсък" и "Мизъри".

ИЗБРАНО