"Отвън България изглежда като приказно царство", споделя сценаристът на български филми и сериали Тео Чепилов. Преди няколко месеца той замина да живее и работи в Лос Анджелис. В момента сънародникът ни подготвя уеб сериал и други нови проекти, а в свободното време със съпругата си Сара прави поредица от уроци по модерен български за американци.

Снимка: БТА

Ето и какво сподели още той в специално интервю пред БТА:

Как се озова от София в Лос Анджелис?

В САЩ ме доведе съпругата ми Сара, която е американка. След дълго чудене къде точно и как точно искаме да живеем, забихме знамето в Ел Ей. Аз бях идвал само веднъж преди това на почивка и като всяко момче, което обича коли и палми, много ми хареса. Жена ми е от Сиатъл, където климатът е доста софийски, така че нямаше възражения по темата.

Снимка: БТА

С какво се занимаваш сега?

От 17-годишен правя едно и също - пиша ли пиша. Хората си представят, че е много забавно да си писател. Винаги го виждат като небрежно потракване по клавишите, с цигара в ръка, докато отпиваш от чаша коняк, под звуците на топлия бас от винила. И такива периоди съм имал, но нищо от написаното през тях, за съжаление не става за показване. Сега творя под график, с крайни срокове и усещането е като в работилницата на Дядо Коледа някъде към края на ноември - винаги нещо се закъснява и джуджетата са в паника.

Снимка: БТА

Върху какви проекти работиш?

Имам няколко сценария, по които работя, но за съжаление не мога да говоря още за тях. Много е тъпо така - филм, по който съм бачкал през 2020, тепърва ще излиза тази есен. Аз вече съм написал пет сценария оттогава, а хората тепърва ще го гледат и да се надяваме, ще се запалят по него. Спомням си как написахме "Дъвка за балончета" през лятото на 2009, а чак през 2018 се заговори за него. Тогава никой не ме питаше как съм и какво правя - всички искаха да си говорим само за филма. Така де, ще се чуе някой ден какво правя в Холивуд.

Подготвяш и уеб сериал. Премиерата му е на първи април. Да не е първоаприлска шега? Какво да очакваме?

Сериалът се казва "Това е краят", но напук на името му - това е само началото. Хората, които ме познават, ще открият доста шокиращи прилики с действителни лица и събитията, хората, които са се сблъсквали с режисьора Алекс Партулов също. Сериалът е сатира на рекламния свят в България, който проследява падението на един продуцент. Едно трагикомично търкаляне надолу към Ада, по особено рокендрол начин. Тествахме го на приятели и коментарите, които най-често получаваме са: "такова нещо не е правено досега" и "не прилича на български". Предполагам, че това са комплименти.

Снимка: БТА

А продължение на "Под прикритие" на американска земя ще има ли?

Един от сценариите, по който работя е криминална история, с лек български престъпен елемент. Надявам се на проекта, както е израза, да му "пораснат крака" и да тръгне нанякъде. Ако се снима с някой от добре познатите лица от сериала в главната роля и с Валери Милев за режисьор, примерно, може да си стане трилър от световна класа.

Снимка: БТА

Правиш stand-up комеди. На какво се смеят американците?

Да, аз си намерих мястото в местната ъндърграунд комедийна сцена и американците доста ми се смеят. Тук моите шегите обаче са по-обрани. Просто цари атмосфера на политическа коректност, в която ако кажеш няколко определени думи на сцената, те ще са ти последните в живота. По традиция се подигравам със себе си, особено с външния си вид - имам безкрайна серия от хора и животни, на които приличам, като списъкът непрекъснато се увеличава.

Снимка: БТА

Какво ти липсва от родината?

За мой късмет тук имаме всичко важно по магазините - лютеница, баница, истинско кисело мляко. Даже продават готова баница в една от големите вериги. Е, под името "гръцка пита", ама това са подробности. Липсват ми приятелите, но те са толкова активни в социалните мрежи, че почти не се усеща дистанция. Само с тази часова разлика им отне известно време да спрат със звъненето посред нощ. "Кво правиш,, маниак?". "Спя братле, какво да правя?". "Много странно, човек, предния път като ти звънях, пак това правеше!".

Как изглежда България отвън?

България изглежда като приказно царство, особено в определени аспекти. Но от друга страна, светът вече е глобален, така че никоя държава не е остров. Аз съм безкрайно благодарен, че съм израснал в място, където се е налагало да оцеляваш, да се бориш и вечно да плуваш в непознати води. Българите сме кораво племе и за места като Ел Ей, това е важно качество. Много от нещата, които си мислим за Америка, са илюзия от филмите. Но пък американците, ако тръгнат да си съставят мнение за България от родното кино, надали ще им стиска да стъпят у нас.

Снимка: БТА

Общуваш ли с българската общност в Лос Анджелис?

Извадих късмет да срещна страхотни хора тук, най-вече кинаджии като Мария Бобева, Петро Душков и Жоро Здравков, с които редовно общувам с повод и без повод. Тук хората са много отворени на тема различни култури и като стане дума, че съм българин, всеки изравя познат от родината или поне история. Един холивудски продуцент ми разказа, че знае на български "Дай мигач!", защото гаджето му, българска актриса, само това крещяла, като шофира с нея в колата.

Написа сценарий за едно събитие на българската общност. Как мина? Как усети сънародниците ни?

Имах честта да бъда част от посрещането на Трети март, организирано от Евгени Веселинов - главен редактор на BulgariCA - онлайн издание за българите в Калифорния. Събитието беше под надслов "Сите българи в Лос Анджелис". Беше страхотно преживяване с много хора и много хора, също и ръченици - както си му е реда. Всички си закачихме мартеници, но проблемът е, че май ще си останем с тях известно време - тук скоро щъркел няма да видим.

Снимка: БТА

С приятелката ти Сара започнахте да правите поредица от уроци по модерен български за американци. Кога и как ви хрумна идеята?

Като всяко нещо в живота ми и това се случи без особено планиране. Говорих си по телефона с един приятел и съпругата ми Сара подслушваше. После се опита да ме убеди, че всичко е разбрала, защото разполага с българо-американски разговорник. Повтори няколко думи и аз просто умрях от смях. Направо записахме първото видео на момента - няма сценарий, няма подготовка, всичко е пълна импровизация. После видяхме, че хората се забавляват на шегата и записахме още няколко.