17-11-2017 20-11-2018

Той си търси работа в местен вестник, но създава Metallica

Кой е Ларс Улрих и как участието му променя историята на рокендрола такава, каквато я познаваме днес?

09:03 | 26 декември 2023 | Редактор : Мария Иванова 21 14676 Снимка: Getty Images

Т.нар. "четириглаво чудовище" Metallica е известно на мнозина с това, че е водено от Джеймс Хетфийлд и Ларс Улрих, но още от първите дни на групата барабанистът й е моторът, който я задвижва към световно господство, като същевременно създава някои спорове, траещи десетилетия и достойни за дебат.

Роди се звезда

Кой е Ларс Улрих и как участието му променя Metallica и историята на рокендрола такава, каквато я познаваме днес?
От обикновен слушател до суперфен има огромна разлика, но всеки, който знае поне малко за Metallica, веднага може да усети енергията, която Ларс Улрих излъчва. Тя може да се усети дори чрез звука на барабаните му, характерния звук, създаващ истинското звучене на групата. Вероятно това е най-доброто отражение на личността на Ларс и ролята му на човек, който е зад кормилото на Metallica. И да, това е така от самото начало.

Историята за произхода на бандата вероятно е най-известната, но и една от най-обикновените в рокендрола. Групата започва с това, че младият Ларс Улрих, който току-що се е върнал от Лондон, където е посетил концерт на Diamond Head, пуска обява в местния вестник в Лос Анджелис с текста: "Барабанист търси други метъл музиканти, с които да свири". И си намира. Но тук идва другата сложна част.

Измислянето на име на групата вероятно е един от най-важните моменти. Особено ако името ще работи в бъдеще за един от най-великите на всички времена състав.

Но как изобщо се появява име като "Metallica"? Ако сте предположили, че "това вероятно е от Ларс", е, били сте прави! На него често се приписва заслугата, че е дал името на групата, която всички обичаме. Историята на най-доброто име е следната: Ларс Улрих, барабанистът на Metallica, има приятел на име Рон Кинтана, който измисля имената Metallica и Metal Mania за фензина за хевиметъл, който създава по онова време. На Ларс обаче много му допада първото име и държи да го приватизира. Години по-късно различни журналисти питат Рон дали се сърди, че Улрих е откраднал името, а отговорът му е прост: "Бях щастлив да му го дам. Бях метъл фанатик, затова избрах Metal Mania, всъщност не исках да използвам името Metallica. Вече съществуваше Encyclopedia Metallica, което е много добро, но за мен Metal Mania бе по! И когато ми каза, че ще нарече групата си Metallica, му предложих да се възползва". Поуката от историята на Рон е: "Дръжте приятелите си близо, а приятелите, които измислят страхотни имена на групи - още по-близо".

Не можем да говорим за постиженията на Ларс Улрих, без да се спрем на авторството на песните му. Заедно с Джеймс Хетфийлд Улрих е автор на почти всички песни от големия каталог на Metallica, което е уникално и необичайно за един барабанист. Историята на музиката е пълна с певци-композитори, но има само един метълист, който има заслуги за написването на песни, докато седи зад барабаните. Освен автор Ларс Улрих е и човекът, който аранжира повечето от синглите в дискографията на Metallica, като може би едни от най-добрите примери за неговите аранжорски способности са показани в албума "Garage Inc.", който е пълен с кавъри, които вероятно са много по-добри от оригиналните си версии.

Не са много онези от нас, които свързват "Whiskey in the Jar" или "Turn the Page" с техните оригинални изпълнители, и това се дължи най-вече на факта, че Metallica, или по-скоро Ларс, внася в тези песни своя характерен подход към аранжирането. Той е невероятно забавен на сцената. Всички сме го виждали да прави нетипични неща там, като да тича по нея, да общува с феновете, докато им крещи без микрофон, да се разхожда небрежно и безцелно. Това са все неща, които правят едно невероятно изпълнение, което държи зрителите на крак през цялото време. Metallica не е група от четирима "играчи". Ето защо, когато си мислим за техен концерт, веднага се сещаме за невероятните сетлисти, които са пълни с обрати и медийни изпълнения. Ларс Улрих създава тези спиращи сърцето сетлисти, за да ги свири пред хиляди хора вечер след вечер през последните четири десетилетия.

Той е известен и с това, че групата започва да свири непознати тогава кавъри на британски хевиметъл групи от Новата вълна, така че всички в Съединените щати да си мислят, че това са техните песни. Друга важна част от всяко шоу на Metallica са техните уникални сцени, които обикновено отразяват обложката на албума, който промотират. Ларс Улрих дори е проектирал някои от тези емблематични сцени. Това са все решения, които отличават Metallica от нейните колеги и помагат да разширят границите си, за да се превърне в крайна сметка в най-голямата, най-тежката и най-шумната група, която светът някога е виждал.

View this post on Instagram

A post shared by Lars Ulrich (@larsulrich)

Ами "пионерът" Ларс?
Както вече споменахме, Ларс има уникален подход към свиренето на барабани и неговите ритми са едни от най-лесно разпознаваемите черти в характерния звук на Metallica. Стилът му проправя пътя на много метъл барабанисти, дошли след него. Той става известен с това, че е пионер на траш звученето още от самото начало на кариерата си в Metallica и това може да се чуе в песни като "Metal Militia", "Fight Fire With Fire" и "Battery" и др. Техниките му с двоен бас в "One" го затвърждават като един от най-влиятелните барабанисти в историята.

Именно поради това "фамилията му не е "Улрих", а "от Metallica".

Снимка: Getty Images

Всеки, който е бил част от група или екип, знае, че най-важният аспект на това да бъдеш екипен играч, е да не поставяш собственото си его и личност над останалите. Една от най-важните черти на Ларс Улрих е фактът, че той вижда групата като колектив и изразява това по различни поводи и в различни интервюта, включително в документалния филм "Some Kind of Monster", който хвърля светлина върху създаването на противоречивия им албум "St. Anger", когато отношенията на членовете на групата помежду им са били на най-ниско ниво. По това време, докато Джеймс Хетфийлд се бори с личните си проблеми, Ларс се опитва да държи групата и нейните желания и избори над своите, което показва неговата отдаденост на идеята, че групата е по-важна от отделните личности, които я формират. В същия документален филм виждаме и желанието на Ларс да отдели толкова време, колкото е необходимо, и дори повече, за да работи по довършването на записите на албума, докато Джеймс си позволява да работи по график от 4 часа на ден заради възстановяването си. Разбира се, това не е по негова вина и всички сме благодарни за оздравяването на Джеймс, но работната етика на Ларс и неговата отдаденост към музиката и Metallica е нещо, което е високо оценено от феновете по целия свят.

Има ли Metallica без Ларс?
Въпреки че членовете на групата се заиграват с идеята да изгонят Ларс след европейското им турне през 1986 г., което завършва със смъртта на басиста им Клиф Бъртън, както се говори от Скот Йън от Anthrax, всички знаем, че той е съществена, ако не и най-важната част от успеха и душата на групата, която обичаме. "Той е едновременно лоялен, внимателен и решителен човек, човек, който се заключва за дълъг период от време, и човек, чиято кожа може да постигне голяма дебелина", пише за Ларс в официалната биография на групата Metallica. "Без Улрих нито Metallica, нито метълът щяха да са същите и ние сме му изключително благодарни и високо ценим това, което е, и приноса му към жанра."

Няма съмнение: Metallica е една от най-значимите хевиметъл групи на всички времена.

През 80-те години те завладяват ъндърграунда със своeто траш звучене, а през 90-те години помагат на хевиметъла да стане световноизвестен. Независимо от това какво са направили за жанра обаче, феновете все повече се интересуват от барабаниста Ларс Улрих и наблюдават под лупа.

Уви, известността си има и тъмна страна.
Откакто групата е успешна, почитателите се редят на опашка, за да търсят недостатъците на Ларс, независимо дали става въпрос за свиренето му или за това, което казва. Въпреки че е в задната част на сцената, той често действа като лидер на групата, в процеса на работа обаче се превръща в мишена. Според някои той е "небрежен барабанист от самото начало", а първоначалният басист Рон Макгоуни се пита дали Ларс изобщо е достатъчно добър, за да свири хевиметъл, когато се събират за първи път.

През 40-годишната му кариера всички го атакуват от всеки ъгъл. Но въпреки това: "Кучетата лаят, керванът си върви". Той несъмнено е една от най-значимите фигури в метъла. И не е лъжа, че в епохата на Интернет недостатъците на Ларс излязоха наяве. Но няма нищо лошо в това да се адаптираш към времето, стига да работиш, а Metallica не трябва да се променя, за да се впише в него.