U2 прекрояват стари парчета в новия си албум "Songs of Surrender"

Сега във "Vertigo" има инструменти от Близкия изток, а доминираната от акустична китара "Sunday Bloody Sunday" звучи като на живо в кафене

Снимка: БТА

U2 прекрояват стари парчета в новия си албум "Songs of Surrender"

09:59 | 17 април 2023 | Редактор : Боряна Колчагова 6 1180 Снимка: БТА

Новият албум на U2 "Songs of Surrender" представлява коренно преосмисляне като аранжимент и текст на четиридесет песни от богатия каталог на ирландския квартет, хитро представени от "One" до "40", информира АП.

Music

"Искам да срина стените, които ме държат затворен", пее Боно в новата "Where the Streets Have No Name" - текст, който идеално пасва на настоящата музикална концепция. Новата версия на песента е почти неразпознаваема от тази, която групата направи известна през 1987 г. Такъв е и смисълът на упражнението, ръководено от Боно и Едж.

"След като отдадем почит към оригиналната версия, всяка песен започва да се отваря за новия автентичен глас на сегашното време", пише Едж в бележките си към диска. Има както попадения, така и неудачи, но като цяло архитектурата на тези песни е наистина силна, дори и с някои променени текстове. В новата "Vertigo" има инструменти от Близкия изток, а доминираната от акустична китара "Sunday Bloody Sunday" звучи по-скоро като изпълнение на живо в кафене, отколкото като хит от концертен подиум. Но и двете парчета все още са великолепни.

Снимка: БТА

За някои от песните дори може да се каже, че сега са по-добри. Един от най-ранните хитове на групата - "11 O'Clock Tick Tock" - е по-плавен, по-бавен и по-чист от оригинала. А бихте ли повярвали, че новата "The Miracle (Of Joey Ramone)" е по-добра от тази в "Songs of Innocence"?

Много от преработките са сравнително простички, като "Cedarwood Road", "Peace on Earth", "Bad" и "I Will Follow". Повечето от тях са с изчистено звучене, което дава на гласа на Боно малко убежище сред мрачни клавишни и накъсана акустична китара. "Every Breaking Wave" е кинематографична и сякаш би трябвало да звучи по време на финалните надписи, докато последните кадри от мъчителна драма бавно потъват в мрак, пише БТА.

"I Still Haven't Found What I'm Looking For" получава каубойско настроение и неочаквана кънтри енергия. В "Desire" Боно извисява фалцет на фона на струнен цимбал и ефектът е хипнотичен. Новата "One" е малко помрачена от хоров ефект, но това е толкова красива песен, че може да бъде преработена дори като пънк мелодия и пак да блесне. Един от ефектите на албума е, че поставя текстовете на Боно под светлината на прожекторите, правейки думите и образите му по-изразителни. Новата "Ordinary Love" изпъква като тонова поема, новата "Invisible" разкрива по-дълбока болка от първоначално изпятата.

Някои от нещата не се получават - липсва мрачността на "Red Hill Mining Town", което на практика я превръща в беззъба детска песничка. Новата "Beautiful Day" не е подобрение спрямо оригинала - тя е превърната в криволичещ лаундж, въпреки няколкото чудесни нови реда в текста. В новата "Pride (In the Name of Love)" гласът на Боно е овладян и укротен, като е изгубил рязкостта и гнева на оригинала. А новата "40" - въпреки заканата на Боно "Ще изпея нова песен" - е тромава и пасивна.

Ако не сте фенове на "U2", тази колекция няма да ви убеди да ги харесате. Ако сте мегафен, ще се възхитите на тяхната способност да се променят. А ако сте случаен фен, трябва да изпитате уважение към група, която е готова да върви по собствен си път.

ИЗБРАНО