"Виж, аз не съм талантлив човек. Ти го знаеш и аз го знам", казва Уилям Хърт.
"Не го знам", отговарям аз.
"Е, трябва да го знаеш", казва Хърт.
"Не си ли талантлив човек?, притискам го.
"Не съм толкова талантлив човек", казва той.
"Е, тогава какъв си?", питам.
"Аз съм фокусиран човек", отвръща.
Това си говорили Уилям Хърт и журналистът от "Esquire" Джак Крол през 1986 година. От списанието тези дни отново припомниха интервюто покрай кончината на великолепния актьор. Хърт щеше да навърши днес 72 години, но в началото на седмицата отлетя към небесната сцена.
Разговаряли в италиански ресторант в Горен Ийст Сайд на Ню Йорк и Бил Хърт се занимавал с едно от "любимите си забавления" - да се отпусне. По повод репликата му, автора отбелязва, че "фокусиран" е последната дума, с която някой ще се сети да го опише. Хърт е майстор на изящни метаморфози, за което се иска актьорска сръчност, копае толкова надълбоко в образите си, че поднася на зрителя много достоверен, плътен герой.
От "Esquire" наричат Хърт ходещ парадокс: притежател на един от най-чистите, най-ясни и най-малко "самовлюбени" актьорски стилове в професията. Хърт е легендарен заради далечните, подобни на лабиринт, метафизични полети на фантазията, които са докарвали интервюиращите на няколко континента в състояние на безмълвност. Едно от заглавията гласи: "Уилям Хърт - актьор с атомен мозък", в английско списание. Друг колега обобщава преживяването от изслушването на словоизлиянията на Хърт: "Той звучи като човек, който току-що е изпушил първия си джойнт".
Самият Хърт нарича Холивуд "кула от безделници". Определяйки театъра като ритуал, той казва: "Бих искал да заменя ритуала на войната с ритуала на въображението". Но обикновено неговият дискурс е потапяне в гъсталаците на абстракцията. Негово мото е: "Вярвам в това, което не знам повече от това, което знам".
Роден във Вашингтон, отраснал в Ню Йорк и завършил "Джулиард", той страстно мрази лесните отговори и в известен смисъл за него всички отговори са твърде лесни. Хърт не обичал да дава интервюта, но за разлика от много актьори, които също ненавиждат да ги интервюират, той не си позволявал да бъде уклончив, прикрит или снизходителен.
Философските размисли на Хърт относно неизвестното смайвали събеседниците му. Пред "Esquire" той заявява с поразителна страст: "Основната метафора на моя живот е кръг и център, а придружаващото го знание, че кръгът е кръгът и че центърът е център, не са еднакви". Такива мисли често предизвиквали ужас у слушателите му.
Както каза веднъж неговата приятелка Сигорни Уийвър: "Това, което уважавам в Бил е, че той не се страхува да звучи като задник". Хърт реагирал на това развеселено с думите, че предпочита да го нарекат задник на мислещ човек, отколкото да му кажат какъв страхотен актьор е.
В "Джулиард", където учи, се запознава с Кристофър Рийв и Робин Уилямс. Бил е в трупата на Нюйоркския репертоарен театър "Circle" между 1977 и 1989 г.
Първата му голяма филмова роля е в "Altered States". Хърт изигра Еди Джесъп, психопатолог, чието изследване на шизофренията води до експерименти с гъби и други опити. Адаптиран по роман на Пади Чайефски, за когото Хърт казва че е изпреварил много времето си, филмът е номиниран за "Оскар" за музика и звук. Изпълнението на Хърт е впечатляващо.
Следват "Големият студ", "Целувката На жената-Паяк (1985), "Деца, забравени от Бога" (1986), "Новинарски блок" (1987), "Турист по неволя" (1988). Той беше номиниран за най-добър актьор за "Оскар" в три от тях: "Целувката на жената-паяк (който спечели), "Децата, забравени от Бога" и "Новинарски блок". Има 106 участия във филми. Необичайната му усмивка е негова запазена марка.
В работата си по създаването на героя си, хомосексуалния Луис Молина в "Целувката на жената-паяк", той влага трогваща почтеност, отчитат критиците. Играе латиноамериканец, затворен, защото е "сексуален престъпник". Голяма част от филма се фокусира върху отношенията му с неговия съкилийник, революционер, изигран от Раул Хулия. Всъщност той го шпионира. Но и двамата показват човечност един към друг. На фона на филм, който Молина разказва, не ясно дали го е гледал или фантазира, двамата беседват за живота, болките, любовта, невъзможните неща. При създаването на своя образ, Хърт не се опитва да използва никакъв вид испански акцент, не акцентира на женствеността на Молина - той просто си върши честно работата да изиграе съсипано, обречено човешко същество.
"Ключът за мен като артист, е да изследвам героя - имах прекрасен учител по танци, който ми помагаше да се опитам да разбера как да се движа, защото всеки герой има различно движение. Прекарах време в гей барове и се опитвах да попия познания за тях. Аз самият съм хетеросексуален, но много от приятелите ми са хомосексуални и въпреки това не разбирах как да изиграя Молина. Имаше нещо, което ми убягваше. И докато си вървях по улицата един ден, забелязах една жена, която вървеше пред мен, и си казах: "Не мисля, че Молина е гей. Мисля, че той е жена. Мисля, че наистина е жена, той е просто залостен в тялото на мъж", раказва Хърт.
Когато прие "Оскар"-а си заяви пред публиката: "Споделям това с Раул".
Хърт живееше в Орегон с двама от синовете си, Уилям младши и Сам. Майката на момчетата е Хайди Хендерсън. Там той почина на 13 март след боледуване от рак на простатата и метастази по костите. Най-големият му син е Алекс Хърт от Сандра Дженингс. Най-малкото му дете е дъщеря му Жан Бонер-Хърт от връзката му със Сандрин Бонер. Синът му Александър Хърт, също актьор, сподели: "Той имаше чист дух, той ще ни липсва, както и начинът, по който предизвикваше всички ни".
Актьорът е първият носител на наградата "Спенсър Трейси" през 1988 г. за изключителни екранни изпълнения. На 25 май 2005 г. е удостоен с почетната степен доктор по изящни изкуства от университета "Tufts".
Той беше запален пилот и имаше собствен самолет.
Споделено
"Все още не ми е удобно с всичко това, този панаир на суетата. Не ми е удобно да вървя по червения килим в смокинг и да виждам всички жени с изхвръкнали от роклите им гърди и всички тези мъже, облечени като пингвини! Особено когато темата на филма, с който участвате е за насилието и човечността. Но това е природата на Кан", казва той.
"Когато сте дете, сте обзети от страхове и си мислите: "Ще разреша това като стана филмова звезда". Но аз няма да живея вечно. И колкото повече го проумявам, толкова по-изумен съм от това, че изобщо съм тук. Толкова съм развълнуван от привилегията на живота, но в същото време знам, че трябва да го пусна в един момент".
"Пълен мит е, че животът на ръба е благоприятен за страхотна актьорска игра. Друг мит е да мислиш, че трябва да си стегнат като барабан и да нямаш никакви слабости. Така че актьорът трябва да намери този баланс. Всичко, което знам, е, че най-добрата ми работа произлиза когато съм отдаден и щастлив".
"Киното не е разкрива истинския талант, а театърът. Ако целият кино материал на света изгори днес, все още ще имаш своето актьорско майсторство".
"Аз съм актьор от репертоарния театър. Аз съм най-щастливият човек, когото познавам, що се отнася до моето призвание. Не мога да си представя да бъда по-щастлив или по-пълноценен като артист. Борил съм се - борих се силно. Но имам късмета да ми бъде позволено да се боря - това е нещо, което ценя. Особено когато остарееш и знаеш, че дните намаляват".
"Нищо не дойде наготово при мен. Бях участвал в 60 пиеси, преди да се снимам във филм. Крачех бавно, защото исках да е дълбоко".
"Много от това, което правим сега като актьори, просто не е актьорско майсторство. Защото не можеш да получиш сценарий в 23 часа и да снимаш в 9 часа на следващата сутрин и да наречеш това актьорско майсторство. Можете да наречете това добре използвано от режисьора. Можете да го наречете прекрасно отражение на това, което вашите учители са ви учили през годините".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}