Вивиан Уестууд - авангардното сърце на британския бунт
Легендарната дизайнерка, която помогна за въвеждането на пънка в модата (и модата в пънка), почина на 81 години
Без Вивиан Уестууд нямаше да има британска мода. С кариера, продължила повече от половин век, дизайнерката беше приемана като Патрон на ексцентричната британска мода - пазител на нейната сила, нейното неподчинение, нейния пънк. Без Уестууд нямаше да ги има нито Алекзандър Маккуин, нито Чарлз Джефри. Седмицата на модата в Лондон нямаше да се радва на статута си на "най-забавната" на международната фешън сцена.
От Висшата жрица на пънка до Кралицата майка на британската мода, Вивиан Уестууд претърпява серия от забележителни метаморфози през годините. Подобно на Куентин Крисп, Бой Джордж и Елтън Джон, тя беше приемана като национално съкровище, което с времето будеше все по-голямо уважение към себе си. Тя не позволи на възрастта да попречи на таланта й и до смъртта й на завидните 81 години, продължи да носи статута си на обичана английска ексцентричка.
"Животът става по-богат, когато остарееш", заяви приживе тя. "Харесвам процеса на стареене и нямам проблем с него." Тя представи колекция на студентите си от модния факултет на Берлинския университет по изкуства, чийто дизайни бях моделирани от обитатели на дом за възрастни хора.
Родена в провинциален Дербишър в семейство на зарзаватчии, което през 1958 г. се премества в Хароу, дизайнерката винаги се е гордяла, че е момиче от работническата класа. "Не знаех какво са художествени галерии, докато не станах на 17. Никога не бях виждала книга за изкуство, никога не бях ходила на театър." Тя описва себе си, достатъчно скромно, като "привлекателно дете за другите деца. Бях авантюристично настроена, с висок дух и умна".
Преди да достигне модните върхове, Вивиан се издържа като техник във фабрика и начален учител. Едва когато отваря първия си магазин в северозападен Лондон - тогава средище на контракултура и музика - се появява нейната собствена естетика. Тя създава мода и аксесоари, които нямат нищо общо със "скромните" модели, които се предлагат във фешън бутиците. Затова и неслучайно нейната работа често е възприемана повече като извънземна, дори на моменти вулгарна, от едно социално консервативно общество, каквото е Обединеното кралство по това време.
Вторият съпруг на дизайнерката Малкълм Макларън
Снимка: Getty imagesВивиан е разделена с първия си съпруг Дерек Уестууд и е майка на първородния си син Бен, когато среща импресариото Малкълм Макларън. Той е този, който я убеждава да отреже дългата си кестенява коса, да я изруси и да я оформи в типичната щръкнала пънк прическа. Двамата се женят, ражда им се син и той й помага да изведе дизайните си на световната сцена. Sex Pistols, тези дръзки кръстници на пънка, са сред любимите модели за анархичните й дрехи. Тартанът? Безопасните игли? Плетивата на Фреди Крюгер в детската градина? Всичко това е Уестууд.
Нейният бутик в Челси, SEX, се превръща в свята земя за пънк рок движението. Не след дълго там се раждат истински модни колекции и Уестууд започва да показва уникалния си авангард както в Лондон, така и в Париж. Нейните кринолини, големи цепки и надничаща гола плът вече бяха вдъхновили пънкарите; скоро стилът й покорява и всички останали. Младежите от клубовете вече си имат собствен дизайнер. Вероятно най-известната й колекция се ражда през 1981 г.
Наречена "Пиратска", тя включва надупчени наполеонови шапки, ръкави на Мария Антоанета и волани на Дик Търпин. Колекцията предизвиква нечуван фурор сред британската младеж и Уестууд се превръща в Кралицата на пънка. Тогава започва нейното изследване на техниките, които карат издателя на Women's Wear Daily Джон Феърчайлд да я нарече един от шестте най-влиятелни дизайнери на 20-ти век.
Ранното й обучение в областта на изобразителното изкуство също се оказва полезно, печелейки й критичното признание за нейните техники на рязане от 17-ти и 18-ти век, които други дизайнери започват да копират в собствените си творения.
Тя проправя пътя за следващото поколение - Джон Галиано и Алекзандър Маккуин - за преосмисляне на модната история. Британката създава нов език на дрехите. Нейните характерни корсети възхваляват силуета на куртизанките от 18-ти век. Туидът и тартанът са направени в костюми, имитиращи средновековни доспехи. Модният историк Джейн Мълваг, която написа Vivienne Westwood: An Unfashionable Life, казва за нейните дрехи: "Те осигуряват иронична маска, с която тя може да прожектира много личности и зад която може да скрие своите уязвимости и дори своята обикновеност."
Докато дизайните й се появяват по подиумите в Париж и Лондон обаче, Уестууд изпитва отвращение към начина, по който британската преса се отнася към нея, когато за първи път пуска собствената си линия дрехи.
По време на гостуване в шоу по BBC, лайв публиката не спира да се смее на дефилилиращите с дрехи от колекцията на Вивиан модели, а водещият й отправя саркастични и подигравателни въпроси. Дизайнерката обаче не демонстрира притеснение и отговаря уверено и дръзко.
В по-късните си години Уестууд бива привлечена - може би дори презареждана от - противоречия. Нейната политическа идеология е сама по себе си като един тартан. През 2005 г. тя произвежда серия от тениски с лозунги в подкрепа на британската група за граждански права Liberty, които гласят: "Аз не съм терорист". Две години по-късно Уестууд обявява, че е прехвърлила подкрепата си от лейбъристите, историческата партия на работниците, към консерваторите. Това се случва в зората на войната в Ирак.
По-късно идва подкрепата й за Зелената партия, Джереми Корбин и Джулиан Асандж. Съпругата на Асандж, Стела, чиято сватбена рокля е създадена от Уестууд, приветства дизайнерката, определяйки я като "стълб на антисистемата". Пишейки от името на съпруга си, тя казва, че Уестууд е "добър приятел" и "най-добрата част от Великобритания".
Дизайнерката заедно с внучката си
Но преди всичко Уестууд иска това, което според нея бе най-доброто за планетата, било то въпрос свързан с политиката или с екологията. "Знам как да спася света от изменението на климата", каза тя пред британското издание на GQ през 2021 г. "Аз съм единственият човек с план." Нейният фокус върху устойчивостта се оказва подходящ за дизайнер, който обожава заобикалящия я свят и природата. Колекциите й стават унисекс (не, че преди това не са давали това усещане), а тъканите - рециклирани или органични.
"Това е война за самото съществуване на човешката раса и нашата планета. Най-важното оръжие е общественото мнение: отидете в художествените галерии и започнете да разбирате света, в който живеем. Вие ставате борец за свобода само като направите това", заяви приживе тя.
The Vivienne Foundation, основана от синовете и внучката на дизайнерката, обяви след нейната смърт, че ще "почете, защити и продължи наследството от живота, дизайна и активизма на Вивиан".
Семейството й разкри, че ще има за цел да повиши осведомеността и да създаде промяна, като работи с неправителствени организации по изменението на климата, спирането на войната, защитата на човешките права и протеста срещу капитализма.
Смъртта на Уестууд се почувства като края на една ера за британската мода. Но докато все още има хора, които биха водили война срещу статуквото и биха се противопоставяли на конвенциите, емблематичната Вивиан ще продължи да живее в своя авангард и в своето диво, предизвикателно сърце.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}