"Химера" ли е завръщането към нормален концертен живот? Кои са най-екстремните условия, при които е снимал клип? Бие ли го синът му на шах? Един разговор за животa такъв, какъвто е, с артистa, чиято поп музика не спира да пулсира с рок душа - Владимир Ампов-Графа гостува в Talk Station. Съдържанието е от YouTube рубриката на клуб Joy Station е предоставено ексклузвино за Dir.bg.

Влади, добре дошъл в Talk Station! Как започна деня ти днес? И въобще, имаш ли някакъв ритуал за събуждане сега, когато концертният живот е на трупчета и не ни се случват много интересни неща?

Когато беше позволено да се ходи в залата, спортувах, а сега го правя вкъщи. Имам двама треньори, един по бокс, и един по фитнес. В момента комбинирам домашни упражнения, които са ми казали, че мога да правя. Та така горе-долу започва денят.

С трeнировка в Zoom?

Не, правя си я сам, пред огледалото (смее се).

Сигурно си правиш и селфи?

Имам няколко такива снимки, доста са смешни, и си казах "Абсурд, това не трябва да започва!". Тези селфита във фитнеса, дето ти се вижда телефонът в огледалото и гледаш лошо, са ми "любими".

Нямаш такъв нарцистичен синдром.

Абсурд!

Как изглежда пандемичната ситуация в цифри при теб като продуктивност? Колко парчета отлежават в студио и чакат да бъдат издадени?

Доста музика направих през зимата, особено в началото на януари. Краят на 2020 беше хаотичен в творческия смисъл, записвах откъслечни мелодии и бийтове, но нямах фокус. И след Нова година си казах "Трябва да променя нещата" и започнах да завършвам част от демата, които имах. Родиха се 4-5 абсолютно готови парчета, от които избрахме за сингъл "Химера". Имам и две много силни колаборации, които ще се появят през лятото.

С Васето Крумов правихте много приятни акустични сесии на открити локации - градски паркове, Софийско равно поле...

Да (смее се). Готино ни се получиха видеата, защото нямахме много голяма претенция, спирахме някъде и просто включвахме апарата. Или телефона, защото част от изпълненията са снимани така... Използвах тези акустични версии, за да се науча да свиря песните си на китара. Хората се изкефиха максимално, защото нямаше нищо напудрено, просто сядахме и засвирвахме. Да, някъде из полетата май сме присядали (смее се).

Владимир Ампов-Графа и Васето Крумов

Снимка: Личен архив

Кое е най-екстремното място, на което си свирил? Или пък си снимал видео?

Веднага ми изниква песента "Ако има рай", която снимахме с Валери Милев през 2004 г. Спомням си, че пускаха дъжд машина, но обикновено на клипове много рядко има топла вода. И трябваше да ме поливат с вода, все едно вали дъжд, а аз съм на носилка пред линейката. Гадното беше, че в една каравана трябваше да махам мокрите дрехи и да слагам сухи, за да снимам друг дубъл, и после пак да слагам мокрите дрехи. Това беше може би най-гадният ми експириънс, но пък видеото се получи.

Едно от нещата, които харесвам най-много в теб, е че винаги правиш радиофонични тракове с много рок душа. Винаги имат добавена стойност, и "Химера" не прави изключение. В нея има един китарен, не знам какъв е точно музикалният термин - риф, семпъл, който продължава да ти лази по гръбнака доста след като е свършила песента. Как я създаде?

Точно китарен риф е това и от него тръгна цялата песен. Лятото си бях купил едни ефекти за китара, защото много се бях зарибил по тоя инструмент. И си бях взел един ефект "Иридиум", който имитира китарно кубе, и си засвирих, бяхме на морето. И се роди този риф. Бях си казал, че ще направя един по-лек, изцяло електронен вариант на тази песен, тя си започва като чил-трап парче с китарни мотиви, обаче не се стърпях и в припева избухнах! И три седмици бях в дилема дали да го оставя равно парчето да си върви, и ...

И заби една китара!

Да (смее се). И си казах, че тук трябва да се включи и някакъв по-сериозен дръм сет. Цялото нещо е продуцирано така, че да звучи модерно и радиофонично, както каза ти. Като се замисля, новата поп музика е добре завоалиран рок. Тъжно ми е да го кажа, но в световен мащаб артистите прикриват своята агресия в различни поп нюанси.

Посланието на "Химера" се върти около виртуалния живот, върху една онлайн любов, която се случва във видеото. Конкретна двойка или ситуация стоят зад текста?

Нито едното. Започнах да си ровя в телефона, където често си записват фрази и идеи, и попаднах на думата "химера". И около това започна да се върти текста. Като повечето ми текстове стават адски бавно.

Сега се сещам, че първата ти награда от "Бг радио" е за текст, а не за изпълнител или песен.

Така е, да, и си спомням, че Ина Григорова ми я връчи с Нойзи Цветков. Тогава много хора ми се подиграваха за текстовете, смятаха ги за доста банални и сълзливи. Говоря за тези, които са взимали награда - "Давам всичко за теб", "Искам те"... Но 15 години по-късно тези парчета още се слушат и се оказа, че не са толкова банални, защото интелектуалците също изпитват чувства. Те също казват "Обичам те". Съжалявам (смее се).

Кое идва първо при теб - думите или мелодията в процеса?

Мелодията в повечето случаи. За "Химера" беше много тегаво, въртях всякакви варианти на текста. Идеята за дигиталното пространство и това общуване всъщност беше някъде в куплета, а в припева бях сложил една фраза "като престъпник те следвам", която въобще не ставаше. То е като пъзел, погледнах си записките и си казах, че тези думи всъщност могат да живеят в куплета. Писането на текстове освен вдъхновение е някакъв багаж от думи и опит, които си натрупал, а с нашия език никак не е лесно. Имах забавен случай с моята Мария, която виждаше, че съм зациклил с текста на "Невидим", и реши да вземе нещата в свои ръце. Хвана се да пише, не спа цяла нощи и сутринта ставайки попаднах на куп смачкани листове с едно единствено изречение. Тя каза "Това не е възможно"!

Животът онлайн за теб като артист повече ти взима, или повече ти дава?

Адаптирах се, колкото мога. Липсват ни концертите на всички, но успях да се превърна е един пълноценен "социално мрежест" човек.

Липсват ли ти пътешествията? Ти беше в Китай точно преди светът да затвори.

С Мария дори се чудехме да не би ние да сме този нулев пациент, защото се върнахме точно когато избухнаха нещата тук. Шегата настрани. Минахме между капките, а можехме да сме още там. Било е въпрос на една седмица, ние се върнахме средата на януари. От тогава не сме пътували извън България и да ти кажа, не ми липсва чак толкова. Но в тази връзка за рождения ден на Мария събрах в три албума снимките от всичките ни пътешествия през последните 10 години и супер се заредихме отново.

Владимир Ампов-Графа и Мария

Снимка: Личен архив

Любовта, с която говориш за нея, ме кара да си мисля, че пандемията не е взривила социалния мир в семейството. За доста двойки изолацията се оказа изпитание за отношенията.

Това е много силен тест за връзката, да. Хората като че ли бяхме приели всичко за даденост - професия, любов... Някак си не ценяхме какво имаме. И с музикантите ми миналата година си говорихме, че това е едно от най-хубавите ни лета и всеки концерт го изживявахме като последния.

Синът ти бие ли те още на шах? Той беше и изключително добър математик.

Вече не играе, а беше супер сила, ходеше на състезания. По математика и двамата с Никол са добри. С това онлайн обучение нещата малко се разводниха и знам само, че имат добри оценки. Тази ситуация напряга децата, макар да са привидно спокойни и усмихнати. И се надявам заради тях скоро това нещо с пандемията да попривърши. От друга страна човечеството познава доста по-апокалиптични ситуации.

Като какви възрастни искаш да ги видиш? С какво биха те накарали да се гордееш?

Иска ми се да са щастливи. Да не са напрегнати и да не го работят толкова тоя живот. Аз не съм толкова добър пример от една страна, защото съм мега работохолик, и това го оценявам като мой минус. Тази година ставам на 43, 20 от които са минали в зверска работа, но и в много приключения. Работата отнема. Просто моята работа е и мисия.

"Химера" ли ще е концертният живот през 2021?

Недей така, лятото със сигурност ще има някакви концерти. Но дано не стане сезонна нашата работа на артистите, да функционираме като туристическите обекти.

Снимка: Нели Куртева

Къде или какво е твоя Joy Station, твоята спирка на радостта?

Те са няколко - сцената, семейството - това, което имаме като наш си микросвят. И третото е студиото.