Нана Гладуиш: Много е тежко да осъзнаеш, че не си могла да помогнеш на собствената си сестра
"Загубих цялото си биологично семейство. Ако има нещо утешително, е, че поне сега са заедно", споделя телевизионната водеща
Телевизионната водеща Нана Гладуиш говори за пръв път за най-тежката загуба в живота си - смъртта на сестра ѝ Мартина. В рубриката на Деси Банова-Плевнелиева "Тук и сега" по NOVA тя коментира какво е текущото ѝ здравословно състояние, каква роля играе съпругът ѝ Джонатан и какво ѝ дава сили да продължава.
След като със семейството си се местят извън България, Нана изпада в депресия.
"В Маями ходим от години, но осъзнах, че никъде не е съвършено. Понякога ми е мъчно, защото съм българка и никога няма да стана американка. А когато се върна - боли ме, че някои неща тук не се променят така, както ни се иска. Опитвам се да взема най-доброто от местата, на които съм", сподели тя.
Борбата с онкологичното заболяване също е причина Нана да се прибере в България.
"Последният ядрено-магнитен резонанс показа, че нещата са под контрол. Вече съм на хормонална терапия от 13 години. Скоро ще трябва да я спра и това ме плаши, защото тя държи заболяването в ремисия. Хора като мен никога не могат да са сигурни. Живея със страх. Много от нас развиват тревожност, която понякога преминава в депресия. Нещата не са толкова розови, колкото изглеждат отвън", каза тя.
Тв водещата призова всяка жена, която чуе диагнозата рак на гърдата, да не губи време и да започне лечение, като подчерта, че болестта е лечима и животът след нея е възможен и пълноценен.
Въпреки че опитва да помогне на много жени, Нана не успява да спаси сестра си.
"Нищо не ми помогна да се справя. Много е тежко да осъзнаеш, че не си могла да помогнеш на собствената си сестра. Но си казвам, че не сме Господ. Пробвах всичко, включително лекарства за депресия. Никой не очакваше да се случи това, което се случи. Тя беше в напреднал стадий, но беше млада. Сега има внук, когото не можа да види", разказа Нана.
С болка тя добавя, че е загубила цялото си биологично семейство.
"Ако има нещо утешително, е, че поне сега са заедно", заяви Нана.
Любовта на живота си - Джонатан, тя каза, че не може да си представи как е щял да изглежда животът ѝ, ако не го беше срещнала.
"От началото на връзката ни се хвърлихме да помагаме на другите и нямахме време да се насладим на нас самите. Благодарна съм, че съдбата ми подари живот с този човек", подчерта Нана.
Тя разказа и как майчинството я е променило.
"Най-голямото чудо е, че още съм жива - не само заради диагнозата. Родена съм с бяла хипоксия - задушавала съм се в утробата. Родих се със счупени ребра. Още тогава животът ми беше даден втори път", каза Нана.
Със сълзи на очи тя завърши с думите:
"Получила съм много добрина. Помагала съм, но и на мен са ми помагали. Не искам да изглеждам като егоист. Когато се връщам в България, срещам хора, които придават смисъл на живота ми".
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}