Връзка за цял живот. Джон Ф. Кенеди и най-добрият му приятел гей, който никога не преживява смъртта му
“Заради него никога не съм бил самотен“, казва веднъж Лем Билингс за покойния държавен глава.
Въпреки че името му не е толкова известно като това на най-добрия му приятел от детството, Кърк Лемойн "Лем" Билингс е бил важен довереник на американския президент и е живял живот, с не по-малко обрати от този на главнокомандващия. Шестдесет години след смъртта на Джон Ф. Кенеди връзката им хвърля светлина върху различен аспект от характера на бившия държавен глава.
"Шестдесет години по-късно една от малко известните истории е как смъртта на Джон Кенеди оказва дълбоко въздействие върху неговия приятел Лем Билингс", казва историкът Стивън М. Гилън, автор на книгата "Убийството на Кенеди - 24 часа след това" пред People.
Билингс бил дългогодишен приятел на семейство Кенеди, работещ за запазване на наследството и паметта на убития президент дори след смъртта му. "Заради него никога не съм бил самотен", казва веднъж Билингс. И макар че бил гей във време, в което хомосексуалността все още е била незаконна, това по никакъв начин не скъсва връзките му с президентския клан. Като по-млад той дори влиза в ролята на "посредник" за авера си и жената, която впоследствие става и негова съпруга, Джаки Бувие.
Приятелството на Лем и Джон разкрива повече от политическите пристрастия на Кенеди - то предлага и представа за характера му. "Самият факт, че тези мъже са били приятели, разкрива скрито измерение на характера на Кенеди", казва Гилън пред People. "Във време, когато хомосексуалността е била табу, Кенеди приема и обича Билингс, за когото знаеше, че е гей. Със смъртта му, Билингс губи не само приятел, но и сродна душа. Затова и никога не успява да се възстанови напълно от загубата му."
Връзката между Билингс и Кенеди продължава да представлява интерес за мнозина, с нова вълна от внимание в социалните медии, където потребителите разсъждават върху общи снимки на младите мъже. През последните години се заговори и за филмова адаптация, която да разкаже историята им.
Двамата се срещат като тийнейджъри в подготвителното училище за момчета Choate в Уолингфорд, Кънектикът, през 1933 г., докато работят върху годишника на училището. През следващите месеци те стават толкова близки, че Билингс е поканен в дома на семейство Кенеди в Палм Бийч, Флорида, за празничния сезон, а по-късно и в комплекса им в Хианис Порт, където обаче е тежко обгорен от дефектен душ и хоспитализиран за три седмици.
Матриархът Роуз Кенеди пише в биографията си, че Билингс е една от "изненадите на Джон" и скоро намира мястото си сред тях: "Той наистина стана част от "нашето семейство" от първия път, когато се появи в къщата ни."
Толкова често присъства, че Тед Кенеди, повече от десетилетие по-млад от брат си Джон, казва, че "бях на 3 години, преди да ми просветне, че Лем не е още един по-голям брат".
Описвайки приятеля си като "много нормално, обикновено момче", Билингс казва, че любимата му част от характера на Джон е неговият светъл дух: "Никога през живота си не съм познавал някой с толкова прекрасен хумор и уникално умение да разсмива човек и да си прекарва добре. Той никога не е губил тази си способност."
Нито едно от двете момчета не приема много сериозно правилата и традициите на училището. Кенеди се доверява на чара и добротата си, за да постига успехи, а Лем се справи академично без много усилия или амбиции.
Като тийнейджър бъдещият американски президент сякаш преминава от едно заболяване към друго, обикновено включващо стомашни и гръбначни заболявания. В началото на 1934 г., докато е в училището, Кенеди се разболява сериозно. Според Билингс кръвта на приятеля му била заразена, което едва не отнема живота му. Майката на Джон, Роуз, никога не го посещава, дори в този тежък, здравословен момент за него и е оставено на Лем да се грижи за него, да го развеселява, да му носи книги и да говори с него до късно през нощта. "Преди се шегувахме с факта, че ако някога напиша биография, ще я нарека "Джон Ф. Кенеди, Медицинска история". В един или друг момент той наистина имаше почти всички медицински проблеми, които можете да си представите", спомня си Лем по-късно. Тази отдадена грижа, когато и двете момчета са далеч от родителите си, е основен фактор за тяхната доживотна лоялност един към друг.
Има обаче един проблем, Лем се влюбва в Джак. До последната година те са съквартиранти и желанието на Лем към Джон е твърде силно, за да го игнорира. Искаше да му каже, но не знае как.
"Има негласна традиция в Choate ... момчета, които имат сексуално влечение към други момчета ... си разменят бележки, написани на тоалетна хартия ... Използва се тоалетна хартия, защото тя може да бъде погълната или лесно изхвърлена, за да се премахне всякаква следа", пише Дейвид Питс в книгата си от 2007 г. "Джак и Лем: Неразказаната история за едно изключително приятелство". "Лем изпраща на Джак такава бележка и Джак отговаря по обичайния им шеговит начин: "Моля те, не ми пиши повече на тоалетна хартия. Не съм такъв тип момче." Въпреки че отхвърля любовния му напън, отношенията им по никакъв начин не се променят и продължават по същия начин до убийството на Кенеди тридесет години по-късно."
Като се има предвид силното привличане на Джон Кенеди към жените, трябва да се отбележи, че всичките му най-близки приятелства са били с мъже. "Всъщност нямаме дума за това... за мъж, който се свързва с единия пол сексуално, но с другия емоционално. Разбира се, това беше време, когато на жените се гледаше като на сексуални обекти, може би не беше толкова необичайно по това време да се използват жени за сексуални цели и да ги отхвърлят по други начини", казва Питс.
Джон Кенеди черпи от безпогрешното присъствие на Билингс в живота си - той е до него по време на предизборната му кампания и дори в Белия дом, където Лем има собствена стая. Това провокира коментари сред членовете на персонала за истината за личните му взаимоотношения с държавния глава.
Както Питс пише, президентът "нямаше да позволи на никого да контролира живота му и със сигурност нямаше да позволи на никого да избира приятелите му." Според книгата, подарък от Билингс - зъб на кит - е бил положен в ковчега на Кенеди и погребан с него.
Лем, от своя страна, никога не се жени и в крайна сметка става изпълнителен директор на маркетингова компания, като работи в Центъра за сценични изкуства Джон Ф. Кенеди. Той не разкрива сексуалността си до смъртта си през 1981 г., когато е на 65-годишна възраст, според Питс. "Джон направи голяма промяна в живота ми", казва Билингс, добавяйки: "Той може би беше причината да не се оженя".
Той остава близък с останалите членове на семейството, най-вече с Робърт Ф. Кенеди-младши, въпреки че има и тъмна страна. "The Kennedys: American Drama" на Питър Колиър и Дейвид Хоровиц — за която Билингс дава редица интервюта — описват как той започва да употребява наркотици покрай връзката му с младия Робърт Кенеди (който лично е разказвал за проблема си с дрогата).
За погребението на Лем някои от по-младите членове на клана Кенеди влизат в ролята на носачи (както самият Билингс беше направил за някои от техните собствени, като убития сенатор Робърт Ф. Кенеди). "Сигурен съм, че той вече организира всичко в рая, така че да бъде напълно готово за нас - само с точните ранноамерикански мебели, точните завеси, точните килими, точните картини", казва Юнис Кенеди Шрайвър, сестрата на президента, в речта си. "И всичко е готово за голямо, голямо парти."
Книгата на Питс от 2007 г. спомага за подновяването на интереса към приятелството между президента Кенеди и Билингс. Авторът Луис Баярд фокусира голяма част от своя роман "Джаки и аз" също върху връзката между Лем и Кенеди.
"Билингс беше свидетел на толкова много от случващото се. Но, когато започнах да го проучвам, разбрах, че той също е бил много добър приятел с Джаки. Освен това изиграва много важна роля в ухажването между Джаки Бувие и Кенеди", казва Баярд пред People.
Въпреки че развиват топли отношения, Джаки понякога се разочарова, че трябва да дели съпруга си с Лем. Присъствието му в Белия дом действа тонизиращо за президента, който почти никога не обсъжда политика с него. Вместо това те се смеят и клюкарстват. Когато Джаки отказва да ходи на чуждестранни пътувания, Лем се съгласява, както прави в Берлин, когато президентът произнася прочутата си реч "Ich bin ein Berliner".
Лем изключително внимателно крие всякакви сексуални срещи, които има, за да защити Кенеди. Докато е имал любовници, няма данни да е имал дългогодишна връзка.
Въпреки че романтичните му чувства никога не са били взаимни, предаността на Лем към Джак остава силна чак до деня на убийството.
Според Питс Билингс никога не се възстановява от смъртта на приятеля си, страдайки от "дълбока депресия" през седмиците и месеците след покошението в Далас. "В много отношения Лем смяташе живота си за свършил след смъртта на Джак", каза по-младият Боби Кенеди пред Питс за книгата си.
Въпреки че Билингс, който работеше като рекламен директор в Ню Йорк по време на убийството, продължава да работи във фирмата си още десетилетие, животът му никога не е същият. "Той беше в много дълбока депресия; понякога не искаше да живее", каза Питс пред New Haven Register през 2007 г. "Той никога не излезе от нея."
Все пак той добре осъзнава близостта си с историята. Говори се, че в един момент той отбелязал: "След като си отида, няма да има повече Кенеди".
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}