Велизар Соколов, по-известен на широката публика като Заки от емблематичния дует "Авеню", празнува днес своята 53-а годишнина. Всеки човек има свой собствен начин, по който отбелязва личния си празник - денят, поставящ началото на поредната нова глава в живота му, а в случая певецът и юрист реши да отправи поглед назад към своето минало.

Вижте кадъра >>

Показвайки на последователите си в социалната мрежа дългия път, който е извървял, за да се превърне в мъжа, който днес всички познават, преди броени часове той публикува умилителна снимка от своето детство.

"Аз, на първия ми рожден ден, точно преди 52 години!", гласи посланието на черно-белия кадър, на който малкият Велизар е облечен в светла плетена жилетка и държи в ръчичката си играчка.

Изображението бързо събра стотици харесвания и множество коментари, с които, освен здраве, неговите почитатели му пожелаха никога да не губи детето в себе си, наблюдаващо обграждащия го свят с очи, изпълнени с любопитство и интерес.

Заки е от онези хора, които, въпреки своята популярност, предпочитат да държат личния си живот далеч от светлините на прожекторите. Роден е на 11 март 1967 г. в София. Той не произхожда от богато семейство, ето защо от малък трябва сам да се бори за мечтите си. Майка му е учителка по руски език, но е работила като нощен възпитател в домове за деца на разведени родители и сираци. В седми клас му казва, че му осигурява подслон и храна, но ако иска пари за нещо друго - трябва сам да ги изкара. Така той учи усилено и получава стипендия за успех. Докато следва право в Софийски университет попада на бюро "Студентки труд" и започва да мие пътнически вагони в ж.п. депо в Надежда, за да изкарва допълнителен доход.

"Получавахме по 10 лева на ден, 70 кинта на седмица, колкото ми беше месечната стипендия. Що боклук съм изринал за тия пари. През 1985-1986-а средната заплата беше малко над сто лева. Около година-две ходех в депото, като закъсам с парите", казва в свое интервю пред сп. "ЕVA", описвайки как е ставал в три сутринта за работа.

Преди да се качи на музикалната сцена, той се е изявявал и на модния подиум. Всъщност, неговата майка му казва за реклама, която е чула, че Руен търсят манекени.

"Не че си хубав, но искат високи момчета", били думите ѝ.

Така той се явява на кастинг, където се оказва с най-висок ръст, което, предвид изискванията, е голям плюс. В крайна сметка, след няколко проведени кръга, се спират на шест момчета, а Велизар е един от тях.

След това специализира интелектуална собственост във Вашингтон, а на 23 години открива собствена кантора. Интересен факт е, че по онова време за важните работни срещи слага очила, за да изглежда по-голям и да вдъхва доверие.

Както се казва - останалото е история.

Любопитно е, че прекъсва музикалната си кариера точно когато с Боби Иванчев са покорили върха на славата. Това се случва през 90-те години, когато тиражът на албума им достига 35 000 продадени копия. По онова време двамата решават, че трябва да започнат по-сериозен бизнес и да обърнат внимание на личния си живот. Така създават музикалната компания "Авеню Продакшънс", търсеща млади таланти, чието откритие е и певицата Белослава.