Диляна Попова няма нужда от специално представяне. Тя казва за себе си, че ѝ е много трудно да се побере в дума заради хилядите неща, с които се занимава. Във филма на Мариан Вълев "Лошо момиче", освен че се превъплъщава в ролята на прикованата в инвалидна количка бивша гимнастичка Мария, тя е човекът, който стои зад костюмите в продукцията.
Здравей Диляна, срещаме се в този чудесен пролетен ден... Как се чувстваш?
Страхотно е. Обожавам пролетта, наистина се чувствам като дете. Дори да не е настъпила, когато се усеща един топъл вятър, и през зимата има такива дни, и леко слънчице, съм изпълнена с много идеи и съм много вдъхновена да правя всякакви неща. Лятото повече ме мързи, пролетта е много деен сезон.
Поводът да се видим е режисьорският дебют на Мариан Вълев. Разбрахме, че не е правил кастинг за ролите. На теб трудно ли ти беше да се превъплътиш в твоята героиня? Как се подготвяше за ролята?
Трудно ми беше, да, защото това е образ, който винаги, когато срещаме в ежедневието си, кръстосваме пръсти и си казваме: "Дано не ми се случи!". Чисто психологически повечето хора не искат да допуснат дори да си представят такава ситуация, в която са инвалиди, болни или слепи, в която нещо не е наред със здравето им. От тази гледна точка е трудно, само че аз, още преди повече от 10 години в една американска продукция горе в Киноцентъра, имах мъничка роля, която нямаше реплики, но пак беше едно момиче в инвалидна количка. Още тогава пречупих в себе си страха от това да седна в инвалидна количка - да се поставя на мястото на такъв човек. По-скоро съм любопитна, опитвам се да се поставя на тяхно място и да осъзная какво е да запълниш една огромна празнина с нещо друго - когато имаш такава травма да откриеш нещата, които те правят щастлив, а не да се фокусираш върху това, което те прави нещастен.
Героинята ти беше супер положителна...
Да, такава е идеята на този образ - въпреки всичко, което ѝ се е случило, тя е щастлив човек и смятам, че това е абсолютно в главите ни и ние създаваме света, в който живеем и възприятията си за света.
Точно сутринта ми се падна едно късметче с цитат от Шекспир - "Нищо не е добро или зло. Мисълта го прави такова"...
Да. Понеже много чета такъв тип литература и много се интересувам от живот след смъртта, регресии, предишни животи, всичко това много ме вълнува - да не се ограничавам в тук и сега, а да освободя съзнанието си, че има паралелни светове, в които се случват много повече неща, отколкото реално виждаме. Аз лично всеки път благодаря и си казвам: "Господи, благодаря, че аз и близките ми сме живи и здрави, благодаря ти за това, което ми даваш и което ми отнемаш." Защото много често си давам сметка, че неща, които не ми е дал или ми е отнел, са ме предпазили от нещо друго. Ако си изградим една такава философия за живота, можем да бъдем много по-щастливи и спокойни.
Костюмите в продукцията са изцяло твое дело. Как ги подготви?
Те са мои и на моята партньорка Соня Калчева, която адски обичам. Тя е много по-голяма от мен - жена с голям опит, работила много години в киноцентъра. Много ми е интересно, защото сме тотално различни поколения. Тя е на възрастта на майка ми, може би дори по-голяма от нея, но е адски модерна, има супер много енергия и е много интересно, когато работим заедно, защото се допълваме - има неща, с които тя е много по-наясно, а съответно за по-новите и по-модерни неща - пита мен. Обменяме някакъв опит и когато правим нещата заедно, се получават много по-добре. Честно казано от прожекцията (на "Лошо момиче" в рамките са София филм фест" - бел.ред.) поне успях да видя тази си работа с костюмите и да я оценя. На мен ми хареса много. Ти ще кажеш... Хареса ли ти?
О, да, на мен много ми хареса...
Харесват ми, защото не изглежда български.
Според мен нямаше никаква принуденост, изглеждаше много естествено.
Да, и го има този почерк, който сигурно си забелязала покрай снимките (фотосесията, която направихме с Диляна за Dir.bg - бел. ред.) - фрийстайл, улична мода. Някак във всяко едно нещо обичам да се вижда свободата и смятам, че там успяхме да го постигнем с костюмите и съм много доволна.
А крилата, с които се появява Жанета (героинята на Любомира Башева - бел.ред.), бяха като визия от "Черен лебед"...
Крилата ги взехме от момичето, което я обучаваше на танци на пилон. Те са много класически в шоуто на Victoria's Secret, "Черен лебед", много балети ги използват. Те не принадлежат на конкретна визия, те са много красноречиви и по тази причина ги използват толкова много.
Забелязах, че има едно открояване на героите чрез костюмите - като противопоставяне на образите на младата Жанета, когато е момиче - с по-светли дрехи, и по-голямата Жанета с по-тъмните нюанси. Имаше такова и между визията Елена Телбис с мрачния си статус и твоята героиня Мария, която винаги носеше нещо светло. Предполагам, че е търсен ефект.
Абсолютно търсен ефект е. Много ме радва този момент. Костюмите наистина са много важни, те говорят много за характерите и всъщност, когато създаваш един образ, това е първоначалното мнение, което създаваш у зрителя чрез костюма. Първите 2-3 минути, в които виждаш един образ или характер ти съдиш по външния му вид. Търсехме това при всеки един. Мария (героинята на Диляна - бел.ред.) трябваше да е такава - лека, да носи тази нежност, женственост. При Жожо контрастът бе в това как се променя животът ѝ.
Когато правих интервюто с Любомира тя ми каза: "Диляна се справи страхотно. Много добре си свърши работата. Беше брилянтна. Дрехи, които все едно съм си ги избрала. Имаше идея в това, което прави. Всичко беше много, много добре - с вкус, с мярка."
Знаеш ли, понеже се занимавам с много неща и ми е много трудно, когато ме питат: "Кажи с една дума какво си?" Никога не успявам да се побера в една дума. Образованието, което имам, е мода, но пък от 20 години работя като модел, в последните 10 години снимам като актриса и някак всички тези неща са взаимосвързани и винаги, когато обличам някого, за мен е изключително важно той да се чувства добре - материята да е подходяща, да не е изкуствена, да не се изпотява в нея, да не му стяга нещо. Толкова много пъти съм снимала и ми се е налагало да обличам дрехи, които не са ми комфортни. Това ме влудява и ми вляе на работата и отнема от концентрацията ми, защото нещо ми дразни. Затова смятам, че е важно дрехите да са удобни. Много са важни пробите и репетициите, преди да започне целият снимачен процес, защото трябва образът да е издържан в стила, в който смятаме, но ако нещо не му е удобно, да заменим с друго подобно и за това трябва да имаш време. В този филм всичко беше много добре премерено, премислено. Бубето (Любомира Башева - бел.ред.) си беше премерила всичките дрехи месец преди да започнем снимки, тя знаеше в абсолютно всяка сцена с какво ще бъде облечена. Не само тя, всички.
С кого се сработи най-лесно?
Аз ги познавам повечето, така че нямаше нещо неочаквано. (Смее се). Беше ми интересно да работя с Мариан като режисьор, защото това все пак е неговият дебют. Направи ми впечатление, че той също, подобно на моята ситуация заради това, че е актьор, знаеше как да говори, как да предразположи актьорите за това, което иска да извади от тях, което също е много ценно?
Откъде почерпи вдъхновение за точно този тип дрехи? Някакви други филми повлияха ли ти?
В случая филми - не. Честно казано това е много в мой стил - начинът, по който обличах Жожо в периода, който не е най-мрачният и вече не е като малко дете. Обличам се много спортно, нося свободни неща, нося блузки от трико с дълги ръкави, нося суичъри с качулки. Една голяма част от костюмите са мой личен гардероб. Много хора може би няма да го разберат - да си даваш личните дрехи на някого, но аз адски харесвам Бубето и покрай снимките за мен тя стана човек, на когото мога да се доверя. Не бих си дала дрехите на всеки. Но от друга страна искам да дам повече живот на дрехите, защото имаме ужасно много дрехи, които с години не обличаме, а модната индустрия е един от основните замърсители на природата. Ние не можем без нея, аз адски много я обичам и модата за мен е супер важна, но ми се иска моят личен принос да е такъв - да дам колкото се може повече живот на една дреха. Ако на мен вече ми е омръзнала, да я дам да се снима във филми, да я подаря на приятели - на някого, който ще я носи. Ако не, отивам и я предавам някъде за рециклиране.
Точно това беше посланието и на последната колекция на Стела Макартни. Тогава тя каза "Опитахме се да създадем дрехи, които да пожелаете да предадете от поколение на поколение. Дрехи, които бихте искали да запазите завинаги. Те са дарени от миналото и са посветени на бъдещето".
Аз имам такива дрехи. Наистина трябва да мислим за всяко едно нещо от гледна точка на нашия принос.
По какви нови проекти работиш? Искаш ли да издадеш нещо?
В момента се снимам в един уеб сериал, който е малко по-тийнейджърски, в който ми е много интересно, защото е като приказка. Целият екип е от млади, ентусиазирани хора и се чувствам прекрасно там. Много ми е интересно, защото е малък проект, с не толкова голям бюджет като тв сериалите, но виждам едни млади хора, които искат да се развиват, които го правят с голямо удоволствие. От 1 април започвам снимките на един български филм, който е модерен, с много приятен каст от около 15 актьори, които са много забавни. Сашо Кадиев е един от тях, с когото трудно се влиза в сериозна репетиция (смее се), Бойко Кръстанов, Явор Бахаров, да не ги изброявам всичките. Живот и здраве предстои и още един филм, който ще бъде през май месец. За него няма да говоря сега, защото е най-сериозен от всички сюжети (смее се).
Напрегнато е...
Много често се случва така. Откакто Бори се роди бавно започнах да навлизам, да се връщам, да започна да работя и да снимам, защото през първата година и половина-две се бях капсулирала повече вкъщи, не давах интервюта, не излизах, а и нямаше за какво. Имах период на застой, в който имах чувството, че не работя достатъчно, но пък ето сега се случват 1000 неща, които вероятно няма да успея да свърша всички и ще оставя нещата да се наредят, както е най-добре за мен.
Как преминава един ден на Диляна Попова?
Абсолютно различни са ми дните. Имам месеци, в които имам малко работа, заета съм по един-два дни през седмицата, другото време си го уплътнявам с някакви мои неща - тренирам, занимавам се с детето, опитвам се, когато е хубаво времето да сме някъде навън, ако може и да е на по-чист въздух от центъра на София. От един месец насам ставам, пия кафе, виждам го за малко, майка ми е при нас, за да ни помага, тя го води на градина и го прибира, отивам на снимки или репетиции, прибирам се вечерта, вечеряме заедно, споделяме си нещо от деня, лягаме, спим на другия ден кръговратът продължава. Ако намеря време отивам на фитнес, за да не излизам от ритъм.
Все пак намираш време и за по-дълги почивки - скоро беше на Малдивите...
Това си говорихме и с моята приятелка, смяхме се по телефона, че ние можем да покажем на хората как се почива. За нас е много важно в годината да има поне две дълги почивки. Едната задължително е през зимата, за да разбием студените дни - някъде през февруари месец за две седмици на топличко, и съответно лятото пак някъде по морета, каравани, където дойде. Ние сме леко хипари и нямаме претенции да е луксозно. Въпросът е да ни е уютно, да сме заедно. Компанията ни е от 7-8 души и вече сме се стиковали и ни е супер да си почиваме заедно.
А Борил беше ли с теб сега?
Да, беше. Той винаги е с нас, както и Аврора - дъщеричката на моята приятелка. Двамата с Бори са от бебета заедно, което е страхотно, защото вече изобщо не ги мислим. Те се заиграват и си имат техни неща. От много малки ги водим навсякъде с нас. Борил беше на 7 месеца, когато ходихме за първи път във Виена, на Пратера. Носех си го в кенгуруто, да свиква да пътува.
Напоследък излезе в жълтите медии, че с Асен Блатечки живеете заедно. Искаш ли да споделиш нещо по въпроса?
Не искам да коментирам. Няма да отрека, но и няма да изпадам в подробности, защото не смятам, че е нещо, което интересува хората.
Занимаваш се и с много каузи, свързани с околната среда. Ще разкажеш ли малко повече за тях?
Участвам в една организация, с която искаме да забранят фермите за норки и добива на ценна кожа. От една година вече работим за това, събрахме над 50 000 подписа, за да вкараме темата в парламента. Сега чакаме някой от депутатите да я внесе, за да я гласуват и да ги забранят. Много държави в Европа, мисля че 17, вече ги забраниха - много се борим за това. Често ми прави впечатление, че по време на медийните ми изяви знаят, че трябва да ме попитат, но някак никога не им е интересен този въпрос и темата остава встрани. Но ще се борим допоследно, докато можем, защото си заслужава - нехуманно е и не виждам никакъв смисъл да се случва, защото има огромни последици върху хората, върху природата, самите животни са изтезавани и убивани по гаден начин. Не виждам смисъл, само за да се накичи някой с кожи. Затова има вече огромен избор от алтернативи от еко кожа. И другото, което ме вълнува покрай почивката на Малдивите е проблемът с пластмасата и океаните. Не понасям найлоновите торбички. Искам да подхвана една кампания, когато имам време, с торбички с готини надписи, които да са измислени удобно, да стават компактни, така че да не си ги забравяш и вътре да има и отделни торбички, в които да си разпределяш продуктите. Това е моя идея, с която ще се захвана при първа възможност. От 2 години събирам капачки и ги дарявам в пунктове, където има, защото виждам, че има смисъл. В градината на Борил събираме и вече има закупени 4 или 5 кувьоза.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}