Ако у нас има един човек, който със сигурност не се нуждае от каквото и да било представяне заради своята популярност, то това категорично е Евгени Генчев, познат още като втория български "ерген". В момента той е сред най-разпознаваемите родни лица, които забелязалите ги случайно по улицата хора спират, обзети от вълнение, за да се разменят набързо няколко думи с тях, или да си направят обща снимка, докосвайки се до характерния за звездите блясък. Да, без значение дали на някого му харесва или не, никой не може да отрече, че виртуозният пианист, превърнал се в живото олицетворение на женските копнежи, е една от най-актуалните личности в страната ни, привлекли вниманието на широката публика.
Неговата романтична приказка, проследяваща търсенето на истинската любов, преминало през повече от двадесет коренно различни една от друга жени, в продължение на месеци приковаваше малки и големи пред телевизионните екрани, превръщайки се в най-коментираната тема по нашите географски ширини. А когато тя най-сетне приключи, дебатите около нея продължиха, тъй като мнозина подложиха на съмнение нейният щастлив край, този път завършил с предложение за брак. Да, във втората част на вълнуващия разказ главният герой в него не само откри своята половинка в красивото лице на Валерия Георгиева, но също така официално пожела да сподели остатъка от живота си с нея, слагайки на ръката ѝ пръстен, символизиращ сериозните му намерения. Само че, подобно на всяка друга история, тази също се сблъска с доза недоверие. Някои хора побързаха да заключат, че в действителност между Евгени и неговата избраница отсъстват онези силни чувства, които ще ги отведат до олтара, след като напуснаха вълшебния свят, в чиито предели се срещнаха.
С цел да разберем дали обичта, която в последния епизод на предаването засвидетелстваха един към друг, давайки си сериозно обещание, продължава да гори помежду им с пълна сила, днес разговаряме с мъжа, за когото се водеха сражения, всяко от които завършваше с една роза по-малко от броя на претендентките за неговото сърце. Специално за Life.dir.bg той разкри дали все още са заедно с победителката, а освен това ексклузивно коментира видеото от рождения ѝ ден, породило буря от коментари сред почитателите на шоуто. Ще има ли сватба, разберете лично от Егени Генчев, който през целия ни разговор бе изключително позитивен и отзивчив, позволявайки ни да надникнем в негова същност.
Здравей, Евгени! Тъй като с теб разговаряме по телефона, кажи ми къде те откривам точно в този момент?
В колата, която стои паркирана до Националния дворец на културата. Тъкмо преди малко приключихме със снимките на телевизионно предаване, в което бях гост. Предстоят ми обаче още задачи, докато съм в София, така че цял ден ще обикалям града, изпълнявайки ги.
Преди всичко, искам да те поздравя за соло концерта ти, част от твоето турне, което съвсем наскоро стартира от Античния театър на твоя роден град - Пловдив.
О, много благодаря!
И понеже голяма част от изявите ти са били извън границите на родината, какво бе усещането да свириш отново в нейните предели?
Чувството бе наистина страхотно, тъй като запознавайки присъстващите с музикалното си ДНК, имах възможността да им представя своята същност, разкривайки пред тях друга част на личността си. Това бе и самата идея - да ги накарам да ме опознаят по един по-различен начин, отвъд "Ергенът", понеже предаването обхваща един наистина кратък откъс от живота ми, в който по принцип основните средства за моето себеизразяване, са музиката и писането. Щастлив съм, че сега отново си служа с тях, давайки на хората по-обстойна представа за това кой съм, извън епизодите на формата.
Както самият ти току-що каза, подобно на всяко друго изкуство, музиката обогатява вътрешния свят на нейния слушател, разкривайки този на нейния изпълнител.
Да, това е напълно вярно. Изкуството е пътешествие, през което артистът постепенно разголва своята душевност, показвайки на другите какво се крие в нея. Така например в моята отеква не само класика, както мнозина предполагат, но също така поп, рок и техно, които звучат на концертите ми. Това всъщност са жанровете, които са били ключови за моето развитие, формирайки ме както като музикант, така и човек. Все пак никой не е едно-единствено нещо, нали?
Навярно би се съгласил с твърдението, че нотите, изграждащи една мелодия, предават не само поредица от звуци, но и послания... Какво гласи онова, което ти искаш да споделиш с публиката, всеки път, когато застанеш зад клавишите на пианото?
За мен музиката е езикът на сърцето, който не се нуждае от думи, за да разкаже дадена история, тъй като той е съставен от чувства, чието силно въздействие кара всеки, заслушал се в него, направо да я преживее. В този ред на мисли, онова, което искам да предам чрез своите изпълнения, е емоция, при това в нейната най-чиста и неподправена форма. Усещане, което да докосне хората, оставяйки трайна следа не само съзнанието, но и в душата им. Поради тази причина съм изградил програмата на концертите си така, че да може всеки един от тях да представи цяла палитра от чувства, облечени в звук.
Кои от мелодиите, които изсвири в Града под тепетата, постигнаха споменатия от теб ефект?
Със сигурност сред тях попадат "Bohemian Rhapsody" и "We are the champions" на Queen, които са международно разпознаваеми парчета, развълнували толкова множеството, изпълнило редовете на Античния театър, че в даден момент то запя техния текст, докато аз свирех мелодията им. Изключително благодарен съм, че към мен се присъедини и Виктория Георгиева, която неотдавна бе представител на България в конкурса "Евровизия". С нея изпълнихме "Always remember us this way" на Лейди Гага от филма "Роди се звезда". Освен това съм щастлив, че като истински професионалист, без дори да се замисли, тя се съгласи да направим и българска песен. Това всъщност е една моя лична традиция, към която се опитвам да се придържам, независимо къде се намирам, защото, по един или друг начин, нося родината със себе си. Така двамата с нея избрахме "Хубава си моя горо", която наред с "Я кажи ми, облаче ле бяло", е сред любимите ми песни. Чувайки познатия напев, публиката, изкарала ни втори път на бис, се изправи на крака и започна да тактува, държейки мобилните си телефони в ръка, чиито пуснати фенери озариха трибуните. Това беше наистина удивително преживяване!
Евгени и Виктрория Героргиева по време на концерта "Моята музика. Моят свят. Самият аз"
Снимка: Елена НенковаКои са следващите спирки на турнето "Моята музика. Моят свят. Самият аз", в чиито рамки почитателите ти ще могат да се насладят на твоите виртуозни изпълнения?
Вчера вечерта бяхме във Варна, а сега ни предстои да посетим Бургас, където на 16-и юни ще се качим на сцената на Летния театър. Там обаче мястото на Виктория ще заеме друг специален гост, тъй като нейният график не ѝ позволява за трети път да застане до мен.
Може ли тогава да издадеш за кого става въпрос? Кой ще поеме щафетата от нея?
Константин Трендафилов, по-познат с псевдонима Папи Ханс, чиято последна песен "Нищо не е вечно" събуди в мен желанието да я изсвиря, което само по себе си е индикация, свидетелстваща за факта колко ми е харесала. Усещането да искаш да пресъздадеш нещо, което си чул, възпроизвеждайки го със собствените си пръсти, е наистина специално. И повярвайте ми, то не те спохожда всеки ден, затова направих запис на изпълнението си, който публикувах в социалните мрежи. Именно той се оказа причина с Константин да завържем разговор, започнал първоначално във виртуалното пространство, но впоследствие продължил в реалността, когато се срещнахме на наградите на БГ радио. Именно там му предложих да се включи в предстоящото ми шоу в Бургас, на което да изпълним съвместно парчето.
Какво ти отговори той?
Думите му бяха: "Правим го!" (смее се). Щастлив и признателен съм, че се съгласи.
Сега ми се иска да те прехвърля от музикалната сцена на снимачната площадка... Предвид огромната слава, която придоби у нас, поемайки ролята на втория Ерген на България, просто няма как да не засегнем темата за предаването. Нека започнем от самото начало на историята. И така, как реши да участваш в това романтично приключение?
Ако трябва да бъда напълно честен, когато ми се обадиха и обясниха за какво точно ме търсят, малко или много приех отправената ми покана за шега. Виждаш ли, нямам навика да гледам телевизия, така че не бях добре запознат с формата. Да, знаех за неговото съществуване, понеже съм попадал на клипове в интернет, показващи подбрани сцени от чуждестранните му издания, но определено не мога да кажа, че бях съвсем наясно с него. Въпреки това, понеже не вярвам в случайността, продължих разговора с продуцентите. Отделно, предложението, което ми направиха, дойде в много интересен, дори съдбоносен момент.
В какъв смисъл?
Ами вече планирах да се върна в България. По това време, което бе малко след избухването на конфликта между Русия и Украйна, се намирах в Будапеща, а Унгария има над сто километра обща граница с Украйна... Този факт ме наведе на мисълта, че ще бъде по-добре да се прибера у дома, където, въпреки натоварения си график, ще съм около семейството си. Все пак, макар все още да е енергична, баба ми, която след броени дни ще навърши 89 години, не става по-млада. Откровено казано, идеята да се върна обратно тук съществуваше от по-рано. Обмислях я още през първия локдаун на пандемията, когато загубих своя дядо, на когото съм кръстен. С него имахме наистина специална връзка и затова бях наистина съкрушен, осъзнавайки, че няма как да се отправя към родината, понеже тогава градовете държаха жителите си в плен заради вируса, а пътуванията бяха изцяло спрени с цел да се ограничи заразата. Така че, след разговора с екипа на "Ергенът", вземайки предвид споменатите вече обстоятелства, запитах се какво по-точно ме спира да приема ангажимента, при положение че освен всичко друго, по-рано се бях разделил с приятелката си. Ето как в крайна сметка казах "Да".
Разбира се, убеден бях, че много хора ще си зададат въпроса защо изобщо съм се съгласил да участвам в подобно предаване, понеже то е далеч от сферата, в която обичайно се изявявам. Предполагах, че някои дори категорично ще отсекат, че го правя заради безплатната реклама, от каквато в действителност изобщо не се нуждая. Аз обаче просто усетих, че трябва да го направя. Стори ми се, че явно така е речено да стане. Цял живот са ме наричали бунтар, дори в професията ми, затова сметнах, че просто ще се придържам към образа, с който така или иначе ме отъждествяваха. Същевременно, средата, в която тогава се намирах, бе лишена от каквито и да било условия, благодарение на които да срещна двадесет и пет момичета на едно място (смее се).
Какво ти казаха твоите родители, когато разбраха, че ще се появиш на малкия екран като следващия най-желан свободен мъж в страната?
Зарадваха се. Мисля, че след финалния епизод на предаването е напълно излишно да обяснявам, че те вече бяха започнали да ме подпитват кога и аз ще ги даря с внуци (смее се). Предвид, че брат ми ми има две деца, които страшно много обичам, нашите често ми поставяха въпроса за мои собствени наследници, карайки ме да се замисля, че вероятно идва времето, в което и аз трябва да създам своя отбор (смее се). Това, разбира се, както и сам можеш да се досетиш, направи майка ми и баща ми много щастливи.
Вашите бяха ли готови за вниманието, с което фамилията ви се сблъска, когато шоуто започна своето излъчване?
О, не... Макар че предварително се бях опитал да ги предупредя за какво иде реч, едва след неговото начало разбраха какво съм имал предвид. Безспорно понесоха силен удар, но се справиха с него геройски (смее се). Телефонът им постоянно звънеше, а от време на време получаваха и доста интересни статии, накарали ме да осъзная, че в българските медии има доста креативни умове, които могат да напишат изключително интригуващи материали, когато са впрегнати в правилната посока (смее се).
Евгени с родителите си
Снимка: bTVВярваше ли наистина, че би могъл да откриеш любовта, докато по петите ти върви цял екип от хора, насочили срещу теб обективите на няколко камери, записващи всяка твоя стъпка? Тяхното присъствие не направи ли случващото се по-малко истинско?
Във финалната си реч към Валерия споменах, че съм имал своите съмнения, дали ще успея да открия своята половинка, защото се намирахме в изкуствено създадена среда. Мисля обаче, че в някои отношения случващото се в нейните предели бе дори по-реално, отколкото онова, разиграващо се извън тях. Причината е, че там отсъстват всички онези части на познатото ти ежедневие, които по принцип те разсейват от събитията, изграждащи отношенията ти с някого. Нямаш друга работа, която да отвлича вниманието ти, както и телефон, по който да се обадиш на някого, за да коментирате различна тема... Фокусът ти е насочен само и единствено върху задачата да опознаеш участничките, с които се срещаш. Това наистина бе и моята основна цел, за която дадох всичко от себе си. През цялото време се опитвах да бъда на сто процента в разговорите с всяка една от участничките, изучавайки ги. От самото начало се опитах да убедя момичетата да се абстрахират от камерите, за да може да оползотворим малкото време, с което разполагаме. Доколко това се получи с всички - не знам, не смея да твърдя нищо, освен че наистина направих всичко по силите си, за да дам на всяка една от тях шанс да изградим добра основа за взаимоотношения, отвъд снимачния процес. Вложих старание да науча историите на всички тях, както и да разбера какви са техните ценности и възгледи.
Поради естеството на ситуацията, по време на снимките опасяваше ли се, че симпатиите, с които се сблъскваш от страна на дамите, може да не са толкова истински, колкото те самите твърдят?
Доверих се на собствената си интуиция. Може и да не показах точно какво ми казваше тя, но вътрешно усещах какви са истинските чувства на момичетата към мен. По време на снимките имаше момент, в който вече бях наясно за причините довели всяко едно от тях в предаването, а впоследствие, когато гледах епизодите, стигнах до заключението, че усетът ми не ме е подвел. Ако сега ме питаш, ще ти кажа, че съм направил правилния избор, поне за самия мен.
Евгени и Валерия
Снимка: bTVПреживявайки наново цялата история, този път като страничен наблюдател, гледащ я по телевизията, забеляза ли нещо, което преди това ти е убягнало в нея?
Макар да бях там, аз не бях част от редица ситуации, излъчени в ефир. Дори на коктейлите не знаех какво си казват помежду си момичетата, тъй като бях зает да се целувам с някое от тях (смее се), както много хора се изразиха после. Като зрител обаче добих представа за пълната картина, която се оказа точно такава, каквато си я представях. Признавам обаче, че на малкия екран видях интересни ситуации, за които не знаех във времето, когато са се случили. Тогава съжалих, че не съм присъствал на тях (смее се). Това обаче нямаше как да стане, понеже условията и правилата на предаването, не ми позволяваха да бъда напълно запознат с динамиката между участничките в къщата. Като се замислиш, по същия начин стоят нещата и в реалния живот, където няма как постоянно да си до хората, с които общуваш, налагайки ти се да градиш впечатления за тях, базирани единствено на миговете, които прекарвате заедно.
Какво те накара да избереш Валерия пред Елена на финала?
Отношенията ми с всяка от тях значително се развиха през това приключение. Както в началото изглеждаха различни, така в края се оказаха сходни... И двете са красиви, интелигентни и адаптивни, а освен това споделят едни и същи качества, ценности и виждания. И едната, и другата се раздава изцяло както за хората, така и каузите, които са ѝ близки. Все пак ненапразно точно те стигнаха до финала. Само че на крачка от развръзката, задачата ми да избера една от тях се превърна в мисия невъзможна. Изведнъж всичко, което бях преживял с двете, започна да се връща обратно, предизвиквайки истинска емоционална буря в мен, замъгляваща преценката ми. Ето защо се наложи да изтласкам настрани всички спомени за нашите срещи, накарали ме да проумея колко прекрасни личности са, оставяйки се изцяло в ръцете на своите чувства.
Евгени и Елена
Снимка: bTVС други думи, послушал си сърцето си...
Както и трябва да бъде.
Епизодите на шоуто бяха изпълнени с много романтични жестове. Продължават ли те след края му с победителката?
Да. Аз съм малко като "будала романтик" (смее се). Тези писма, за които стана ясно във формата, погледите, които си разменяхме в него, закачките, които си отправяхме... Нищо от това не е спряло. Една от личните ми мисии като Ергена бе да не се променям. Да бъда точно този, който съм, за да не създам погрешно впечатление в момичетата. Това не би било уважително нито към тях, нито към мен самият. Затова от първия ден им повтарях, че не съм лесен характер и все още има неща, върху които работя.
Интересно е, че мнозина подлагат на съмнение чувствата ви един към друг, като една от причините, които изтъкват, е, че двамата дори не качвате общи снимки в социалните мрежи.
Любопитно ми е защо това въобще е въпрос (смее се). До този момент така или иначе рядко съм споделял във виртуалното пространство изображения, разкриващи каквото и да било от личния ми живот, още по-малко такива с половинката ми. Мисля, че това изобщо не се е случвало. Ясно е, че в самото риалити всичко трябваше да се случва пред камера, но от там насетне това вече не е задължително. Това, че с Вал не излагаме любовта си на показ, по никакъв начин не означава, че нея я няма. Нима фактът, че през половината от денонощието не виждаме слънцето значи, че то не съществува?
Съгласен съм с теб, но по неписано правило загубата на неприкосновеност върху личния живот като че ли е част от цената, която човек трябва да заплати за популярността. Още повече, когато тя е започнала от предаване, съсредоточено изцяло върху най-интимната част от битието на неговите герои.
Има го това, не отричам. Ние с Вал обаче не се крием, дори напротив. Точно днес обядвахме заедно в ресторант, разположен до НДК. На концерта ми в Пловдив тя бе седнала на първи ред, провеждайки видео разговор по телефона с майка ми, за да може тя да присъства, макар и виртуално, на събитието, защото бе извън България. Ден по-късно с Вал посетихме театрален спектакъл на Камен Донев, който изгледахме, стоейки сред останалата публика. Единственото нещо, което не правим, е да налагаме общото си присъствие онлайн.
Валерия
Снимка: bTVНаскоро във виртуалното пространство се озова видео от рождения ден на Валерия, в което се чува как тя с доста рязък тон ти казва да се махнеш от нея, за да може да се снима сама. Клипът предизвика лавина от въпроси и коментари. Ти самият какво би казал за него?
Много често хората виждат само определени части от дадена ситуация, но все пак си вадят заключения за нея, въпреки парчетата, които им липсват. Уверявам те обаче, нещата не са такива, каквито привидно изглеждат на кадрите. Не мога, а и не искам да разказвам цялата история, но тя всъщност се опита да ме защити, за което отнесе немалко критика. И докато някои осъждат нейните думи, аз съм ѝ благодарен за тях. За пореден път ми се издигна в очите.
Радвам се, че нещата стоят по този начин. Предполагам обаче, че онова, заради което я упрекват хората, не е защо, а как се е разиграла въпросната ситуация. Например тонът и подходът, използвани от нея в дадените обстоятелства.
О, хората са запознати с темперамента на Вал още от самото предаване. Освен това се намирахме в клуб, където трудно се чувахме един друг. Да не говорим, че изведнъж срещу нас се насочиха двайсетина камери, много от които дори не принадлежаха на гостите. В такъв момент човек просто действа. Имай предвид, че тонът ѝ в клипа се дължеше на стреса в конкретната ситуация, защото този между нас е съвсем различен.
Преди няколко дни в предаването "Преди обед" Валерия сподели пред Сашо Кадиев и Поли Недкова, че все още не си посетил нейния приют за животни, но скоро ти предстои да го направиш за семейно събитие. След тези си думи, тя по своеобразен начин каза, че ти може да си направил своя избор, спирайки се на нея, но тя тепърва ще вземе своето окончателното си решение за теб.
Тя явно е подела шеговития тон на Сашо (смее се). Сигурен съм, че е така, понеже аз лично бях порицан след гостуването ни в "Шоуто на Николаос Цитиридис", където в отвор на неговите думи, че нашите много харесват Елена, аз му отвърнах, че в такъв случай могат да си я вземат (смее се). Това, разбира се, бе шега. Просто му върнах обратно закачката, макар някои хора явно да не го разбраха. Така че считам за редно човек да се адаптира към дадена среда и хората в нея. Иначе нямам търпение да посетя приюта и ще помогна с каквото мога за тази кауза, защото я намирам за страхотна, а Валерия заслужава всяка подкрепа, дори само заради отношението, с което подхожда към нея.
В такъв случай все още имате желанието официално да обвържете животите си в един, казвайки си заветното "Да"?
За момента не сме говорили за сватба, защото, както казват в Обединеното кралство, първо трябва да отпразнуваме годежа, давайки си достатъчно време, за да го сторим. Като се има предвид сравнително бързия темп, с който се случиха нещата между нас, на мнение съм, че сега трябва да наваксаме онова, което сме пропуснали. Например, вече можем свободно да излизаме навън, срещайки се с роднини и приятели. Необходимо е да поживеем заедно, да видим как се вписваме в света на другия, останалото е лесно. Важното е, че се движим по тази траектория, така че всичко е въпрос на време.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}