Филип Захариев е сред малкото причини все още да имам Фейсбук. Защото иначе никога нямаше да срещна един от най-интересните, вдъхновяващи и свободни хора, които познавам.
Готвачът-пътешественик от Видин, който работи в елитен ресторант "на края на света" в Норвегия, се превърна в истинска интернет "рокзвезда". Заради страстта, с която разказва както за храната, така и за посетените от него 70 държави и за хората, които е срещнал там. Филип е абсолютният мастършеф на детайла; едно непораснало 32-годишно момче, което може да види, прекара през сърцето си и да разкаже така малките неща, че да видиш колко големи са те всъщност. Неотдавна, почти на шега, той събра част от пътешествията си в книгата "Да осъзнаеш колко си малък (Невероятните приключения на един готвач)", която беше разпродадена за около месец, и то без масирана медийна реклама и без да се продава в книжарниците, а само онлайн!
Пред Dir.bg Филип Захариев разказва за своя път от Видин до "Края на света", който криволичи през 70 държави, 2 любови и безброй приключения:
Галерия с най-доброто от пътешествията на Филип вижте тук >>
- Как пътят на живота те отведе от Видин до "Края на света" - северния архипелаг Свалбард и град Лонгиер?
- Животът ме отведе на много места. Започнах да се местя от 12-годишен, когато със семейството ми дойдохме от Видин в София. После, като станах на 18, реших да си се прибера във Видин, където станах готвач. На почти 20 пак се върнах в София. После на 23 реших, че в България ми е тясно и е време за нови хоризонти. Първо поживях и поработих в Италия, а след това заминах за Финландия, после Норвегия, после пак Финландия, и така няколко пъти.
Лонгиербюен
Снимка: Личен архивВсичко това заради жени. Две жени. Моята и още една. Все бягах от една рускиня, която ме беше оплела в мрежите си, пък аз вече бях женен за едно момиче, което преследваше своите скучни... не мога да ги нарека мечти, а по-скоро стереотипи. Защото каква мечта може да бъде да прекараш живота си от вкъщи на работа и от работа - вкъщи?! Да работиш години наред на едно и също място, без значение на каква позиция?! Да смяташ, че сигурност означава панелен апартамент на кредит и постоянна работа, която не можеш да си позволиш да напуснеш, когато ти се прииска?! Както и да е, това е дълга тема. И малко неприятна. В крайна сметка, така и не успях да се откъсна от рускинята, дори и след като се разделих с жена си. Рускините са опасна работа! И когато една рускиня те обича, все едно те е завързала с невидим синджир, който няма дължина, и въпреки, че можеш да ходиш където си поискаш и да правиш каквото си поискаш, все пак тя го държи, и тя решава кога и дали да го пусне.
Та, когато получих офертата за главен готвач на този вълшебен ресторант накрай света, си казах: ''Това е, отивам!". Дойдох, влюбих се в ресторанта, в мястото още повече... и така вече три години и половина. Обичам този ресторант все едно си е мой. Вложил съм цялата си любов в него. От 12-годишен не съм живял на едно място толкова дълго.
Лонгиербюен
Снимка: Личен архив- Кое прави това градче с около 2300 жители от 52 националности, 3000 бели мечки и 10 000 северни елени толкова специално за теб и близко на сърцето ти, че все се завръщаш там?
- Неописуемо е! Мястото наистина е магическо! Ето, днес примерно имахме по-малко резервации и реших да си взема почивен ден. Погледнах през прозореца (това е най-магическият прозорец на света), че слънцето след около час ще залезе и огрява планината до половина в един много интересен червен цвят. Грабнах камерата, каската, облякох костюма и тръгнах с моторната шейна натам. Планината е от другата страна на фиорда и се кара по брега на морето, по което плават големи парчета лед, а над водата се образува пара заради голямата разлика в температурата на въздуха и водата. Докато караш, главата ти е абсолютно празна! Няма как да мислиш за каквото и да било. Тази бяла шир и тишината на Арктика действат като абсолютна медитация. Карах в сянката и преследвах светлината от слънцето, която се отразяваше в снега пред мен. Когато я стигнах и се обърнах назад, видях, че съм се качил страшно нависоко и градчето изглеждаше като някакъв макет в далечината. Снимах залеза и си мислех: "С какво съм залужил щастието очите ми да видят толкова красота?"
Свалбард. В далечината се вижда Лонгиербюен.
Снимка: Личен архивСвалбард е нещо необяснимо, наистина! Няколко месеца след като заживях тук, се случи една трагедия. Имаше брутален ураган, който продължи 19 часа. Смятах, че блокчето няма да издържи. Креватът ми буквално се тресеше от поривите на вятъра. Беше 20 декември, по време на полярната нощ, когато денят по нищо не се различава от нощта за цели 3 месеца. На сутринта, малко след като урагана отмина, падна лавина, която събори 11 къщи. Уби 2-годишно момиченце и 40-годишен мъж. Получих съобщение от шефа ми, ако имам желание, да хвана една лопата и да отида на мястото, защото под снега има затрупани хора. Тръгнах на момента, но когато излязох от нас, видях, че там вече се намират всички останали жители. Всички хотели отдадоха безплатно свободните си стаи, конферентни зали, настаниха хората в спортната зала, къде ли не!... Градчето си има група във Фейсбук, в която всички започнаха да предлагат домовете си на нуждаещите се. Хората, които не си бяха тук, просто пишеха адреса си и призоваваха всеки, който има нужда от жилище, да се настани у тях и да се чувства като у дома си. Тук престъпност няма и жилищата са винаги отключени. Това ми хареса!
Лонгиербюен по време на полярната нощ. Това е по обяд.
Снимка: Личен архив- Ти си сред малцината щастливци, оцелели при среща очи в очи с полярна мечка! Какво се случи?
- Бях на едно вълшебно място през август миналата година, което се намира на 90 км от Лонгиербюен. Един хотел насред нищото. Наистина диво място! Специален хотел за търсачи на силни усещания. Бях там, за да помогна в кухнята на приятел - главен готвач. През нощта, която там всъщност е слънчева през август, забелязах, че навън е неземно красиво и излязох да снимам. Напускането на хотела е забранено без оръжие или без придружител с такова. Затова бях взел пистолета на Симон (така се казва моя приятел). Обаче батерията на камерката ми "умря" и се върнах в стаята да я сменя, след което излязох да снимам и да гледам с бинокъла. Обаче забравих за пистолета. И... много ясно, че в деня, в който излезеш без оръжие, е денят, в който срещаш мечката. Тя стоеше срещу мен. Вцепених се и не можех да помръдна, въпреки че правилното нещо в случая би било да крещя с пълно гърло, да скачам високо и да размахвам ръцете и краката си; да създам възможно най-много шум и да покажа на мечката, че не съм тюлен. Мечките ни виждат просто като храна и нищо друго. Разстояние по-малко от 200 метра се счита за смъртоносно (един мечи скок достига до 10 м и да бягаш е безмислено). Или за човека, или за мечката. В случая нямах оръжие, с което да произведа изтрел във въздуха, което също не е гаранция, че ще я прогони, ако не е яла от месеци, така че бях доста ''in shit''.
Времето все едно спря и изобщо не знам колко дълго сме се гледали. В един момент полярната мечка просто се обърна и тръгна в другата посока. На мен адреналинът вече ми беше до небето и след като постоях малко на мястото си, се втурнах да бягам към хотела. По-късно същата нощ от прозореца на стаята си с бинокъла видях 3 огромни сини кита. Това беше една от най-незабравимите нощи в живота ми!
3 часа през нощта е. Подготвяме се за 10-степенното меню за уникалната българска вечеря и пушим тревица за вдъхновение.
Снимка: Личен архив- Готвил си на норвежкото кралско семейство. Кои други известни личности са посещавали "ресторанта на края на света"?
- Норвежкото кралско семейство се оказаха много земни и приятни хора. Когато излязох да им представя менюто, така тъпо започнах, че сигурно съм изглеждал като абсолюден дебил, понеже ми беше яко притенено, но след като започнаха да ме разпитват и да си говорим, се отпуснах и видях, че няма да ме изядат.
Една от известните личности, които няма да забравя, беше Марта Стюард (скандална мултимилионерка, бизнесдама и медийна звезда, наричана "една от трите най-влиятелни жени в Америка - бел. ред.). Това беше миналата година и бе една от най-трудните ми вечери. Тази жена беше с екип от 40 души, 27 от които имаха безброй диети и алергии. Ние сервираме 5-7-степенно меню - представи си какво е да промениш всяко едно от ястията за 27 души, всеки с различна диета или алергия, и то с някакви абсурдни претенции! Самата Марта Стюард преди вечерята удари почти на екс 2 водни чаши с чиста водка! И й нямаше нищо! По едно време влезе в кухнята и ни попита дали имаме нещо напротив да ни снима. Беше ми забавно, понеже някаква супер звезда дойде и ни попита може ли да ни снима. Казахме й че може, `що да не може? Направи ни по няколко кадъра, на някои даже се изчепихме, и си излезе. Иначе после момичетата казаха, че се държала страшно арогантно и било истински ужас да я обслужват.
Свалбард. Върху световната банка за семена The Global Seedvault.
Снимка: Личен архив- Пътуванията ли са твоето бягство от мястото, където през половината година е пълен мрак, а през другата слънцето изобщо не залязва?
- Да! Колкото и да е прекрасно това място, след няколко прекарани месеца тук започвам да откачам, ако не се махна за известно време. После започва да ми липсва и като се прибера, се чувствам страшно спокойно и на мястото си. Много странно!
- В първата ти книга "Да осъзнаеш колко си малък" описваш пътешествията си в 8 страни. Всъщност, колко държави и градове вече си посетил?
- Държавите са около 70, а градовете нямам никаква идея. Много! Както се казваше в една песен от младите ми години: ''Кажи ми как да бъда само с една, като съм бил в 600 села''?
Свалбард. На някоя от планините в облаците.
Снимка: Личен архив- Да поиграем на асоциации: Коя е първата дума, идваща ти на ум за тези 8 държави, за които разказваш в първата си книга:
• Норвегия: Знамето (честно, винаги знамето ми изкача!)
• Индия: Мръсно
• Катар: Чисто
• Тайланд: Вкусно
• Камбоджа: Хамак и трева
• Виетнам: Моторчета
• Русия: Красиви жени. И Маргарита.
• Украйна: Още красиви жени
• Както и за България, която често е междинна точка в пътешествията ти: Дунава
Джайпур, Индия
Снимка: Личен архив- Кои от местата, които си посетил, остават най-специални за теб? Защо?
- Труден въпрос! Всяко място по някакъв начин е оставило по нещо от себе си в мен. Може би Индия е мястото, което най-силно ме впечатли, макар и не в най-добрия смисъл.
Другото място, което е по-специално за мен, е Припят. Призрачните и изоставени градове са ми слабост. А Припят е най-въздействащият призрачен град, в който съм бил. Да се разхождаш из улиците на град, в който са живели 55 000 души и са го напуснали в рамките на 2 часа, е много особено усещане. Другото такова място е Бангладеш. За него имам толкова много да разказвам, но ще го направя в следващата си книга. Това е страната, която ме кара да е усмихвам само като си помисля за нея! Хората! Хората в тази толкова бедна, пренаселена и мръсна страна са нейното истинско богатство! Това са без съмнение най-прекрасните хора, които съм срещал!
Дака, Бангладеш. Много семейства, милиони хора живеят на тротоара.
Снимка: Личен архив- Каква е причината в книгата си да наричаш Индия "пътешествие за напреднали"? На какво те научиха Делхи, Мумбай и Варанаси? Казваш, че най-голямото гето в Мумбай е преобърнало представите ти за света и за теб самия - какво се случи?
- Делхи, Мумбай, Варанаси и всеки друг град в тази откачена страна ме научиха, че трябва да съм изключително благодарен на съдбата за това, че съм се родил в България. Да ценя повече малките неща, защото на човек наистина му трябва толкова малко, за да е щастлив! Индия наистина ме промени. Хората, които срещнах там, животът им, животът в гетото, животът на тротоара... Наистина ми е трудно да побера само в няколко реда всичко, което чувствам, като се сетя за Индия.
Прасенца във Варанаси, Индия.
Снимка: Личен архив- На какво те научи срещата ти с индийското дете, което не знае кога е рожденият му ден, което събира от релсите човешки части и взима дрога, за да забрави, че е гладно?
- Не знам... Може би, че светът е едно бая прецакано място, в което няма абсолютно никаква логика. Живеем на прекрасна планета, а сме изградили един абсурден свят. И ми се повръща като се замисля.
- Бил си два пъти на едни от най-страшните и легендарни места в света - Чернобил и Припят. На "втория дубъл" бягаш от организираната група и водач, и отиваш на места, където е абсолютно забранено да стъпва човешки крак. Какво е чувството? После изследва ли се за радиация?
- Чувството е странно, но е едно такова усещане за спокойствие. На мен въображението ми е страшно развинтено и мога да седя на едно място с часове и да си го представям такова, каквото е било някога. Или каквото ще бъде след стотици години. Не ми се тръгваше. Даже сме решили лятото да се върнем там и да останем за 2 дни на палатка или в някой апартамент, ако блокът ни се стори по-стабилен. Но на палатка е по-сигурно. Не съм се изледвал за радиация. Не вярвам от един ден да ми се е повишило нивото на радиация кой знае колко...
Чернобил
Снимка: Личен архив- Къде би се връщал пак и пак, и защо?
- В Русия се връщам постоянно. Чувствам Петербург като мой град. Сигурно защото Маргарита е оттам и когато живеех във Финландия, ходехме там с нея всеки месец. Всяка година съм в Петербург по няколко пъти. Иначе на много места бих се връщал пак и пак, стига да живеех 500 години и да не остарявах. В Припят и Чернобил също се връщах. В Бангладеш също ще се върна.
Виенското колело в центъра на Припят. Използвано само веднъж.
Снимка: Личен архив- В книгата си споделяш, че винаги, където и да си по света, можеш да разпознаеш българин. Как, по какво ни разпознаваш?
- Имаме си типични черти и на лицето, и в поведението. Има нещо в погледа на българина... Отделно облеклото, черните дрехи... Тия диагоналните чантички... - тях и други нации ги ползват, предимно балканци (руснаци също), обаче българинът си се познава. Особено ако е в компания. Много българи по света се държат едно такова надменно, с едно особено самочусвтвие, сякаш са нещо повече от останалите и сякаш всеки трябва да се съобразява с тях. Та тия българи се познават отдалече. Иначе си има най-обикновени хорица, които си се сливат с потока и остават незабелязани. Такива българи харесвам, не от тия, другите.
- Също така пишеш: "Финландците са много странен народ. Понякога дори смятам, че не са от тази планета или пък са жертва на някакъв биологичен експеримент. Много ми е интересно какво те кара да мислиш така?
- Как да ти го обясня това... Да речем, че за 5 години живот във Финландия аз имам един-единствен човек, с когото съм близък приятел. Това са студени хора, без никакво чувство за хумор. Във Финландия е нормално, когато съседът те срещне, да забие поглед в земята, за да не те поздрави. Просто за затворени хора, срамежливи, знам ли... Обаче напият ли се, ставате първи приятели и ти досаждат до безобразие! На следващия ден, когато вече са трезви, пак не те поздравяват. И най-странното е, че те го знаят това. Веднъж на едно парти едно момиче запозна да пие и ми вика: "Аз трябва да се напия, иначе ми е трудно да общувам с другите". Викам й: "Е, как така?!". "Ами така, ние сме финланди, в кръвта ни е, не си ли забелязал?". Бях забелязал отдавна, ама никой не си беше признавал така. Откачалки пълни са тия хора! Но не са лоши. Само малко странни. Много странни!
Лонгиербюен, Свалбард. Детската градина.
Снимка: Личен архив- Какво разбра по време на своите пътешествия за хората и за себе си?
- За хората разбрах, че всички са еднакви. Изглеждаме различно, държим се различно, но в същността си всички преследваме една и съща цел - искаме да сме щастливи.
- За какво мечтаеш?
- Да не остарявам и да не грознея. Иска ми се да ям сладко и ''джънк фууд'', колкото си ща, без да дебелея и без да ми се налага да тренирам. И искам да пътувам във времето. Или поне в космоса. Искам да стъпя на друга планета. Общо взето, това е. Нищо кой знае какво.
- Първата ти книга се превърна в истински хит. Кога да очакваме следващата и какво ще съдържа тя?
- Следващата ще излезе през лятото. Ще съдържа истории от Централна Америка, Близкия изток, Бангладеш... и много снимки. Не обичам да се хваля и съм скромно момче, обаче какви снимки напрасках!...
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}