Звездата на Иво Аръков изгрява през 2011 г. с филма "Кецове", а оттогава насам почитателите му се умножават правопропорционално с участията му в различни продукции. Сред българските поредици, в които играе, са "Фамилията", "Скъпи наследници", "Белези", а към момента е част от състава на хитовия сериал "Съни бийч", който преди няколко дни се завърна на малкия екран с втори сезон.

Само че родината ни далеч не е единственото му поле за изява, тъй като той често се снима и в чуждестранни заглавия, а неотдавна застана рамо до рамо до Къванч Татлъту, с когото си партнира в успешната поредица "Ирония на съдбата". Освен всичко изброено дотук, Аръков е и водещ на предаването "Мармалад".

И тъй като за таланта и физическите качества на актьора вече са изписани много неща, предпочитаме да представим Иво по малко по-различен начин, а именно като човека, стоящ зад блясъка на славата.

Вижте снимки на Иво >>

Въпреки своите успехи и популярност, осигуряващи му място сред звездите на родния небосклон, той е успял да остане здраво стъпил на земята. Положителната му нагласа е неподвластна на трудностите, които животът поставя пред него, затова вярата му в доброто е непоколебима. Това обаче съвсем не означава, че е лековерен и позволява на сляпата наивност да го води по пътя, напротив, той има съвсем реална преценка за нещата и не се колебае да си служи с прямота. Иво е изцяло отдаден на работата си, към която подхожда със сериозен професионализъм, но извън нея е духовит, а самоиронията далеч не му е чужда. Единственото нещо, което е в състояние да помрачи ведростта му, е несправедливостта - тя го изкарва извън кожата му, но дори и тогава не е лекомислен.

Пред Life.dir.bg той разкри какви промени търпи героят му Младен в "Съни бийч", а освен това сподели по какво двамата си приличат. Носителят на наградата "БГ модна икона" за 2020 г. разказа още за забавните ситуации, в които са изпаднали по време на снимките на епизодите, а на финала на разговора ни открехна завесата, покрила личния му живот, говорейки за своята половинка.

Снимка: bTV

Здравей, Иво! Сериалът "Съни бийч" се завърна на малкия екран с втори сезон. Какво могат да очакват от него почитателите на поредицата?

Един наистина цветен и колоритен сезон, проследяващ "съзряването и помъдряването" на Младен, като кавичките тук са от значение (смее се). В епизодите зрителите ще станат свидетели на редица комични ситуации, през които персонажите ни с Даниел и Лидия преминават, тъй като сега връзката между тях тримата става дори по-силна.

Какво включва този път към промяната за твоя герой?

Стремежът му да се докаже като улегнал и здравомислещ човек, който е готов да се обвърже. Само че представата му как точно трябва да се случи това е доста интересна. Може да се каже, че целият този процес е забавно симпатичен.

По думите ти разбирам, че той достига до етапа, в който най-после е в състояние да се посвети на сериозните си отношения с някого. Означава ли това, че предстои да видим романтичната страна на неговата натура?

Да, определено. Честно казано дори аз самият бях изненадан от нея, тъй като изобщо не предполагах, че е възможно тя бъде толкова дълбока. Според мен обаче същото важи и за него. Въпреки това, нещата му се получават, без дори да влага сериозно старание.

Преди старта на продукцията беше споделил в интервю с нас, че виждаш повече от самия себе си в него, отколкото във всеки друг образ, който си изиграл някога...

Всъщност по-скоро бих казал, че с него имаме доста допирни точки и аз искрено му симпатизирам, понеже той е позитивна фигура, каквато и аз през целия си живот съм се стремил да бъда, преминавайки дори през трудните моменти с усмивка на лице. Този негов оптимизъм определено ми допада, затова се опитвам да го поддържам жив - както в него, така и в мен. Факт е, че имаме известна прилика, най-вече в наивитета, с който подхождаме към заобикалящата ни среда, но в същото време сме и много различни и това е видно.

Снимка: bTV

Срещаш ли някакви затруднения, вдъхвайки му живот?

Не, никакви, понеже работя с правилния екип, благодарение на който не изпитвам каквато и да било неувереност, изграждайки го. Те са нужното ми огледалото, в което се оглеждам, когато ми е необходима увереност, че подхождам както трябва към общата структура на сериала.

Въпреки известната прилика, която каза, че съществува помежду ви, по неписано правило всеки актьор сякаш влага поне частица от собствена си личност в образа, който играе, за да го направи свой. Ти подходи ли по този начин с Младен?

Не, аз не обичам да придърпвам персонажите, които изпълнявам, към себе си, превръщайки ги в мое подобие. Предпочитам да използвам това, с което разполагам, за да ги създам, но това не означава, че те са мен и обратното. Макар да стоя зад всеки един от тях, знам точно къде е границата, отделяща ни един от друг.

Интересно е, че всъщност спасителят говори с диалект, характерен за източната част на страната ни, какъвто навремето ти също си имал, но си премахнал с немалко усилия.

Да, така е.

Колко време ти бе необходимо да го заличиш?

Странно е, че влизайки в НАТФИЗ, бях напълно убеден, че нямам нищо, което трябва да коригирам в говора си. Аз си бях перфектен, не знам какъв проблем намериха моите преподаватели с начина, по който се изразявах, че да се "заядат" с мен (смее се). Спомням си, че след първия семестър получих доста ниска оценка по "Сценична реч и правоговор", каквато със сигурност не очаквах. Тя обаче ми отвори очите за реалността, карайки ме да я приема. Мотивира ме да положа старание да се усъвършенствам, за да я подобря до края на годината, както всъщност се случи, понеже я завърших с пълно отличие.

Учейки в Националната академия за театрално и филмово изкуство, изпадал ли си в някоя забавна ситуация, провокирана от тогавашния ти диалект?

О, да! Наскоро даже Дария Симеонова, с която бяхме в един клас, ми припомни една такава от първата ни година там. Тогава, едва няколко седмици след началото на първи курс, ни поставиха за задача да представим свой етюд. Моят беше пълна импровизация (смее се). В него се разказваше за мъж, отишъл в родилния дом, за да види новороденото си дете, но се оказва, че бебето, което му дават, не е негово. Та излизам аз на сцената, облечен костюм, вървейки уверено, но вземайки в ръцете си вързопа, изцепвам на зверски диалект: "Хм, туй ни е мою" (смее се). След тези ми думи, всички в залата, включително и професорът ми, избухнаха в истеричен смях. В първия момент не си дадох сметка какво всъщност се случва, затова си помислих: "Малее, много съм добър! Избих ги още с първото си представяне". После обаче ми обясниха какво съм направил, при което наистина се притесних, но моят преподавател ме успокои, обяснявайки ми, че това всъщност е богатство, което може да ми бъде от полза в бъдеще. Ето защо не омаловажавам различните цветове, така да ги наречем, на речта, дори напротив, за мен те са нейният колорит.

Снимка: Цветан Игнатовски

В такъв случай как се почувства, след като разбра, че Младен трябва да говори по същия този начин?

Зарадвах се, защото това е нещо, което към днешна дата напълно необяснимо отсъства от родните продукции. В миналото далеч не е било така и затова се питам каква е причината в момента то да липсва. Все пак далеч по-автентично и правдоподобно е, когато даден герой говори по характерния за родното си място начин, не мислиш ли? Така стоят нещата по цял свят. Например, ако в някой холивудски филм има персонаж от Тексас, тогава кастинг директорите търсят актьор, който може да пресъздаде присъщия за мястото акцент. Освен това се зарадвах много на доверието, гласувано ми от режисьора Димитър Димитров, да създам образ, на който да не се подиграваме, както става в повечето случаи, а да го приемем такъв, какъвто е, въпреки "дефектите му".

Смяташ ли, че ако той бе реална личност двамата бихте се сприятелили?

Колкото и да ми се иска да кажа друго, отговорът по-скоро е "не"... Най-малко защото интересите ни са коренно различни и не съм сигурен, че те някога изобщо биха ни събрали на едно място, където да запознаем.

"Съни бийч" е комедиен сериал, имаше ли обаче комични случки по време на снимките?

Често се случваше някои от нас да каже нещо, което не е планирано по сценарий... Аз самият неведнъж съм импровизирал, разбира се, спрямо ситуацията, в която се намираме, защото живея с персонажа си и реагирам като него. Понякога става така, че няма как да спреш там, където е планирано, просто защото в процеса на работа е възможно да се отключват много непредвидени събития, особено когато колегите ти предразполагат обстоятелствата. Та имаше доста подобни моменти, в които не можехме да сложим край на определена сцена и я продължавахме. В тези мигове дори не само режисьорът не можеше да запази хладнокръвие и избухваше в смях, но и операторът, в резултат на което камерата в ръцете му се тресеше и се налагаше да си вземем поне 10-минутна почивка.

Освен това имахме една сцена с Дънди, в която трябваше да скочим по бански от лодка във водата, а времето все още бе доста хладно и хората ноколо се разхождаха с якета. До края на снимките около нас вече се бе събрала голяма публика, която дори ни аплодираше като на театрално представление. Мисля даже, че бурната им реакция остана в епизода, в смисъл, те не се виждат, но ръкопляскането им се чува.

Неотдавна се снима в още една телевизионна продукция, само че чуждестранна, и по-точно турска. Ще разкажеш ли малко повече за нея?

Участието ми в нея бе инцидентно, като в началото трябваше да се включа в проекта само за един ден, но впоследствие ангажиментът ми спонтанно се промени и се наложи да остана за един месец. Всичко започна, когато тогавашният програмен директор на bTV ме попита какво ми е мнението за турските сериали, а после се свърза повторно с мен, отправяйки ми въпроса дали изобщо бих се съгласил да участвам в такава поредица. Последва трето обаждане, в което ме уведомиха, че продуцентите на "Ирония на съдбата" са се запознали с моята работа и ми отправят покана за участие. Така отидох да заснема една сцена, в която трябваше да изиграя български полицай, но съвсем неочаквано решиха да изпълня ролята на руски мафиот. Оказа се, че тамошната аудитория е харесала толкова много моя персонаж, че екипът реши да го задържи за още няколко епизода.

Иво и Къванч Татлату

Снимка: Личен архив

Всъщност в този сериал си партнираш с една от най-големите звезди в южната ни съседка - Къванч Татлату. Какви са впечатленията ти от него? Какъв човек е той?

Не мога да отговоря напълно на този въпрос, защото с него не сме излизали заедно, извън снимачната площадка. Това обаче, което ми направи впечатление, докато сме разговаряли, е, че той е много земен. С него се говори много лесно, защото не се величае. Достоен човек, който обича животните, тъй като през цялото време домашният му любимец бе неотлъчно с него. През годините съм имал късмета да бъда част от редица продукции със световноизвестни актьори, но никой от тях не се е държал с колегите си така, както той. Преди да си тръгна, Къванч се изправи пред целия екип, аплодира ме пред всички, след което ми благодари за професионализма, с който съм подходил към работата си, представяйки достойно българските артисти. Адмирира моята отдаденост и дисциплина, понеже обичайно прекарвахме около 18 часа пред обектива на камерата, за разлика от холивудските артисти, които след десетия, максимум дванайсетия час, си тръгват от снимачната площадка. Докато ние приключвахме, когато сме напълно сигурни, че работата е добре свършена. В това отношение никой не прояви каквито и да било капризи.

Според мен единствено някой, който по принцип постъпва по същия начин, би могъл да оцени подобно поведение.

Знаеш ли, винаги съм се стремял да подхождам точно така. Дори някога да съм бил в позиция, в която мога да си позволя да демонстрирам някакво положение и статус, никога не съм го правил. Високото его определено не е сред приятелите ми, което означава, че предпочитам да покажа какъв съм, вместо да демонстрирам кой съм. Радвам се, че Къванч забеляза това в мен и съвсем чистосърдечно ми даде своята признателност. Това е първата знаменитост от подобно високо ниво, постъпила така, което определено ме спечели.

Снимка: Цветан Игнатовски

След като вече обсъдихме професионалния ти живот в последно време, имаш ли против да сторим същото и с личния?

Ами, то всичко като че ли се знае... Остана ли изобщо нещо за коментиране?

Не знам, ти трябва да кажеш. Имаш ли време за личен живот изобщо?

Моят личен живот е професионалният ми живот. За жалост почти не ми остава време за каквото и да било. Ето например по Великден даже нямах възможността да отскоча до Варна, за да се видя с роднините си. Надявам се някой ден да оправят тази магистрала, за да мога по-често да се прибирам и по-бързо да се случват нещата.

А как върви любовта?

Засега добре. Мога да кажа, че се намирам в правилните обстоятелства и се надявам отношенията ни с половинката ми да останат точно толкова хармонични, колкото са и в момента.

Вие с Габриела изглеждате наистина щастливи заедно. Чувствата помежду ви личат в общите снимки, които публикувате в социалните мрежи. Така ли е наистина?

Надявам се да е така (смее се).

Е, сега ли намери да скромничиш?

Аз съм от хората, вярващи в енергията, затова не обичам да предизвиквам завист, която може да ме изправи пред тежки препятствия, с каквито съм се сблъсквал в миналото. Сега обаче се чувствам изморен от всички премеждия, през които ми се е наложило да премина, затова предпочитам да казвам пред медиите това, което смятам за допустимо.

Въпреки тази твоя предпазливост обаче, сигурен съм, че си романтична натура. Затова сега ще се опитам да го докажа, питайки те какъв бе последният мил жест, който направи за Габриела?

Мисля, че този въпрос трябва да отправиш към нея, не към мен (смее се).

Аз съм абсолютно сигурен, че тя е до теб, докато ние с теб разговаряме по телефона. Би ли я попитал от мое име, моля те?

Отговорът беше, че не съм много романтичен, след което допълни, че поне се старая (смее се). Според мен впечатлението ѝ се гради на факта, че не се опитвам да спазвам някакви определени дати, като Свети Валентин, Коледа и т.н., през които задължително се очаква да засвидетелствам чувствата си. При мен правилото гласи, че всеки друг ден е по-подходящ за тази цел. Явно разбиването на това статукво ми създава подобен профил в очите на другите. Истината обаче е, че аз ценя малките моменти, ето защо съм на мнение, че едно приятно преживяване има по-голяма стойност от едно бижу на "Cartier", например.

Иво с половинката си Габриела

Снимка: Официален профил в Instagram

В такъв случай Габриела не очаква накити и украшения...

Абе, като всяка друга жена и тя ги очаква (смее се).

Лятото все още не е чак толкова близо, но все пак да те питам дали имаш някакви планове за това как ще го прекараш?

Много ми се иска да скоча напред във времето, за да видя къде ще си почивам, но уви, невъзможно е. Габриела сега започва работа и е много въодушевена за новото начинание, в което се впуска. На мен тепърва ми предстои обиколка из летните театри в България с актьорските вечери, на които съм водещ. Това е спектакъл, изграден от фрагменти от различни пиеси, като на сцената освен актьори, се качват и гост-певци. Освен това наскоро се явих на кастинг за много голям чуждестранен сериал и в момента очаквам отговор от там, който ще предопредели как ще протече предстоящият сезон за мен.