Честит празник на Българската просвета и култура и на славянската писменост! В този ден обикновено изразяваме своята признателност пред светлото дело на братята Кирил и Методий и едно от основните неща, които ни правят народ - нашият език. Език, който с всяка изминала година се променя все повече и за съжаление промените невинаги са към добро. Ето защо си струва да се замислим за грамотността и по-скоро за това колко е трудно да останеш грамотен в съвременния свят.

Време за мен

Образованието

Когато се заговори за грамотност, много хора веднага са склонни да хвърлят вината за нивото ѝ върху образованието в страната ни. Оплакваме се, че то не е отлично, че критериите за учене и образоване на децата ни са силно занижени. В условията на коронавирус пандемията, която нанесе пореден удар върху образователната система, обаче разбрахме, и като родители, че образоването на децата ни, на каквато и възраст да са те в момента, не е лесно и не е едностранен процес. Всъщност, каквито и слабости да има системата, трябва да си дадем сметка, че не е правилен подход да обвиняваме - учителите, преподавателите във висшите учебни заведения, децата си, системата, законите и т.н. По-скоро трябва да изискваме и когато изискваме, нека започнем първо от себе си.

Възпитанието

И тук главната роля е на възпитанието. Ограмотяването на един човек започва в семейството и трябва да продължи там, наред с образованието, което детето ни получава в училище. Затова, преди да хвърлим отговорността за бедната грамотност на младото поколение върху образователната система и всички в нея, е хубаво да се запитаме какво направихме ние, какво правим ние сега, за да ограмотяваме децата си.

Време

Времето е сякаш най-ценният и най-оскъдният ни ресурс. Сега то тече с много бързи темпове и е онова, което най-много ни липсва в съвремието. Ние не поемаме информация, ние минаваме през нея, по диагонал, малко от тази информация остава в главите ни и наистина стига до нас. Като журналисти, ние бързаме... бързаме да се запознаем с информацията, бързаме да я предадем на читателите си. Като хора ние бързаме, бързаме да стигнем до работа, да заведем и приберем децата от училище или детската градина, да се погрижим за дома си, за близките си. Децата ни бързат да си научат уроците, бързат, за да играят на смарт устройствата си, които са станали неразделна част от живота им. В този непрестанен кръговрат на ежедневието отделяме много малко време, за да обърнем внимание на тяхното ограмотяване. Да! Правим всичко, което можем, но накрая се оказва, че то не е достатъчно. Бързият начин на живот често ни кара да правим грешки и макар да не е оправдание за лошото ограмотяване, е предпоставка за него.

Социалните мрежи

Те са място за общуване и споделяне на хора от всякакви групи, те са и мястото, където често четем неграмотно написани послания, понякога с абсурдни грешки. Много от младите хора приемат този начин на споделяне и писане, без да се замислят дали онова, което четат, или споделят, е правилно. Не зная колко от нас си дават сметка за това, но има и деца, които нарочно пишат по този начин, за да бъдат разбрани и приети от съучениците или приятелите си. Иначе биха били наречени "зубъри", "лузъри" и т.н.

Sarvemennoto pisane

Не, това не е грешка. Много от нас вече пишат по този начин. Общуват на "шльокавица", така е по-бързо и по-лесно. Не е случайно, че издадоха романа "Под игото" на Иван Вазов в такъв формат. Разбира се, за това има и други причини, отново свързани с проблемите с ограмотяването.

Съвременното писане (в социалните мрежи) няма за цел да ограмотява, а само да информира и то по най-бързия начин. Затова за много хора е по-лесно да напишат "Zdr", "Ko prai6" или да използват съкращения и емотикони, за да изразят чувствата си. Както казах, съвременната комуникация е бърза и изисква бързо и лесно осъществяване.

Grammar Nazi

Неграмотният начин, по който се осъществява тази комуникация предизвика и формирането на друга група хора, познати като "Grammar Nazi". Те стриктно съблюдават за спазване на правилния правопис и биха коригирали всеки, който пише неграмотно, дори този човек да им е близък. Толкова много са споровете между приятели във Facebook, които доказват това. Има немалко приятелства, които са били разтрогнати поради тази причина. Дори и да не сте "grammar nazi", сигурно се дразните, когато виждате написаното от хора на "беден български език" и пълно с правописни грешки или неправилно поставени запетаи. И сте прави, но това не означава, че трябва да бъдете груби. Ако искате да провокирате човек да се ограмоти повече, то грубото посочване на грешките му в социалната мрежа, не е правилният подход.

Ограмотяване

Без съмнение основата на грамотността на един човек се поставя в семейството и в училище, но паралелно с това, трябва да върви процес на самоусъвършенстване и ограмотяване. Това се случва с четене, разбира се. Съвременните хора посвещаваме много повече време на писане и на стремеж да споделяме чрез писане и снимки, отколкото на четене. А четенето е онова, което тренира мисълта ни и ни ограмотява. Но то прави и много повече - показва ни различни гледни точки, завежда ни в нови светове, кара ни да преживяваме различни ситуации, в които може иначе никога да не попаднем, да видим места, на които може и никога да не отидем, да се запознаем с характери, които не сме си представяли, че съществуват и отваря врати в съзнанието на човека, което нищо друго не е в състояние да отключи.

И макар да си мислим, че е много лесно да се чете, оказва се, че за много от хората това не е възможно. Отново поради липса на време - прекалено много задължения, умора, смарт устройствата и социалните мрежи, които са ни обсебили и не на последно място - заради липсата на желание. Защото никой до този момент не им е показал, доказал или вменил, че грамотността е висша ценност.