21:09 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Кристоф Валц: Страстта няма нищо общо с работата

Актьорът си позволява лукса да не мисли за имиджа си

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Кристоф Валц: Страстта няма нищо общо с работата

Актьорът си позволява лукса да не мисли за имиджа си

06:30 | 21 юли 2019 | Редактор : Ваня Савкова 30 12926 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Кристоф Валц е австрийско-немски актьор. Роден е на 4 октомври 1956 г. във Виена, Австрия.

Ciné

Вижте снимки на актьора >>

Въпреки че е роден в Австрия, по линия на баща си, той получава германско гражданство след раждането си. На въпрос дали се чувства австриец, Валц отговаря:

"Аз съм роден във Виена, израснах във Виена, учих във Виена, дипломирах се във Виена, започнах актьорската си кариера във Виена. Колко по-австриец да съм от това?".

Валц говори свободно немски, френски и английски език. Има два брака. От първия си брак с психоложка от еврейски произход от Ню Йорк, Валц има три деца - две дъщери и син, които живеят в Израел. Синът му е равин. От втория си брак с германската дизайнерка Джудит Холсте има една дъщеря.

Кариерата му в Холивуд започва, след като участва в няколко филма на режисьора Куентин Тарантино. Двукратен носител на награди "Оскар", "Златен глобус" и "БАФТА" с два филма на Куентин Тарантино - "Гадни копилета" и "Джанго без окови". Други известни филмови продукции, в които участва са "Тримата мускетари", "Вода за слонове", "Касапница", "Спектър", "Малък голям живот".

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Актьорът дава много откровено интервю пред The Talks, в което напълно можем да го преоткрием или да затвърдим мнението си за него. Всеки сам решава за себе си.

Кристоф Валц

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Г-н Валц, какво точно Ви кара да се заинтересовате от една роля и да я приемете?

Това няма никакво значение. Важното в случая е какво я прави интересно за публиката. Разбира се, не приемам роли, които не са ми интересни или в които не откривам нещо за себе си. Но не обичам да говоря за това. Ако отидете в ресторант и ви сервират изключително ястие, няма нужда да знаете как се е чувствал готвачът или кога е избрал продуктите от пазара. Винаги имам чувството, че сякаш дърпам килима под краката си, ако започна да говоря за бекграунда на моята работа. Моите обяснения ще бъдат в конфликт с причината, поради която е направен филмът на първо място, а именно - за да го изпита публиката, а аз не искам това.

Но не е ли някак стимулиращо да изиграете герой, който не е злодей?

Мисля за това. Дали някой е злодей, или не, това го решава публиката, не аз. Понякога е много интересно да говоря с актьори, които приемат ролята си съвсем различно и не могат да разберат защо някой ги вижда като "зли".

Кристоф Валц

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Значи изобщо не мислите за имиджа си, така ли? Може ли една холивудска звезда да си позволи това?

Нямам представа. Това може и да е нещо, което никой не може да си позволи. Но е лукс, който аз си позволявам.

А страстта лукс ли е според Вас?

Общо взето страстта е стока на момента. Всичко трябва да се прави със страст. На хората се казва, че животът им ще бъде много по-смислен и по-пълен, ако следват страстта си. Но накрая става дума само за това да се продаде нещо на някого. Изживейте страстта си! Намерете себе си! Това са пълни глупости.

Какво Ви кара да мислите така?

Първо, не всеки може да се придържа към това, да изживее страстта си. И второ - не всичко е свързано със страстта. И трето - не всеки има този вид страст, така че не можеш да я накараш да се появи от въздуха. Но най-важното - няма определен фактор, някаква причина, която да предполага, че животът ви ще се подобри, ако изживеете страстта си. Само защото нямате изгаряща страст по работата си, не означава, че нещо ви липсва.

Кристоф Валц, Куентин Тарантино и Брад Пит

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Но за Вас да играете е страст, не е ли?

Изобщо не е. За мен е професия, както всяка друга. В медицината най-добрите хора, които оказват помощ, са тези, които нямат страст. Докторите, които са твърде страстни, са онези, които най-често допускат сериозни грешки.

Какви грешки щяхте да правите, ако бяхте актьор със страст?

Най-голямата от всички - щях да се опитам да ви убедя колко съм страстен. А за мен значение има най-вече историята. Дали ще има страст в нея, или няма да можеш да се освободиш напълно от някои страстни тенденции, но страстта няма нищо общо с работата.

Кристоф Валц и Джейми Фокс

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

И Вие сте изпитвал тежестта на това да нямате работа. Години наред не бяхте така успешен, както сега. Не Ви ли трябваше все пак малко страст, за да продължите да се занимавате с тази професия?

В никакъв случай. Това, която те кара да продължиш напред, е инат, финансова необходимост или просто издръжливост. Страстта би те довела до фрустрация, но не и до постоянство. А за това не ти трябва страст, трябва ти упоритост.

Значи продължихте да се занимавате с актьорството само защото бяхте твърде голям инат?

Беше точно по тези причини, които изтъкнах. Не знаех по какъв друг начин да се препитавам. Не можах да измисля нищо друго. Оказва се, че така стоят нещата за всяко нещо, което е от значение - работа, връзка, дори хоби, което правиш за своя забавление - винаги стигаш до момента, в който имаш нужда от постоянство, ако искаш да продължиш напред.

Може ли човек да се научи на такъв вид постоянство?

Да, може. Трябва да се придържаш към това. Да практикуваш. Не е лесно за повечето хора, те просто не са добри в това. Но когато продължаваш да правиш нещо, независимо от всичко, това е постоянство.

Кристоф Валц

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Е, можете ли да кажете тогава, че изобщо притежавате някаква страст?

Имам страст към добрите филми.

Какво сте гледали напоследък, извън вашата работа, което Ви е харесало?

Никога не гледам филмите си така или иначе, вече ги познавам достатъчно добре. Има някои жанрове, които обичам да гледам - филмите ноар например, особено старите филми. Обичам и италианските комедии от 50-те и 60-те. Напоследък гледам много от филмите на Хал Ашби (бел.ред. американски режисьор "Завръщане у дома" 1978 г.), защото в тях има един вид съзерцание, което на мен ми липсва. Те са истории за нашия живот, за нашия свят. Когато едни филми са добри, те са наистина добри. И те са филмите, които аз гледам, както вие бихте казали - страстно.

ИЗБРАНО