Въпреки славата, на която се радват, истината е, че по света няма много изпълнители, отличаващи се с характерни и разпознаваеми гласове, способни да развълнуват публиката, а в България те, разбира се, са още по-малко. Нора Караиванова обаче със сигурност е една от тях. Това без съмнение биха потвърдили и всички почитатели на музикалните риалити формати у нас, които от самото начало са следили с интерес първите подобни предавания в родния ефир, като "Music Idol", където всъщност навремето изгря нейната звезда. Още тогава тя доказа, че е певица, чийто талант заслужава вниманието на публиката. Сега, повече от десетилетие по-късно, Нора продължава да блести все така ярко, при това не само на музикалната, но и на театралната сцена.
Причината да се срещнем с нея днес е участието ѝ в мюзикъла "Коса", който ще се играе утре - 7 декември, в Зала 1 на Националния дворец на културата, точно 20 години след премиерата на спектакъла в Източна Европа. Каква ще бъде нейната роля в него и как съумява да съвмести професионалните си ангажименти със задълженията на майка, можете да разбере лично от нея:
Утре, на седми декември, ще поставите мюзикъла "Коса" на софийска сцена. Това първото представление в столицата ли е и какво могат да очакват хората от него?
Премиера е силно казано, тъй като ние вече го поставихме в столицата, като част от Фестивала на музикалния театър, но тогава бе предназначен за малко публика. Сега обаче много повече желаещи ще имат възможността да му се насладят, защото този път ще го играем в Зала 1 на НДК. Колкото до самата премиера на спектакъла, тя бе на първи юли във Варна, веднага след т.нар. Джулай морнинг. Според мен това бе изключително подходяща дата, пасваща идеално на бунарския дух, рокендрола и хипарството, които носи в себе си представлението. Радвам се, че съм част от този проект, защото "Коса" попада в топ 3 на любимите ми мюзикъли и няма да е преувеличено да кажа, че за мен е като сбъдната мечта, която се осъществи благодарение на Борис Панкин и Варненска опера. Сигурна съм, че хората, които ще заемат местата си в залата, ще усетят не само моята любов към шоуто, но и тази на колегите ми. Освен уникалния Мариан Бачев, на сцената ще се качат още много млади таланти, за които съм сигурна, че тепърва често ще слушаме, защото те са представители на новото поколение от комплексни артисти. Именно заради тях се чувствам обнадеждена и искрено вярвам, че на българската култура ѝ предстои светло бъдеще, защото те ще я развиват в правилната посока.
Нора в мюзикъла "Коса"
Снимка: Росен ДоневСпомена, че "Коса" е един от твоите три фаворита в този жанр, кои са останалите два мюзикъла, които харесваш?
Не мога да скрия, че "Чикаго" също ми е на сърце, защото съм играла в постановката на Бойко Илиев в Музикалния театър, след което участвах и в тази на Борис Панкин с Варненската опера. Третият е "Мечтателки" - култовият филм с Бионсе и Дженифър Хъдсън. Нямам търпение някой у нас да прояви смелост и най-после да го реализира на българска сцена, защото музиката в него за изключителна. Съзнавам обаче, че това би било наистина голямо предизвикателство за певците, които биха участвали в него, тъй като партиите, които ще трябва да изпълнят, не са никак лесни. На мен обаче ще ми бъде интересно да се провокирам по този начин.
В такъв случай ще стискаме палци правилните хора да четат и някой ден наистина да решат да направят мюзикъла за българската публика.
Дано! Това са скъпи проекти и е необходимо много хора да повярват в успеха им, за да станат факт... особено предвид трудните времена, които застигнаха културата. Но като цяло съм заредена с оптимизъм и вярвам, че хубавото предстои.
Надявам се наистина да е така, все пак всички чакаме мига, в който ще можем да се върнем към "старо нормално". Нека обаче сега отново се насочим към "Коса". Изминаха 18 години, откакто легендарният рок мюзикъл бе поставен за последно в България. Има ли разлики между тогавашния и сегашния спектакъл?
Честно казано, не съм имала привилегията да гледам тогавашната постановка, но доколкото знам Мариан Бачев е един от оригиналните участници в нея. Той ми е казвал, че по онова време е играл ролята на младия Буковски, а сега изпълнява тази на по-възрастния Бъргър. Разбира се, в момента останалият състав е различен, което означава, че и усещането за шоуто е такова, защото всеки влага по нещо от себе си, променящо малко или много енергията му.
Общо 106 души са се явили на кастинг за място на сцената. Ти беше ли сред тях или получи специална покана за участие?
Аз също се явих на кастинг. Стана така, че съвсем случайно прочетох в социалните мрежи, че Варненска опера ще поставя мюзикъла и след като видях кой ще бъде режисьорът му, веднага се обадих на Борис Панкин, тъй като, както вече споменах, бяхме работили по "Чикаго". Тогава му споделих голямото си желание да бъда част от проекта и го попитах какво трябва да направя, за да се случи това. Той ми отговори, че е необходимо да сторя като всички останали и да се явя на прослушване (смее се). Беше много интересно, защото един вид си припомних тийнейджърските си години, когато ходех по конкурси. Бях забравила какво е да се подготвяш за състезание, да се притесняваш дали ще се справиш с конкуренцията... Всичко това обаче ми подейства събуждащо и бе наистина полезно за мен.
Току-що развенча мита, че в шоубизнеса нещата се случват с връзки.
Да, нещата наистина не стоят така, както мнозина предполагат. Когато говорих с Борис по телефона, той ми каза, че никой няма предварително уговорени роли, че нищо не е сигурно. Единственият, за когото се знаеше, че ще участва, бе Мариан, но той така или иначе работи по всеки един негов проект. Естествено, това далеч не е случайно, тъй като е страхотен актьор и певец с прекрасна енергия Освен това двамата с Панкин са близки приятели и сякаш си носят късмет един на друг.
Разкажи ми малко повече за ролята си продукцията, попаднала сред 10-те най-добри представители на своя жанр за всички времена.
По принцип се определям като болезнен реалист, който наистина е много критичен към себе си, затова никога не се целя в главната роля, когато става въпрос за подобен тип ангажименти. Предпочитам да изпълня образ, който е близко до мен - като изпълнител и характер, за да го пресъздам по възможно най-автентичния начин. Няма например как да се превъплътя в някоя сладникава принцеса, дори не мога да си се представя в нейните обувки... По-скоро бих изиграла лошата вещица. В "Коса" обаче няма подобен персонаж, ето защо аз съм част от хипарското племе, стоящо зад гърба на Бъргър, което го подкрепя през цялото време, дори и в белите. На мен се пада честта да изпълня култовата песен "Aquarius", откриваща спектакъла, както и още едно парче, което страшно много харесвам - "Easy to be hard", чийто текст е много силен.
За какво се пее в нея?
За това, че на човек му е много по-лесно да бъде лош към най-близките си, отколкото към непознатите, на които дори е склонен да помогне. Посланието действително е много силно. Всеки път, когато я пея, получавам поздравления от колегите ми, което ме радва, защото означава, че съм се справила с поставената ми задача. Иначе героинята ми се казва Дион, която е една от "пакостниците на сцената".
Тази героиня ли чувстваш по-близко до себе си, или онази от "Чикаго"?
Те са много различни, просто няма как да ги сравня. В "Чикаго" играя Мама Мортън, която е надзирателка в затвор. Тя е толкова корумпирана, ще би продала и собствената си майка за пари (смее се). Това между другото бе първият ми сблъсък с актьорското амплоа. Дотогава изобщо не бях подозирала колко е трудно да се представяш за някой друг, влизайки в образ, който е много далеч от теб. Признава, че не ми беше никак лесно да се пречупя, за да стана онази безскрупулна и лицемерна жена, която трябваше да бъда, макар и само на сцената. Благодарение на екипа на Музикалния театър обаче все пак успях да създам и изградя този образ по максимално реалистичен за мен начин.
Да разбирам, че до онзи момент малко или много си подценявала актьорската професия, така ли?
О, да. Не крия, че преди да се докосна до този свят, мислех, че на актьорите им е лесно. Питах се какво изкуство толкова правят, при положение че им се налага единствено да имитират или пресъздават, а не да създават нещо от нищото - като писането на музика, например. След като обаче ми се наложи да сторя същото, мнението ми коренно се промени и разбрах колко много съм се заблуждавала. Оттогава никога повече не съм омаловажавала труда им, защото разбрах, че е изключително сложно да излезеш от себе си и да убедиш другите, че не си човека, когото познават.
На мнение съм обаче, че повечето актьори си мислят същото за музикантите, просто защото човек като че ли има навика да недооценява усилията на останалите, тъй като гледа от собствената си камбанария.
Определено! Нещо повече, у нас сякаш съществува разбирането, че хората на изкуството изобщо не работят. Това обаче е грешно становище, защото на нас определено ни се налага да влагаме ужасно много труд и усилия в онова, което правим.
Аз лично мисля, че понякога те са повече от тези на останалите.
Така е, но това остава скрито, тъй като на показ попада единствено фасадата, която си изградил пред света, но и тя трябва да се поддържа. Работата е там, че не е достатъчно само да попаднеш в полезрението на аудиторията, но и да се задържиш там, а това не е елементарно, въпреки всеобщите убеждения.
Вълнуваш ли се от срещата с публиката, предвид факта, че откакто в световен мащаб избухна пандемията, събитията от този вид се разредиха значително, а когато все пак се състоят, то биват придружени с редица изисквания и мерки?
Всяка среща с нея е като глътка свеж въздух. В момента всички хора на изкуството сме потънали в дълбок сън и когато се качим на сцената се събуждаме, макар и за малко (смее се). Чрез подобни събития превъртаме стрелките на часовника, връщайки се към стария начин на живот, отпреди почти две години, а когато светлините на прожекторите изгаснат и завесите паднат - илюзията се стопява и ние отново заспиваме. Надявам се, че скоро ще дойде моментът, в който ще сме будни за постоянно, а не за по няколко часа всеки месец.
Нека сега да превъртим лентата години назад... Всъщност ти доби популярност с участието си във втория сезон на "Music Idol", където доказа, че притежаваш огромен талант. Кажи ми, как си представяше шоубизнеса в онзи период и оправда ли той очакванията ти, или напротив?
Това беше наистина странно време... Наситено както с върхове, така и със спадове. Общо взето ние бяхме едни от първите изпълнители, тръгнали от подобен тип формати и всички се чудеха какво да правят с нас (смее се). Тогава работехме заедно с "Вирджиния рекърдс", които обаче тепърва започваха да се занимават с подобен тип артисти. Истината бе, че те се учеха с нас, а ние - с тях. Когато дойде следващата вълна от певци, изгрели на сцената в музикални формати, те вече бяха доста по-подготвени и знаеха как точно трябва да се процедира. Смятам обаче, че съвместната ни работа е била полезна за всички ни. Днешният шоубизнес е доста по-различен от тогавашния - в онзи период българската музика не бе на особен почит. Спомням си, че чуждите музикални медии отказваха да въртят наши песни, докато сега нещата стоят по различен начин, което може само да ме радва.
Някои от колегите ти, които изгряха в тези музикални риалити формати, се завърнаха към тях, при това дълго, след като ги напуснаха. Някога мислила ли си и ти да направиш същото, или го смяташ за крачка назад?
Знаеш ли, ако трябва да бъда на сто процента откровена - да, случвало се е да се замисля дали да не се явя отново в някой формат просто ей така, само заради тръпката и емоцията на подобно преживяване. Но колкото и да е вълнуващо, осъзнавам, че направя ли го, то ще бъде грешен ход, поне за мен самата. Считам, че отстрани би изглеждало така, сякаш съм се предала и нямам сили да продължа напред сама, следвайки собствения си път, а съм избрала лесното. Ето защо предполагам, че подобно участие по-скоро би ми навредило, отколкото помогнало. Може би ако в миналото бях решила да обърна гръб на музиката, подобно на мнозина, една такава стъпка най-вероятно би ми била от полза сега, но случаят не е такъв.
Спомена, че изправени пред суровата реалност, много хора са се отказали от мечтата за музикална кариера. Другите участници от "Music Idol" ли имаш предвид?
И те... Мисля, че освен Тома и Ясен Зердев, останалите 9 души, които стигнаха до концертите на живо, почти не се занимават вече с музика, което е жалко.
Съжалявам да го чуя, защото всички вие - от втория сезон на предаването, бяхте наистина талантливи изпълнители. Тъжно е когато мечтите на онези, които имат нужните качества, за да ги достигнат, изгасват, преди да бъдат реализирани.
Много зависи и от очакванията, които имаш... Ако се отправиш към такъв формат с "голямата кошница", разбира се, ще има разочарования, които трудно ще преглътнеш. В подобни моменти много хора се отказват от копнежите си, определяйки ги като "глупост", и решават да си намерят "истинска" професия, която да им носи доходи. Факт е, че изкуството не е лесно, то изисква силна воля, борбен дух, постоянство и дори жертви. В случай човек не е готов за тях, нормално е да направи завой по пътя си, с цел да се чувства по-сигурен и стабилен.
През всички тези години ти самата пробвала ли си се да смениш посоката, в която се движиш?
Да, но не съм се чувствала добре. И до днес, предвид смутните времена, в които живеят, ме питат защо не заложа на нещо по-сигурно, като да преподавам уроци по пеене например. Само че мен сцената все още ме привлича и аз искам да бъда на нея, поне доколкото е възможно. След 10-20 г. сигурно ще бъде различно и тогава вече ще се замисля за алтернативни варианти (смее се).
Не мога да си представя как един изпълнител, който носи в себе си любовта към музиката, би решил да я захвърли и изцяло да смени своето амплоа.
Неволята учи... Все пак и ние трябва да оцеляваме по някакъв начин. Аз обаче стигнах до заключението, че ако се захвана с работа, коренно различна от музиката, то тя просто няма да ми носи щастие и удовлетворение, а искрено вярвам, че човек трябва да се занимава с онова, което обича.
Сега какво би посъветвала всички хора, възлагащи всичките си мечти на подобни предавания?
Много е важно да създадеш подходящия екип, с който да се чувстваш добре и да си имате взаимно доверие. Не трябва да те е страх от работата и е необходимо да имаш известна доза самочувствие, което обаче да бъде подплатено с реални качества. На младото поколение му е нужно само малко повече опит, а придобие ли го, вярвам, че в най-скоро време и България може да има световноизвестен поп изпълнител.
Дано стане така, защото повечето от участниците в музикалните предавания като че ли не полагат усилия за по-късното си развитие. Вместо това, сякаш чакат кариерата им да се случи от само себе си...
Да, оставят се малко на инерцията, което е присъщо за хората на изкуството. Но, разбира се, не всички са така. Има и такива, които са достатъчно упорити и не спират да творят след участието си в даден формат, а това е добре и за нас, понеже конкуренцията винаги действа като стимул.
Измина повече от десетилетие, откакто ти започна да градиш своята кариера. На какво те научи опитът, дошъл с годините?
Ами, той всеки ден те учи и това продължава до края на живота ти, както се казва. Но може би станах по упорита, защото и аз в началото се бях оставила на течението. Сега си давам сметка, че след като приключиха отношенията ми с "Вирджиния Рекърдс", тогава започна истинската борба за мен, защото останах напълно сама. Трябваше да търся подходящите хора, с които да работя, и се оказа, че това не е никак лесно. В крайна сметка обаче ги открих и сега съм щастлива, защото знам, че само след едно телефонно обаждане нещата ще станат така, както ми се иска.
Има ли нещо в професионален план, за което към днешна дата съжаляваш, или просто би предпочела да бе направила по различен начин?
Гордея се с всеки мой проект - независимо от неговото естество. Считам, че онова, през което съм преминала, ми е дало повече, отколкото ми е взело. Поради тази причина не бих искала да променя каквото и да било. Единственото, което вероятно бих желала, е да влагам още повече енергия и усилия в работата си, въпреки че в момента ми е малко по-сложно, защото вече съм и майка. Опитвам се да съчетавам двете неща, но няма да лъжа, трудно е. Понякога чувствам, че все едно страдам от раздвоение на личността, тъй като с детето ми се налага да съм една, а на сцената - друга. Общо взето е лудница, в която търся точния баланс... Но се радвам, че моята майка ми помага в това начинание.
Всъщност преди 2 години в свое интервю, провело се след раждането на сина ти Виктор, сподели нещо подобно, а именно, че в теб се води борба между старото и новото ти "Аз". Явно нещата не са се променили.
Не, не са. Все още е така (смее се). Още повече, че покрай пандемията прекарваме повече време в Горна Оряховица, понеже тук успяхме да запишем малкия на яла. В София това е невъзможно! Както често казвам на шега пред приятели - шансът да спечелиш шестица от тотото е много по-голям, отколкото да приемат детето ти в ясла в столицата. И тъй като сме тук, а повечето ми ангажименти са в София, ситуацията се усложнява допълнително... Все пак 250 км между двата живота са голямо разстояние.
Нора със сина си Виктор
Снимка: Йордан КисьовГорна Оряховица всъщност е твоя роден град, в тази връзка как се отнасят с теб хората там? Свикнаха ли с твоята популярност, или и до днес все още те спират по улицата за снимка?
Все още ме спират и ме поздравяват, а често започват и да ми говорят така, сякаш сме много близки приятели, докато аз се чудя дали изобщо се познаваме (смее се). Спомням си как един мъж ме бе заговорил на улицата, след което започна да се извинява, че е подходил така, все едно се познаваме, но понеже 3 месеца съм била на масата у тях, докато вечеря, е започнал да ме приема като част от семейството си. Това беше наистина много мило. Накара ме да си дам сметка за силата на телевизията и колко удовлетворяващо е чувството да знаеш, че си зарадвал някого, оставяйки у него следа.
Всяка майка тайно си представя бъдещето на своите деца, мечтаейки си те да се реализират успешно в живота. Макар сина ти все още да е съвсем малък, как искаш да се стече неговия живот? Виждаш ли го в определена професия?
За радост или съжаление, не знам все още как да го определя, дори на тази крепка възраст забелязвам във Виктор музикални заложби. Той не само реагира на песни, но и често ги пее, макар на свой измислен бебешки език. Важното е, че въпреки това успявам да разпозная песента, което е наистина интересно (смее се). Така че предполагам, че и неговият път ще бъде като моя, макар че не мога да бъда напълно сигурна. Не е изключено като порасне да реши да се занимава с физика или медицина например... Но каквото и да избере, аз ще го подкрепя, точно както моите родители заставаха зад гърба ми, независимо дали одобряваха решенията ми.
Предстоят най-светлите празници от годината, в тази връзка какво си пожелаваш за тях?
Най-вече здраве... То сега е много модерно (смее се). Разбира се, шегувам се, то действително е най-важно, а последните две години ни припомниха неговата стойност. Така че нека всички бъдем здрави, за да имаме едно по-добро бъдеще, в което да присъства и изкуството. В тази връзка си пожелавам и повече хора да го подкрепят, за да имаме ние среда, в която да се развиваме и творим, носейки щастие на останалите. Между другото, радвам се, че спектаклите на "Коса" са пълни, защото това означава, че хората изпитват жаждата за изкуство. Надявам се това да продължи така и занапред.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}