Днес отиваме в Трявна - град на старинните къщи, калдъръмени улици и старите занаяти, но за тях ще ви разкажа по-късно, защото бързам за SOS Детското селище. Там ни отвежда поредицата DIRections, в която наш партньор е Vivacom - компанията, която ни свързва със света вече 10 години.

Детското селище в Трявна е едно приказно място. То е специално създадено с цел децата и всички, които живеят там да се чувстват удобно, приятно и спокойно. Боровата гора, която е в непосредствена близост, му придава допълнителен чар, а зад оградата му се чуват весели детски гласчета и песните на птиците. Всичко е идеално чисто, зелено и красиво. Там сякаш времето е спряло в някаква древна природна картина и човек не може да си представи, че на практика се намира на минути пеша от центъра на града.

А какво ли е да работиш на такова място? Разказва ни Валентина Марчева, която започва работа в SOS Детското селище в Трявна преди 17 години, майка е от почти 15 години и искрено обича работата си. Доказателство за това е фактът, че на почти 68 години тя не спира да се грижи за децата, като всички тях нарича "моите деца". Всички там я познават като Валя, но за децата е "мама", "леля" или "мамче".

Срещаме се в къща Номер 9, в която Валя живее и в момента се грижи за три деца. Всички са момчета на различна възраст. Използваме момента, докато палавниците са на училище.

Къщата в SOS Детско селище Трявна, в която Валя живее с децата

Снимка: Ваня Савкова, Dir.bg

Всъщност Валя не е от Трявна, тя е родом от Благоевград, завършва Техническия университет в София, след което обаче бракът ѝ я довежда в малкото планинско градче. След две деца и няколко години, любовта, която я е довела в Трявна си отива и тя се развежда с мъжа си, но любовта ѝ към града и децата остават за цял живот.

В продължение на десетки години работи като машинен инженер във военния завод в Трявна, но през 2002 г. остава без работа и търси реализация в SOS Детското селище. Там е вече 17 години. В началото е назначена като помощник-майка. След три години става майка в къща номер 2. Никога не е имала съмнения, че ще се справи с децата, макар преди това да не е имала друг подобен опит, освен с грижите за нейните две деца и с ученици и студенти, на които е давала уроци по математика.

Снимка: Личен архив

Работата в SOS Детското селище се оказва предизвикателство и не е лесна. В началото се грижи за около шест-седем деца, които живеят в къщата. Казва, че всяко дете има свой характер, свои желания и таланти, които, заедно с всички специалисти, работещи за организацията, са се старали да подкрепят и развиват.

Грижила се общо за 21 деца в селището. И няма желание да се отказва от това.

При мен са настанявали деца, които после са били реинтегрирани, както и няколко деца, които живееха тук и после бяха осиновени, но общо 21 деца са били под моите грижи през тези 17 години. Всяко от тях е със свой характер, със свои особености и идва от различно семейство.

Колкото са различни децата, толкова са "еднакви" грижите за тях, разказва Валя. Всяка сутрин от години тя става в 6 часа, за да приготви закуска за децата и чай.

Всички вкъщи много обичаме да пием чай от билките, които сами сме събирали.

Децата я правят щастлива. Показва им всичко, което всяко дете трябва да научи в семейството, но счита, че едно от най-важните неща, на които трябва да ги научи, е трудолюбието. Всеки следобед сяда с тях на огромната маса в трапезарията и не стават, докато всички не си подготвят уроците и домашните за следващия ден.

Макар че е най-добра в математиката, физиката и химията, успява да помага на децата и в подготовката им по другите предмети. Гордее се с всички деца, защото всички имат много добър или отличен успех.

Валя Марчева с две от децата - ученици във втори и в пети клас

Снимка: Ваня Савкова, Dir.bg

Някои от вече по-големите деца, за които се е грижила, са успели да влязат в езикови гимназии и други специализирани училища. Част от тези вече пораснали хора продължават да се връщат в селището и при нея. На Великден и на Коледа къщата е винаги пълна, винаги жива и преливаща от настроение. Валя е и чудесен кулинар. Всеки ден на масата им има домашно приготвена храна и домашен сладкиш.

Валя Марчева с три от децата и шеф Виктор Ангелов, който е на посещение в тяхната къща по покана на SOS Детско селище Трявна

Снимка: Валя Марчева/Личен архив

За повечето деца, които е отгледала, тя е тяхната майка, а те са и винаги ще бъдат нейните деца.

От няколко години Валя е професионален приемен родител и продължава да се грижи за деца в SOS детското селище като приемна майка. Категорична е, че всички деца, които живеят там, редовно могат да се виждат с биологичните си родители, връзката родител-дете е неразривна и много важна. Нейната роля в този случай също е важна и на моменти доста трудна.

Къщата в SOS Детско селище Трявна, в която Валя живее с децата

Снимка: Ваня Савкова, Dir.bg

Често се случва родителите на дете, които са обещали, че ще дойдат да го посетят, да не се появят и в този момент тя трябва да намери точните думи, за да му обясни какво и защо се случва. Разбира се, има деца, които никога не биват посещавани от своите родители и те го изживяват трудно, затова отново тя е човекът, който да говори с тях и да ги успокои.

Разбира се, всички деца под нейните грижи много добре знаят, че тя не е тяхна родна майка, но често я наричат "маме" или "мамче".

Децата имат нужда да казват тази дума на някого, убедила се е Валя.

Макар че майчинството е нещо, за което рядко жените получават "златен медал", Валя Марчева получава своя под формата на златен пръстен от международното ръководство на организацията.

Церемонията по награждаването се осъществява миналата година в Румъния и на нея с тази награда са удостоени всички майки, които са служили 10 и повече години в SOS Детските селища. Казваме "служили", защото работа като тази е много повече служба в полза на децата, отколкото професия, която упражняваш от 9 до 18 ч. всеки делничен ден.

Валя Марчева на церемонията по награждаване на майки от SOS Детски селища

Снимка: Личен архив

Не е ли твърде самотен животът на жените, които работят там, питам Валя, а тя казва, че понякога действително е така, но с останалите майки всеки ден се събират да си поговорят и да споделят как се чувстват. Разбира се, обсъждат и децата си - децата, за които се грижат и които гледат като свои.

Понякога се шегуват, че те - майките - трябва да знаят всички норми и правила, свързани с приемната грижа, а тяхното право е едно - да се грижат за децата. Разтоварват се с тези разговори или като пият кафе на верандата пред къщата, където атмосферата и природата са наистина уникални и зареждащи.

Снимка: Ваня Савкова, Dir.bg

Валя е благодарна на всички изключителни специалисти, които работят в SOS организацията и които помагат както на децата, така и на майките в нея. Те са на едно мнение, че това не е просто работа, това е кауза и начин на живот. Благодарна е и на семейството и на децата си, че я подкрепят в нейното решение да "работи като майка".

В момента Валя се грижи за три момчета на различна възраст, всички са ученици. Учи ги да бъдат добри, да се държат възпитано и да работят. Те ѝ помагат много в приготвянето на зимнина, в събирането на билки и плодове през лятото. Заедно правят лютеница, мармалад, сладко и компоти. Любими на малчуганите са мармаладът от сини сливи и сладкото от ягоди.

От години насам всяко лято Валя води децата си на почивка. Преди време в родния си Благоевград, а напоследък в къщата си, разположена в едно красиво село, което се намира много близо до Трявна.

Децата много обичат да ходим там, водя ги на излети, покрай реката, берем къпини и малини, събираме билки. Много е важно за тях да бъдат навън, да играят. Вкъщи имат компютри, имат и смартфони, но се старая да не прекарват по-голямата част от времето си на тези устройства.

Да, те са модерни, интересни са им, но за децата не е полезно да се занимават само с това. Те имат нужда от комуникация, от изслушване, от разходки сред природата и от това да се трудят. Когато вършим нещо заедно и те помагат, после се чувстват много по-щастливи и удовлетворени от себе си. И апетитът им става по-голям, добавя Валя с усмивка.

Другото им любимо занимание е да ходят на кино. Тъй като в Трявна няма кино от много години, семейството пътува до Велико Търново, когато децата искат да гледат някой филм на голям екран. А преди години, по време на почивките си в Благоевград, са ходили на кино почти всеки ден.

Когато я питам какви иска да станат децата ѝ, когато пораснат и си представям професии като архитекти, математици, адвокати, IT специалисти, тя е категорична:

Добри хора, трудолюбиви, образовани, възпитани, да уважават другите.

И не счита, че това е старомодно. За едно е сигурна, че ще бъде там - в Трявна и след като напусне Детското селище, ще помага на децата винаги, когато имат нужда и ще ги чака да се връщат. Защото е възможно една майка да обича повече от 20 деца, възможно е и повече от 20 деца да обичат тази жена и като своя майка.

Снимка: Ваня Савкова, Dir.bg