17-11-2017 20-11-2018

Сбогом на сутиена!

Ще продължат ли жените да носят сутиени след масовото освобождение по време на изолацията?

17:56 | 6 декември 2020 | Автор : Юлия Владимирова 71 17811 Снимка: iStock by Getty Images

Да живее сутиенът! Смърт на сутиена!

Въпросът за носенето и неносенето на сутиени е от една страна практически, но в него се преплитат естетика, фантазии, фетиши и важни истории от феминизма.

Трябва ли женските гърди, нещо толкова естествено, да се скриват, защото обществото е създало конвенции, че да се излиза без сутиен, видиш ли, не е прилично и някой може да се засегне или да бъдеш публично осъдена като развратница.

Има естетическа гледна точка - бельото действа на фантазиите, може да ги управлява и е фетишистко по своята природа - натрупано е със значения и символи, то самото изработва такива. Тоест това е и аксесоар, който насочва към идентичността ни. Задава определени кодове.

Снимка: iStock by Getty Images

Във втората вълна на локдауна едно е сигурно. Повечето жени тотално са изключили съществуването на сутиена и дори да излязат до магазина или на разходка в парка, далечният, някогашен навик, вече е избледнял, както са отлетяли навиците ни за неподправен, див, лекомислен социален живот, красиви рокли и всякакви удоволствия.

Маловажността на тези аксесоари се разкри, когато излизането само по себе си стана по-важно от всичко. Тази малка глътка въздух, след значително прекарване на времето вкъщи, без сутиени и суета, превзема изцяло фокуса на самото излизане, който вече отдавна се е изместил от изискванията ни за приличие, визуалните ни претенции как и дали ще прозират зърна и е отишъл отвъд всичко това - към слънце (витамин D) и евентуално (в идеалния вариант) 3 изречения с продавачката или някой съсед от отсрещния тротоар.

Снимка: iStock by Getty Images

Локдаунът промени много човешки навици. Общуването, начинът, по който гледаме хората около нас, по-малката консумация на определени стоки, които може би си даваме сметка, че сме събирали напълно излишно. Но също така и начинът, по който се появяваме навън. За някои жени сутиенът е такъв аксесоар - щом излизаш, слагаш го. Той маркира територия - напускаш личното пространство, отиваш в публичното - там не може без сутиен!

Много жени по света признават, че усетили сегашния комфорт, едва ли биха се върнали отново към затягащите функции на сутиените. Според тях тук става дума наистина за дългопрактикуван навик, който по време на тези месеци е бил изкоренен.

В лична анкета сред приятелки, активни млади жени, прави впечатление, че дори и по-консервативните по отношение на излизането без сутиен, вече все по-често забравят за него.

За други пък изолацията е изхвърлила тотално употребата на сутиен. Аз лично не съм от хората, които и преди са носили постоянно сутиен, когато излизат. Мога да сложа, ако го премисля специално и имам някаква концепция, но в стандартния вариант, повечето пъти забравям и дори не се сещам. Търпяла съм и подигравки на някои работни места, по улиците от тийнейджъри на по 16 с въпрос "Къде е сутиенът?" и т.н. Понякога той изглежда като да е част от определена дреха, материя, изглежда добре, създава комфорт, но е и важен! И просто го искаш (сутиена).

За много жени, разбира се, важно е да кажем, сутиенът се носи по физически причини, особености на гърдите или пък жени, които кърмят.

Въпросът обаче е дали в стандартния случай за мнозина, сутиенът ще се окаже неудобен и излишен, защото така изглежда. Ще повлияе ли това на индустрията?

Британската комедиантка Джина Яшер преди години зададе един забавен въпрос на Мишел Обама в края на президентството на Барак Обама. Въпросът беше: "Краят на президентството на съпруга Ви еквивалетно ли е на свалянето на сутиен след дълъг ден по отношение на пълната Ви свобода?"

Бриджит Бардо и Патрик Жил на плажа в Алмерия, Испания, 1970 г.

Снимка: Getty Images

След 1800 г. корсетите, поясите и др. започват да се възприемат като част от женското тяло с променящите се популярни възгледи към него.

Сутиенът сменя корсета през 1912 г., когато излиза първият модел на Hautana. Tой е измислен от Зигмунд Линдауер, германски предприемач и изобретател, произвеждал до този момент корсети. Линдауер бил принуден да го създаде по лични причини - по време на сватбеното пътешествие с младата си съпруга, той губел прекалено много време да се справи с катарамите на корсета ѝ.

Успехът на този аксесоар като модно "бижу" за жените тръгва след 1913 г., когато започва масово производство и влиза в магазините.

Embed from Getty Images

През 1968 г. представителки на Партията за освобождение на жените в САЩ размахват сутиени в знак на протест срещу провеждането на конкурса "Мис Америка" в Атлантик Сити. Освен че махат сутиените си, слизат от високите токчета, изтриват грима си и изхвърлят всичко в контейнер за боклук. Медиите наричат събитието "горенето на сутиените", като създават продължил няколко години мит. Всъщност при този протест никога не е било изгаряно дамско бельо. Актът е символичен, за да се демонстрира несъгласие с положението на жените и начинът, по който те са третирани по модните конкурси.

Модел, облечен с прозрачна рокля на Ив Сен Лоран, Париж, 19 август, 1968 г.

Снимка: Getty Images

Пак в същите години на сексуална революция френският моден дизайнер Ив Сен Лоран в колекциите си добавя още енергия по пътя на освобождението на зърната от сутиените. Това се случва точно във времето на втората вълна на феминизма, когато Лоран се включва с прозрачни и мрежести рокли и блузи.

Embed from Getty Images

Джери Хол, Даян фон Фюрстенберг, Бианка Джагър, Деби Хари продължават тенденцията без сутиени през 70-те.

През 1990 г. френският дизайнер Жан-Пол Готие пак ще издигне сутиена на нови висини със заострени чашки конуси чрез култовото боди за турнето на Мадона "Blond Ambition".

Embed from Getty Images

Много години ни делят от времето на сексуалното освобождение, рокендрола, появата на пънка и т.н. В последните години се засилват притивоположените течения - на по-консервативни схващания за света, ролята на жените и половете.

Любопитно е обаче, след като вече виждаме влиянието на изолацията върху този навик, удобство, задължение, еротичен аксесоар и каквото още персонално значение му добавим, как и дали жените ще посегнат отново към забравените някъде в тъмната бездна на шкафовете си сутиени. Има два варианта:

Embed from Getty Images

a) Сутиенът остава завинаги там, гниещ, забравен, никому ненужен, с фатално спихнати символики, анти-еротичен, досаден, демоде, насмешлив парцал.

b) Сутиенът възцарява влиянието си с нова невиждана сила, защото в изолационния период сме прегладнели за него и чакаме някога да отворят магазините отново и да хукнем да си купуваме даже по-ирационални за традиционното ни Аз модели. Захвърляме фланелките на рок банди от гимназията, които в момента ползваме за пижами, отново се пристягаме и се убеждаваме, че сутиенът, макар и временно загубил за кратко позиции, е вечен и зависимостта от него е неизкоренима.

ИЗБРАНО