07:45 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Томи, който (се) учи

Томислав Рашков е немски възпитаник, който с българска находчивост и хъс създава нова, по-достъпна градска среда

Томи, който (се) учи

15:29 | 11 март 2020 | Автор : Цвете Тюлева 0 5727

През изминалите две десетилетия близо два милиона души напуснаха България, но напоследък все повече от тях се връщат в родината си. Междувременно, страната ни е притегателна дестинация за много чужденци и днес у нас постоянно живеят близо сто хиляди души от всички краища на света. Вярвам, че всички ние - и завърналите се, и новодошлите, можем да подобрим социалната среда тук. В поредицата Код +359 разказвам любопитните истории на професионалисти, пътешественици, мечтатели, странни птици, търсачи на истината и обикновени работещи хора, които просто искат по-добро бъдеще на своите семейства. Чрез този проект търся облика на една по-щастлива и млада България, в която традииците и новите възможности са еднакво важни, и където да правиш успешен бизнес е толкова лесно, колкото да създаваш приятелства за цял живот.

Снимка: личен архив

Томислав Рашков е един от многото млади българи, дипломирали се от европейски университети, но избрали да градят живота и кариерата си у дома. България е мястото, където Томи вече няколко години работи за каузи, свързани с образованието, туризма и развитието на културната среда. Като вицепрезидент на "Сдружение 365", участва в създаването на градски ареали с проекти като The Red Flat, Sofia Jewish Tour, #LOVESOFIA - Theatre in English, Plovdiv Graffiti Tour и един от най-личните за него - Free Sofia School. А измежду всички смели начинания и добри хрумки, Томи всеки ден преоткрива себе си, благодарение на новата главна роля в живота си - тази на баща.

Снимка: личен архив

Познавам Томи от тогава, когато времето беше единица мярка за арт и свободно живеене, в което той искаше да пише сценарии и да режисира филми. Още тогава знаех, че в него тупти сърце на артист и идеалист, чиято мисия е да направи света по-смислено и приятно за живеене място. Въпреки че нещата с киното не се получиха, както ги искаше, той остана верен на това да се вдъхновява, образова и случва добри каузи. Такъв е животът му и днес.

Заминава за Брюксел още на 17, след това живее и учи в Холандия и Германия, а през 2013 г. завършва Политология в Мюнхенския университет "Лудвиг-Максимилиан", в който са дипломирани 34-ма носители на Нобелова награда. И въпреки че всичко това сякаш логично насочва към решението да продължи пътя си в чужбина, Томислав се връща в България. Противно на очакванията да се занимава със сериозна политика, казва че наученото по време на следването безспорно е стабилна основа, но сухата материя не е неговата стихия. За него е важно във всичко което прави - да влага сърце.

"Винаги съм смятал, че тук е по-лесно, особено спрямо това, което съм правил там. В Германия искат да имаш стаж, за да можеш да правиш стаж. Затворен кръг, в който много трудно се влиза, особено когато има много кандидатстващи от цял свят. Конкуренцията е убийствено жестока и много трудно получаваш шанс да направиш нещо, което би ти помогнало бързо да израснеш. "

Неговото професионално израстване започва още със събирането на материали за дипломната му работа. Избира темата да бъде вързана с България, за да може да се връща у дома. Предвид младото членство на нашата страна и Румъния в Европейския съюз, към онзи момент никой в университета, в който учи Томи, не е писал подобна дипломна работа и изборът му се приема с голям интерес.

За да се подготви, той се свързва с най-голямата неправителствена организация у нас, Центъра по изследване на демокрация, откъдето не само му помагат да напише дипломната си работа, но и веднага го одобряват за стажантската си програма.

"Целият екип беше страшно отзивчив. Дадоха ми толкова много материали, които буквално ми написаха дипломната работа, трябваше само да ги синтезирам и да проведа интервюта. Получи се страхотно, защото тези хора бяха жадни за млади специалисти от други държави. В цялото това изследване на НПО сектора започнах да изваждам добрите примери. Както и ти правиш в момента с твоя проект, интересно е да видиш позитивните примери."

Снимка: личен архив

Точно тези примери и добри практики водят Томи по стъпките на успеха и днес. Въпреки трудностите, през които преминава, докато избира специалността и завършва висшето си образование, той не спира да вярва в доброто и умението си някак интуитивно да взима правилните решения. Както той казва "когато ми затрепери под лъжичката, знам, че това е, което искам да правя".

Така се случва и когато завършва стажа си и случайно разбира за "Заедно в час", чиято кауза го грабва веднага. Организацията се бори всяко дете у нас да има равен достъп до качествено образование - независимо от това къде живее и в какво училище учи.

Томи става част от третия випуск на "Заедно в час", където се обучават и развиват способни и мотивирани учители; професионалисти, които да работят с децата в нашата страна дългосрочно. Търсеният краен резултат е да се предизвика цялостна положителна промяна в образованието в България. И макар учителството да е неизследвана територия за него до тогава, тази голяма кауза грабва Томи и той скача смело в поредното предизвикателство в живота си.

"Това да си учител дори за малко, те подготвя за всякаква кариера след това. Аз наистина го вярвам. Моята учителка по литература от Немската гимназия, която беше ментор в "Заедно в час", Марта Джалева, в един от разговорите, когато още се чудех дали да приема офертата, ми каза - "знаеш ли, това е нещо като MBA." Това наистина е нещо като магистратура, която ти дава страшно много поле за изява, полезни контакти, но най-вече е програма, в която ти филтрираш своите качества на оратор, на ментор и на качествен събеседник. Това са неща, които в днешно време можеш да си ги напишеш в CV-то - че имаш комуникативни умения, че знаеш как да разрешаваш проблеми, но малко са професиите, които наистина те изправят срещу реални такива ситуации. Ако трябва да сведа до няколко неща - научих се да говоря пред хора и да нямам никакъв страх от това, че трябва да се изправя пред публика, каквато и да е тя. Най-страшната публика за мен бяха децата. След това няма по-страшно. "

Дори тези, които не са били учители, сигурна съм, могат да си представят какъв непрестанен процес на обмен на енергия и знания се случва в класната стая. Спорно е кой кого учи на повече неща. Томи преподава на деца от четвърти до седми клас и смята, че заради особената им възраст няма контрол върху това, което предстои на всеки един от учениците му. Негово е само времето, което прекарва с тях между чиновете и черната дъска. И затова той избира да го запълни с уроци по практически умения.

Снимка: личен архив

"Исках да знаят как да правят презентации, учех ги да си правят сами TED Talks, как да работят в екип, как да спрат да се обиждат и да започнат да се оценяват един друг. Има много изследвания, които показват, че именно това са уменията, които ни трябват, за да бъдем успешни в XXI век. Не толкова да знаеш какво има в телефона ти, а по-скоро да се научиш как да управляваш информацията, как да я пресяваш, да мислиш критично, да работиш успешно в екип, да извличаш най-доброто от този екип, да си толерантен, емпатичен. "

Учителството не е лесна работа, дори за тези, които го носят в сърцето си. За него се иска много търпение, постоянно любопитство (независимо от образованието и квалификацията), и не на последно място - непрекъснат стремеж да развиваш методите си на преподаване. Всичко това е страшно важно, но и трудно за изпълнение, особено когато се работи с голяма група от деца от различни социални прослойки.

Голямо предизвикателство за Томи е да намери своеобразен център, в който да комбинира правилните похвати, привлекателни за тези, които изостават, но ангажиращи и забавни и за напредналите в класа. Точно този процес на търсене на златната среда в преподаването му дава много нови знания и умения.

След три години работа като преподавател, Томи признава, че вече не работи със същия ентусиазъм, както в началото, и решава, че е време да вложи наученото в клас в своя следващ проект. За да не ограничава възможностите си, не си поставя конкретна цел, но както често се случва в живота - тя сама го намира. Негови познати, които са част от неправителствената организация "Сдружение 365", го канят да се присъедини към екипа и каузата на сдружението.

Снимка: личен архив

Мисията на 365 напълно съвпада с посоката, в която Томи иска да се развива - към популяризиране на иновативни туристически, образователни и културни проекти в България. Дебютният Free Sofia Tours стартира преди 10 години и оттогава печели толкова много приятели и популярност, че и до днес обиколките се провеждат всеки ден. През 2012 г. екип на сдружението започва да прави турове и в артистичния Пловдив.

"Мисията ни е, когато човек дойде тук и няма никакви очаквания или представа от България, да си тръгне с един хубав спомен. Ние правим безплатни туристически обиколки, които са достъпни за всеки един човек. Смея да твърдя, че в момента сме основен фактор за това как туристът в София и Пловдив приема нашата страна.

С появата на нискотарифните самолетни компании и продажбата на евтини билети до България от почти всяка точка на Европа, по улиците ни днес се движат много повече туристи. Любопитно ми е знаят ли наистина какво правят тук.

"Повечето хора нямат никакви особени очаквания. В момента идват по-скоро защото е евтино. Това не е особено хубаво, защото ако се превърнем в дестинация, заради евтиния алкохол и нощен живот, това ще повреди по някакъв начин социалната среда тук, ще привлече един тип хора, които ще идват с очаквания, но те ще се изчерпват с това само да дивеят по улиците. Ние искаме да оценяват градове ни като това, което са. Нашата цел е преди тези хора да са отишли където и да е, да ни намерят, да дойдат при нас с интерес и да си тръгнат развълнувани, че всъщност София и Пловдив са градове с хилядолетна история, които са чаровни, именно защото имат тези смесици от различни действителности, които са се преплитали тук. Това е основната ни мисия - хората да се влюбват в България, не само заради историята й, но и заради моментното й състояние, заради цялата картина от всички тези багри, в които живеем.

Снимка: личен архив

Чужденците често не знаят какво да очакват от България и заради културалната еклектика, с която се отличава страната ни - хилядолетна история, но крехка демокрация, топли и симпатични хора, които обаче често изглеждат и леко сърдити, а и не се притесняват да ти кажат в очите точно какво мислят, без това да се смята за твърде лично или невъзпитано. Порядките и манталитетът могат да смутят някои от новодошлите у нас, но според Томи една наша магия лесно чупи всички бариери: храната. Тя е олицетворение на културата и умението на българите да отворят дома си и да накарат всеки чужденец да се почувства вкъщи.

За да покаже душата на нашата страна, към вкусните гозби Томи добавя и обиколки на вълшебни места като Родопите и приказното ни Южно Черноморие.

"За да се влюбиш в България, трябва да излезеш извън този град, да отидеш до малкото останали кътчета по морето или в Родопите, защото там е магията на България. Не искам да бъда учител по история, а да възбудя любопитството на някой той самият да се поинтересува от фолклора, от традициите ни, да си купи българска риза с шевици. Тук си имаме от всичко по малко, всичко е много кондензирано и близко и се усеща много гостоприемно. Всички се разхождаме сякаш в един голям хол. Сменяме много бързо времепространството с хора от другия век, отивайки в някое малко село. Можеш да изследваш тракийски гробници, да се къпеш в минерални извори - всичко това е на една крачка разстояние. Можеш да изживееш всичко, от което имаш нужда за един пълноценен живот."

Томи с дъщеря си Мила

Снимка: личен архив

Докато си говорим, си мисля колко хубаво щеше да бъде ако оптимизмът и иновативното мислене бяха заразни. Толкова много усмивки и идеи има за обменяне Томи. Но когато говорим за бъдещето, той не гледа твърде далече напред. Иска да бъде тук и сега, в момента, в който може да даде най-доброто от себе си за едно по-хубаво утре.

А неговото мечтано бъдеще се казва Free Sofia School. Проектът вече е факт, както той се изразява - "в бета версия". Макар и в самото си начало, "Сдружение 365" вече случи редица инициативи в София и Пловдив, като например засаждането на дървета и Free Sofia School Fest и Free Plovdiv School Fest, които доказаха, че цял един град може да се превърне в забавна класна стая.

Томи мисли мащабно и с опита си в преподаването и развиването на проекти за НПО у нас иска кардинално да разшири схващането за учебен процес. Той мечтае да направи възможно неформалното, ефективно и достъпно образование в свободна градска среда. В нея всеки един от нас ще може да бъде учител, като просто предава ентусиазма, знанията и уменията си в сфера, в която е силен.

"Мисля, че всички ние сме учители - например ако ти гориш в писането, със сигурност ще можеш да кажеш нещо ценно на някого и да го запалиш и него. Ако аз горя във фотографията, мога да говоря на децата за фотография. Ако някой обича рап изкуството, със сигурност ще може да покаже на някого как да прави бийтове. Но в момента сме много разнородни, нямаме обединяваща цел или механизъм, да бъдем учители регулярно, без да се затрудняваме и без това да пречи на ежедневието ни. Под регулярно не разбирай всеки ден. Може да бъде всеки месец или всяка седмица. Но аз искам да сме повече ментори, повече учители. Мечтая си да създам градско пространство или низ от градски пространства, в които различни цветни хора да се включват и да предават своите знания, в зависимост от това какво се търси. Представи си всички ние, независимо дали сме учили за учители или сме се озовали като такива в някакъв момент, да предадем на другия нещо."

Представям си го ясно. Като нещо, което е въпрос на малко време и повече хора като Томи, за да се случи.

ИЗБРАНО