Желязото се кове, докато е горещо
Историята на един ковач в Трявна
Той има тежък и огромен чук, но не е Тор. Не е и Робърт Плант, но може да ви извие "стълба към небесата" или поне до втория или третия етаж на къщата ви. Той е Тошо от Трявна и вече повече от десет години върти тежкия чук, вдъхвайки живот и красота на най-студения материал, който хората си представят, а именно - желязото.
Трявна е град, който е познат със своята ненадмината школа в дърворезбата и без съмнение има своите отличени представители в тази сфера, но реших да ви срещна с един човек, който днес точно там развива и друг стар занаят, характерен за тези географски ширини и който е сякаш не е така популярен в наши дни. Казвам "сякаш", защото след разговора ми с Тошо, се оказва, че занаятът всъщност се радва на голям интерес или по-скоро изделията от ковано желязо са на огромна почит и са много търсени не само в региона.
Днешната ни среща с Тошо е следващата от поредицата DIRections, в която наш партньор е Vivacom - компанията, която ни свързва със света вече 10 години.
Тошо е от Трявна и винаги е имал "тежка работа". Бил е миньор, строител, дори в един момент животът го праща в София, където работи и живее няколко години. След това обаче редица причини го карат да се върне в родния град и към желязото.
Още преди да замине за София, Тошо работи във фирма в града, където се занимава с изработка на елементи от ковано желязо. Извървява един не кратък път до момента, в който със свой колега и приятел решават сами "да коват" настоящето и бъдещето си, основавайки своя собствена фирма и Facebook страницата "Ковано желязо и всичко от желязо", където могат да покажат красотите, които излизат изпод ръцете им.
Вижте снимки на изделията от ковано желязо >>
Какво му дава един от най-тежките занаяти, в миналото характерен за малкия планински град и как успява да работи и дори да развива бизнес в Трявна само с двете си ръце, както и за всички предизвикателства, свързани с това да превърнеш парчето студено желязо в нещо красиво, ни разказва Тошо Ангелов.
Тоше, как реши да се захванеш точно с тази тежка работа? Да станеш ковач?
Преди години попаднах във фирма, в която работех като ковач, но тогава просто изпълнявах поръчки. А не е само това да бъдеш ковач. Човек трябва да влага, наред с труда си, и сърцето си. Постепенно "се запалих" така да се каже, започнах да се интересувам все повече как да изработвам по-красиви и по-сложни неща, все "по-засукани" елементи.
Като малко момче представял ли си си някога, че ще станеш точно ковач? Това било ли ти е детска мечта?
О, не! Никога не съм си представял това. Като дете обичах да играя футбол, да спортувам, после се запалих по вдигането на тежести, нормалните момчешки неща.
А как стана преходът от работник да станеш съсобственик на бизнес, свързан с изработването на изделия от ковано желязо? Трудно ли беше това в град като Трявна?
Какво значи трудно? Всеки човек, който работи и се опитва да прави нещо, особено нещо, което харесва, ще ви каже, че "лесно няма". Има значение наистина дали влагаш сърце в това, което правиш и дали го познаваш добре. Аз знам какво да правя, когато някой човек дойде при нас и иска да му направим ограда или фенер, или парапет, вито стълбище и т.н. Когато си разбираш от работата и я вършиш съвестно, не е толкова трудно. Както казват хората или напоследък трябва изразът да е: Както пишат хората във Facebook - на мен ми е отнело 20 години, за да мога да направя това за 20 минути.
Не е ли много тежък занаят това да въртиш чука по цял ден?
Тежък е, разбира се, затова трябват силни ръце (смее се), но трябва и да имаш виждане за нещата, трябва да имаш и търпение. Напоследък се случва така, че вече нямаме работно време, но не в смисъла, че пием кафе по цял ден, точно напротив. Работим и вечер, работим и събота и неделя, пътуваме до други градове и работата ни вече се е превърнало в начин на живот.
Означава ли това, че вече "ковете" не само в Трявна?
Всъщност "ковем" само в Трявна, но и за други градове, села, дори се е случвало за други съседни държави. В Трявна е работилницата ни, тук са машините, тук се "случва магията", но ни търсят и правят поръчки при нас хора от цяла България, случвало се е и в чужбина да пътуваме по работа. Така да се каже - търсят ни от близо и далеч (смее се).
Какво ти дава този занаят?
Много удовлетворение. Когато човек вземе едно парче желязо и от него успее да направи нещо красиво, да го види, докато се случва, да го накара да се случва, това дава огромно удоволствие на човека. Не само на мен като ковач, но и на клиента, който си го е поръчал. Освен това мисълта, че си направил нещо, което остава за цял живот или остава и след теб, е доста зареждаща.
Имали ли сте много странни поръчки? Нещо, което ви е затруднило или изненадало?
Много странни не си спомням да сме имали. Наскоро един човек ни поръча да направим една ограда, която е същата като на едната църква в Трявна. Там има по-странни елементи, по-специфични. Хубаво е, когато понякога, заради работата, ти се налага да се върнеш години назад в миналото, за да изучиш един елемент, да можеш максимално да се доближиш до него в изработката.
Ти какво обичаш да правиш от желязо в свободното си време, за собствено удоволствие? Като хоби? И влизаш ли всъщност в ковачницата, за да направиш нещо за себе си или за семейството си?
Разбира се. Както ти казах, вече нямам работно време или работно място - това е начин на живот. Често се случва да правя неща за вкъщи. Направих преди време една решетка за камина с надпис "България", която много харесвам, обичам да правя стойки за цветя, фенери, салфетници от ковано желязо, дори лампи във формата на цветя.
Винаги ли знаеш какво ще излезе, когато започнеш да работиш?
По принцип да. Имам идея. Например започвам да изработвам прибор за камина, но в процеса на работа променям много неща, сещам се за нови елементи и т.н.
Представяш ли си в бъдеще живота си извън Трявна и извън коването на желязо?
На този етап не. Трявна е все по-хубав град за живеене. Работа, за щастие, има. Тук съм се устроил, тук ми харесва да живея и тук виждам бъдещето си.
Най-сетне да мога да запитам един истински ковач - вярно ли е, че желязото се кове, докато е горещо?
Разбира се (усмихва се). Както в занаята, така и в живота, желязото се кове, докато е горещо и много е важно каква форма ще придадеш на нещата, когато имаш възможност и ги държиш в ръцете си.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
Помните ли Дона Д'Ерико от "Спасители на плажа"? Вижте как изглежда днес
Пи Диди е ходил на терапия след края на връзката си с Джей Ло
73-годишен ще търси любовта в "Ергенът"
Никол Кидман призна, че всяка сутрин се буди с мисли за собствената си смърт
Азис разкрива какъв баща е и защо дъщеря му Рая не парадира с именития си родител
73-годишен ще търси любовта в "Ергенът"
Никол Кидман призна, че всяка сутрин се буди с мисли за собствената си смърт
Азис разкрива какъв баща е и защо дъщеря му Рая не парадира с именития си родител
Свещеник, позволил на Сабрина Карпентър да заснеме музикален клип в църква, е лишен от правомощията си
Помните ли Дона Д'Ерико от "Спасители на плажа"? Вижте как изглежда днес