"Лошото момиче" Любомира Башева: Сблъсъкът с тъмния свят беше нещо непознато за мен
"Няма значение, че е трудно, ще го направя! Няма да се отказвам!"
В Месеца на жената екипът на #URBN представя дамите, които ни вдъхновяват. Кулминацията ще бъде събитието "She's the ONE" на 28 март в "Клуб 1" на НДК. Лектори на конференцията - десет жени, които въплъщават представата ни за силни, успели, модерни дами.
Звездата на Любомира Башева изгрява с главната роля в режисьорския дебют на Мариан Вълев (Куката) "Лошо момиче". Срещам се с младата актриса, за да ми разкаже как се чувства дни преди първата прожекция на лентата, за снимките, за "химията" с Деян Донков и борбата на героинята ѝ с живота.
Любомира, разбрах, че това е едно от първите ти интервюта. Как се чувстваш?
Точно в този момент се чувствам доста спокойна. Очаквах, че ще съм по-притеснена, но имам много неприятни спомени с интервюта, защото ми се е случвало да отговарям едносрично и няма повече тема за разговор - това е! (Смее се) Така че сега ще се постарая!
Предстои премиерата на филма "Лошо момиче" на Мариан Вълев. Това е дебютът ти в пълнометражното кино. Вълнуваш ли се?
Честно казано, в момента, въпреки че започна доста сериозна рекламна кампания покрай филма, още сякаш не мога да го осъзная. Вълнувам се много, но докато не вляза в салона и не изгледам филма, няма да съм съвсем наясно какво ми се случва. Това сигурно също е част от тръпката. Явно толкова се вълнувам, че чак не ми се вярва.
Това е режисьорски дебют и за Мариан Вълев. Как се сработи с него?
Той беше адски подготвен. Водеше ни по най-различни локации и ни показваше къде ще снимаме. Събирахме се с другите актьори, обсъждахме персонажите - какви са, какво искат, за какво мечтаят. Работеше с голяма любов и всички му се доверихме. Той също ни се довери. Беше взаимно и ни се получиха нещата.
Тренирала си 5 месеца художествена гимнастика и 3 месеца танци на пилон, за да изиграеш всичко без дубльор...
Да, ето това е голяма част от подготовката. Друго, което разказвам покрай историите за филма е, че цялото ми семейство се занимава с художествена гимнастика и когато бях втори клас, ходих 2 месеца на тренировки, не ми хареса и си казах: "Аз с художествена гимнастика няма да се занимавам! И какво стана сега... " (Смее се).
А кое беше най-голямото предизвикателство?
Най-голямото предизвикателство беше това, че почти няма сцена, в която да не участвам. Може би ме няма само в две сцени във филма. И бях всеки ден от сутрин до вечер пред камерата по 12 часа в продължение на 20 дни. Цялото това психическо и физическо натоварване не ми се беше случвало - да нося чак такава отговорност. Имах моменти, в които направо си казвах: "Как ще се справя?"
Как всъщност завоюва главната роля? Предполагам, че е имало сериозна конкуренция.
Той (Мариан Вълев- бел.ред.) не направи кастинг. Както той самият казва - ние сме го намерили и той нас. През цялото време, докато е писал сценария, е знаел кой коя роля ще изиграе. За мен кастингът по-скоро започва сега.
Трудно ли ти беше да влезеш в образа на Жанета?
Беше ми трудно, защото със сигурност нося някои качества, които тя има, но аз съм доста по-усмихнат човек, много по-позитивно гледам на живота. Не че тя не е, но в един момент ѝ се случват някои неща, които я карат да тръгне по грешен път. Сблъсъкът ѝ с тъмния свят беше нещо непознато за мен, въпреки че Мариан ни подготви за тези неща. Специално за танца на пилон ходихме с Дария (Симеонова - бел.ред) и с Елена Телбис на стриптийз клуб. Всичко стана изцяло с помощта на Мариан и ми беше много по-лесно, отколкото ако трябваше сама да се подготвям. Човек, когато се занимава с изкуство, трябва да прави нещата с любов и съм върл привърженик на клишето: "Любовта ще спаси света". И не само любовта към любимите ти хора, а и любовта към самия теб, към работата ти. Той правеше всичко с много голяма любов и това заразяваше всички да си вършим работата както трябва. Когато правиш нещо с любов, дори да е трудно, искаш да се справиш и си казваш: "Няма значение, че е трудно, ще го направя! Няма да се отказвам!" Все още не съм гледала филма и сигурно доста дълго време няма да мога да се откъсна от това, че гледам себе си и ще си казвам: "О, ужас, какво правиш? Защо така говориш?" (Смее се) Сигурна съм, че това ми помогна, ако не да стана по-добра актриса, да порасна и да се развия като човек.
Образът ти е многопластов и в него сякаш има постоянна борба между светлата и тъмната страна? Коя надделя в крайна сметка?
Не мисля, че във филма ще стане ясно коя от двете страни е победила. По-скоро е въпрос на гледна точка - зависи как всеки разбира за себе си коя е светлата и коя е тъмната страна, но смятам, че както аз, така и Жанета, минавайки през всички тези събития в живота ѝ, се е променила много като човек и е разбрала стойността на нещата от живота и може би в този ред на мисли - светлата страна.
Какво можем да научим от Жанета?
Можем да научим, че нищо не става насила и че ние сами трябва да правим избори, да взимаме решения и да носим отговорност за тези решения, които сме взели, и да не се страхуваме, и никога да не се отказваме, каквото и да се случва. Да не падаме духом!
Партнираш си с актьори с доста по-солиден опит. Как се сработихте?
Те бяха прекрасни! Не играя нищо! (Смее се) Със сигурност се притеснявах много. Най-важното в актьорската професия е да играеш за партньора. Не мога да кажа, че го правя на 100%, но гледайки тях и начина, по който се отнасяха към мен, колко ми помагаха, колко ме следяха и колко ме "играха" през цялото време - до голяма степен те правеха образа на Жанета такъв, какъвто е. Дадоха ми страхотен пример. Всички са много, много добри професионалисти.
С кого най-много успя да се сближиш и ти беше лесно да общуваш?
Познавам се от преди това с Дария (Симеонова - бел.ред.) и с нея веднага намерихме общ език. С Елена Телбис се запознахме малко преди да започнат снимките, но веднага се усетихме като хора и до ден-днешен си поддържаме контакт. Всеки е различен и всеки ми даде различни неща. Няма как да посоча конкретен човек.
С Деян Донков как ви се получи "химията"?
Веднъж с Мариан си бяхме говорили, че ако хванеш двама души, които се обичат в живота и ги накараш да играят любов или по-топли взаимоотношения, няма да се получи. Но ако хванеш двама души, които са на "здрасти" и "чао", изглежда много по-истинско. У актьора има едно поведение винаги да си пази личното пространство. Ако кажеш на някого: "Вземи си гаджето и елате да ми изиграете една любовна сцена", със сигурност ще бъде по-трудно, заради това съхранение на личното. С Деян се запознах тогава. Директно започнахме да снимаме. Той беше страхотен партньор. А и дойде много подготвен. Относно внушението, че по-лесно играят двама души, които не се обичат, смятам, че така е и с роли, които са далечни от теб. Актьорството е игра. Когато е нещо не е близко до теб, имаш поле, можеш да се развихриш и да ти работи въображението, защото не си ти. Този човек можеш да си го представяш, че може да бъде всякакъв, какъвто ти си го измислиш. Често казват, че е трудно да играеш нещо различно от теб самия, но според мен не е точно така. По-забавно е да измисляш, отколкото да играеш себе си.
Костюмите са дело на Диляна Попова. Имаше доста сериозен контраст между моментите, в които се появява майката на Жанета (в ролята Саня Армутлиева), детето Жанета и другите кадри в клуба, когато всичко е тъмно, черно...
Диляна се справи страхотно. Много добре си свърши работата. Сега е моментът да кажа, че когато съм пробвала костюми, снимала съм клип или нещо за НАТФИЗ, никога не се харесвам, не се чувствам уютно. А тя така ме усети. Беше брилянтна. Дрехи, които все едно съм си ги избрала. Имаше идея в това, което прави. Всичко беше много, много добре - с вкус, с мярка.
Има ли някоя интересна история зад кадър, която би искала да ми разкажеш?
Искаше ми се да се подготвя, но толкова ми е се е изтрило всичко. Снимките бяха преди година и половина, малко съзнанието ми го е изхвърлило, защото човек трябва да продължи напред. Казвах си: "Разкажи нещо забавно! Със сигурност е имало някаква история...", обаче всичко ми се е сляло. Спомням си, че снимахме в стриптийз клуба, цял ден на затворено, супер натоварен ден, 50 души масовка, танцувах 7 пъти танца и реших да изляза за половин час навън. Видях ЦУМ и нямах представа къде се намирам. Чудех се в София ли съм, къде съм. Не бях на себе си. Тогава много се изплаших.
Вече знам, че не си гледала филма. Все пак какво очакваш от него?
Това, за което се подготвям е да си кажа: "На едни хора ще им хареса, на други няма да им хареса. Ти си върши работата и да не се занимавам с мнението на хората." Да не си го слагам много на сърце.
Правиш страхотна роля, така че няма от какво да се притесняваш. Силно впечатление ми направи разликата между превъплъщението ти в "малката Жанета" и след това изражението сякаш гледам възрастен човек, на когото всичко преживяно е изписано на лицето. Това е много добре разказано...
За това много ми помогна умората. Със сигурност е имало актьорска игра в това, но физическото и психическо напрежение е оказало влияние на излъчването ми. Четири дни снимахме само сцените с малкото момиченце, след това изцяло се концентрирахме върху това, какво се случва след едно събитие в живота ѝ (не мога да издавам) и 20 дни снимахме стриптийз клуб, престрелки... Трябваше да преснимаме едно тичане на "малката Жанета" и всичко трябваше да стане много бързо - сменям дрехите, изправят ми косата и тръгвам. И тогава си казах: "Дали вече не съм пораснала, дали няма да се види, че вече съм друг човек?" (Смее се)
Все още си студентка в НАТФИЗ. Предполагам, че си ангажирана и с други актьорски изяви. Над какво работиш в момента?
Завършвам и играя дипломните си представления в НАТФИЗ. Започнах снимки и на един нов сериал, който ще излиза догодина.
Супер. Нещо ще ни издадеш ли за него или е тайна?
Всъщност не мога много да издам - първо, че нямам право, второ, че ролята ми не е много голяма и не съм съвсем запозната какво точно се случва. Но ще бъде интересно. Със сигурност е много по-различно от начина, по който снимахме филма, защото мащабът е много по-голям - има много по-голям екип, повече персонажи. Виждам друг тип работа.
Ако сега можеше да избереш, с кого би искала да си партнираш в работата?
(Смее се) С Браян Кранстън, защото наскоро изгледах Breaking Bad и този човек е гениален. Наистина!
От кого се учиш? Кои са хората, които те вдъхновяват?
Вдъхновявам се, когато отивам на театър, гледам постановка и си казвам: "Уау, уникален режисьор! Уау, страхотни актьори!" или гледам сериала и си казвам: "Страхотни сценаристи - как са го казали, как са го написали, как са го измислили?!" Вдъхновявам се от приятелите ми, от родителите ми, от случайната среща с непознат. Обичам да слушам истории на баби и дядовци как са се запознали (смее се). Можеш да намериш вдъхновение в абсолютно всичко!
Искам ми се да ти задам един по-лайфстайл въпрос. Изглеждаш страхотно. Тренираш ли? Спазваш ли някакъв хранителен режим?
Опитвам се да ходя 2 пъти в седмицата на фитнес, но не е нищо сериозно. Не спазвам някакъв специален режим. Обичам да ям салати, не ям толкова месо, не обичам и сладко. Не се ограничавам от нищо. Каквото ми се хапва, просто да не е в страшни количества. И се опитвам да пия колкото може, повече вода.
Филмът "Лошо момиче" може да гледате в рамките на София филм фест на 15 март от 18 часа в кино "Люмиер", а официалната премиера е на 11 април, навръх рождения ден на режисьора Мариан Вълев. От 12 април филмът ще бъде разпространяван в кината.