В България кандидат-съпрузите също са изключителна рядкост: според статистиката, младите българи са втори по нежелание да се обвържат с брачен договор. Годишният процент на бракосъчетанията е едва 3,4 на сто. България е почти рекордьорка и по друг показател: по брой на родените извънбрачни деца. Докато през 1960 година са се раждали едва 6% деца на неженени родители, през 1990 година процентът им е нараснал на 12,4, за да достигне през 2009 година удивителната стойност от 53,4 на сто.

Интересна подробност се съдържа в същите статистически данни: тъкмо в страните, където се раждат най-много извънбрачни деца, фертилитетът (плодовитостта) на жените е по-висок от средноевропейския. Според европейски наблюдатели причината може би е в това, че някои от страните в ЕС по-бързо и по-лесно са се нагодили към обществените промени, настъпили в обществата им.

Междувременно се развиха други семейни модели, които замениха традиционните семейни представи за съпружеския живот. Учените поставят под въпрос една своя предишна теза. През 20-ти век нивото на раждаемост намаля навсякъде, където жизненият стандарт се повиши. Колкото по-заможна беше една страна, толкова по-малко деца раждаха жените в нея. Сега обаче проличава, че там, където благоденствието върви ръка за ръка със съответни държавни политики за грижи за децата и изграждането на повече детски заведения, прирастът също е забележим.