"Книгата престоя в една моя тетрадка във вид на петнайсет точки повече от десет години. Миналото лято реши да излезе на бял свят. Написах я за един месец", допълни той.

Ето цялото интервюто: 

Г-н Тодоров, има ли нещо автобиографично в романа ви "Шлеп в пустинята"?
Л.Т.: Всяка книга е автобиография, но не буквално. "Шлеп в пустинята" е автобиография на духовния ми опит. Всичко друго е измислено - герои, сюжет. Почти нищо от описаните в романа събития не ми се е случвало лично. 

Героите имат ли прототипи?
Л.Т.: Не. Но и това не е цялата истина. Аз често не знам как се появява един герой. Понякога ме провокира нещо дребно, жест или поглед на реален човек. Означава ли това, че този човек е прототип? Вероятно не. Но аз все пак тръгвам от нещо видяно. 

Как възникна идеята за книгата, кога е писана?
Л.Т.: Книгата престоя в една моя тетрадка във вид на петнайсет точки повече от десет години. Миналото лято реши да излезе на бял свят. Написах я за един месец. 

Скоро излезе и друга ваша книга - сборникът "Разкази". Между разказите и романа няма събитийна връзка и в този смисъл и те, и романът, биха могли да послужат за основата на сценарий. Мислили ли сте да направите филм от романа или от някой от разказите? Между многото положителни отзиви за литературните ви произведения е и потенциалът им за кино - заради естествения диалог, ритъма и т.н.
Л.Т.: Доколкото не съм филмирал предишните си два романа, вероятно няма да филмирам и този. Причината е, че написвайки ги, аз изгубвам интерес към тях. С разказите е различно - те рядко изчерпват темата си и понякога ме предизвикват да ги донапиша на екрана. 

И като направихме връзката между киното и литературата, когато имате някаква идея, как решавате с филм ли да я изразите, или със слово?
Л.Т.: Веднъж седнах да пиша сценарий, а крайният резултат беше роман. Друг път седнах да пиша разкази, а крайният резултат беше филм. "Любовното лято на един льохман" е заснет по един разказ от първата ми книга, а "Шивачки", "Емигранти" и "Миграцията на паламуда" винаги са били само филми. 

Какво ви предстои в литературата и киното?
Л.Т.: В момента завършвам нов сборник с разкази. В киното - нищо ново. 

***

Според писателя Деян Енев "Шлеп в пустинята" не е бляскав, а "тих" роман, който няма да вдигне пушилка след себе си, макар че сигурно ще привлече като магнит неколцината проницателни критици, които се мъчат да оглеждат новата литературна продукция, въпреки липсата на автентична литературна периодика. Този "тих" роман е роман, който създава ново качество, който те изкачва на по-високо стъпало. Защото показва най-важното - как минаваме през живота, като се сдобиваме с дупки в челата. Но въпреки това продължаваме, коментира Енев. Той препоръчва "Шлеп в пустинята" на всички начинаещи романисти заради съвършения слог, диалога - естествен като дишането, и съвършения темпорален ритъм.

По думите на литературния критик Здравко Дечев в писането на Людмил Тодоров всеки човек, дори и най-незначителният и незабележимият, може да се превърне в съсредоточие на битието, в една неподозирана вселена. Именно такъв е и героят му в романа "Шлеп в пустинята" - познатият ни български учител, който се оказва някак приютен в професията, защото не е успял в театъра, и компенсира този неуспех с театралния училищен кръжок. В съзнанието именно на този привидно непретенциозен романов тип обаче бушуват невъобразими размисли за човешкото битие. Срещаме се с една посвоему сложна натура, която увлича и провокира с асоциации и умозаключения. Това превръща романовото повествование в интригуващ монолог на колкото обичаен, толкова и характерен герой - лишен от конкретна визия и дори от име. Такова неглижиране на обичайните белези на идентичността подсказва, че зад нарочната анонимност трябва да търсим не индивидуалността, а човека изобщо - този, който лавира между различни социални роли, и накрая все се пита кой всъщност е! Отговорът на този въпрос по странен начин занимава романовото действие. Оказва се, че катаклизмите, които преживява героят и като учител, и като съпруг, и като баща, и като приятел са все възможни пътища за изнамиране на истини за собствената му самоличност, коментира критикът.