- За главен повод да се откаже от биографията ви, Лили изтъква това, че сте станали герой на собствената си книга. Така ли е наистина?
- Това е абсурдно. Тъкмо обратното – аз изобщо не присъствам като разказвач в романа. През цялото време оставам скрит зад героите и историите в текста. Центърът на разказа неизменно е Лили – тя е “магнитът”, движещата сила и смисълът на тази книга. През цялото време водя повествованието от трето лице, както вече казах. “Аз”-ът ми го няма никъде в разказа. Формално погледнато, появявам се само на две места в целия роман, при това, споменавам за момент себе си като “авторът на тази книга”.
- Аз вече прочетох биографията и мога да кажа, че писателският ви подход е действително обективен и коректен – разказвате за живота на Лили с истинско уважение...
- Да, това е факт, който бързо се установява от хората, които също вече прочетоха книгата ми. А читателите са откровени и директни с мен, и ако имаха критики в тази връзка, вече щях да ги знам. Самото мнение на моите читатели е най-добрият барометър за коректността ми към Лили Иванова като нейн биограф.
- А как ще коментирате заплахите на звездата да ви даде под съд за това, че пускате биографията й без нейно разрешение?
- Аз съм тактичен и скромен човек. Никога не съм търсил нарочния шум на медиите и скандалните новини. Гледам просто да си върша добре работата. Но щом Лили така превратно разбира нещата по публикуването на книгата, нека ме съди – готов съм и на това. Чист съм пред съвестта си, не съм направил нищо нередно или незаконно.
- По повод на скандала, как преценявате мнението на Митко Щерев, че и двете книги за Лили – и вашата, и на Карбовски, са ментета, цензурирани от самата нея?
- Може би Митко е прав за доста неща... Той също много добре познава живота на Лили. Написал е музиката на някои от най-хубавите й песни: “Осъдени души”, “Стари мой приятелю”, “Обич”, “Нямо кино”... Три години са работили плътно заедно. А относно т. нар. цензура на Лили, не желая да се произнасям. Мога да говоря само за себе си – аз свърших своята работа по книгата, нямам от какво да се притеснявам. Не крия, че докато пишех текста, съм си поставял своята автоцензура. Тя обаче е единствено моя, няма чуждо давление. Смятам, че с това не ощетявам романа откъм факти за живота на Лили.
- Какво всъщност премълчавате в този роман и за кои известни личности се отнася то?
- Безгрешен е само Господ. Всички на земята сме малко или много грешници. Аз не мога да бъда съдник. Още по-малко на личности, които уважавам, които са постигнали много в изкуството. И които са герои на книгата. Старал съм се обективно да предам случките и действията на хората около Лили, за които тя и те са ми разказвали. Премълчал съм нещата, които биха засегнали тяхното достойнство. Нямам нито правото, нито желанието да ги излагам на показ.
- Има ли любопитни факти от живота на примата, които ви е споделила, и които е настоявала да не публикувате по никакъв начин?
- Не, няма.
- А какво ще кажете за книгата на Мартин Карбовски?
- Вярвам, че ще бъде хубава.
- Сега около вас има и друга актуална новина: предстои премиерата на първата ви театрална пиеса: "Министър без глава". Нещо повече в аванс за предстоящата премиера?
- Написах тази пиеса в края на миналата година. Действието се развива в днешна България, но нещата са представени по малко фантастичен начин. Налице са всички герои на нашето време: министър, мафиот-милионер, агентка на службите-бивша актриса. Известният актьор Николай Николаев хареса пиесата и се зае с постановката. Участват Пламен Сираков, Дидо Манчев, Елена Кънева. Сред героите на "Министър без глава" е и емблематичният маг Астор, който всъщност играе себе си. Това предполага, че в пиесата освен за власт, пари и главоболията от тях, ще става въпрос и за много фокуси, музика, танци и изобщо – за интересна театрална визия.